С Решение № 85/10.05.2018 г. по наказателно дело № 113/2018 г. тричленен състав на Върховния касационен съд (ВКС) отменя въззивната присъда по в.н.о.х.д. № 94/2017 г. на Апелативен съд – Варна в частта, с която подсъдимия Б. Ш. е признат за виновен и осъден да е извършил на 23.02.2013 г. престъпление по чл. 116, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 18, ал.1 от НК и в частта относно приложението на чл. 23, ал. 1 от НК. Съдът връща делото за ново разглеждане в отменената част от друг състав на апелативния съд.
Тричленният състав на ВКС оставя в сила въззивната присъда в останалата й част. Определя първоначален „общ“ режим на изтърпяване на наказанието 3 г. и 6 м. „лишаване от свобода“, наложено на подсъдимия Б. Ш. за престъплението по чл. 269, ал. 1 от НК.
Делото пред ВКС е образувано по касационни жалби на подсъдимия Б. Ш. срещу въззивна осъдителна присъда на Апелативен съд – Варна. С нея е отменена първоинстанционната присъда по н.о.х.д. № 396/2014 г. на Окръжен съд – Разград, в частта, с която подсъдимият е бил оправдан по обвинението за извършено престъпление по чл. 116, ал. 1, т. 1 пр. 1 и пр. 2 вр. с чл. 115 вр. с чл. 18, ал. 1 от НК (опит за убийство на длъжностно лице, на представител на обществеността при или по повод изпълнение на службата или функцията му) и по чл. 269, ал. 1 от НК (употреба на сила или заплашване с цел да принуди орган на властта да извърши или пропусне нещо по служба).
С въззивната присъда Апелативен съд – Варна признава подсъдимия за виновен в това, че на 23.02.2013 г. в местност „Трънлив дол“ в землището на с. Йонково, обл. Разград, направил опит умишлено да умъртви длъжностно лице при изпълнение на службата му, като му налага наказание „лишаване от свобода“ за срок от 5 години. Съдът го признава и за виновен в това, че употребил заплашване – произвел четири изстрела с ловна карабина, с цел да принуди орган на властта – двама ловни надзиратели и шофьор на охранително звено, да пропуснат нещо по служба – да осуети изпълнение на задължението им по залавянето му като нарушител и бракониер, поради което му налага наказание „лишаване от свобода“ за срок от 3 години и 6 месеца. На основание чл. 23, ал. 1 от НК му е наложено да изтърпи най-тежкото наказание – 5 г. „лишаване от свобода“.
Настоящото касационно производство е второ поред, като с решение от 08.03.2017 г. по к.н.д. № 573/2016 г. на ВКС е отменена въззивна присъда от 18.03.2016 г. по в.н.о.х.д. № 264/2015 г. на Апелативен съд – Варна и делото е върнато за ново разглеждане от друг съдебен състав на същия съд.
Тричленният състав на ВКС приема жалбите на подсъдимия за частично основателни. Според върховните съдии при постановяване на новата въззивна присъда в частта й относно осъждането на подсъдимия за престъплението по чл. 116, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 115 във вр. с чл. 18, ал. 1 от НК (опит за убийство на длъжностно лице при или по повод изпълнение на службата или функцията му) е допуснато процесуално нарушение. Съдебният състав на ВКС подчертава, че законосъобразното упражняване на правомощието по чл. 336, ал. 1, т. 2 от НПК предполага въззивният съд да съобрази дали в конкретния случай не действа забраната за влошаване положението на подсъдимия. Принципът е, че положението на подсъдимия не може да се влошава по негова жалба, нито служебно от съда. Средството, с което се преодолява тази забрана е наличието на съответен протест, съответна жалба на частния обвинител или частния тъжител. В правната доктрина и съдебната практика понятието „съответен протест“ еднозначно се тълкува като протест, в който е направено изрично искане, което очертава рамките на въззивната проверка и обвързва въззивния съд. Като отменя въззивната присъда в тази част и връща делото за ново разглеждане, тричленният състав на ВКС указва при новото разглеждане въззивният съд да съобрази разпоредбата на чл. 336, ал. 2 от НПК в контекста на подадения въззивен протест и надлежно да прецени дали същият е „съответен“ по смисъла на закона, за да породи правните последици, визирани в чл. 336, ал. 1, т. 2 от НПК. Поради отмяната на въззивната присъда в тази част и връщането на делото за ново разглеждане, на отмяна подлежи и присъдата в частта й относно определяне на общото наказание по чл. 23, ал. 1 от НК.
По отношение на осъждането на Б. Ш. за престъплението по чл. 269, ал. 1 от НК в решението си върховните съдии приемат, че деянието, извършено от подсъдимия, е правилно квалифицирано, поради което не е допуснато нарушение на закона. Посочва се, че установените факти по делото покриват обективните и субективните признаци на престъпния състав на изпълнителното деяние по чл. 269, ал. 1 от НК (употреба на принуда под формата на сила или заплашване с противозаконна цел – орган на властта да извърши или да пропусне нещо по служба, или свързано с функциите му). Тричленният състав на ВКС приема за вярно и заключението на въззивния съд, че е налице и изискуемата се от закона специална цел (принуда на свидетелите да пропуснат изпълнението на възложените им задачи и функции по служба).
Според върховните съдии наложеното на подсъдимия наказание от 3 години и 6 месеца „лишаване от свобода“ не разкрива характеристиките на явна несправедливост по смисъла на чл. 348, ал. 5, т. 1 от НПК. При определяне на наказанието въззивният съд е отчел степента на обществена опасност на деянието и на дееца. Спецификата на извършеното престъпление демонстрира пълна липса на респект към установените норми на поведение, категорични са съдиите от ВКС.