С Решение № 39/21.06.2018 г. по наказателно дело № 1258/2017 г. тричленен състав на Върховния касационен съд (ВКС) изменява решението по в.н.о.х.д. № 84/2016 г. на Апелативен съд – София (САС) относно наложените на подсъдимите наказания, като: на осн. чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК намалява наказанието на подсъдимия Георгиев от 15 на 10 г. „лишаване от свобода“ и наказанието на подсъдимия Кирчев от 6 г. на 4 г. и 6 м. „лишаване от свобода“. Съдът оставя в сила решението в останалата наказателна част. Решението не подлежи на обжалване.
Във ВКС е получено уведомление от прокурор, че се предприети действия за изпълнение на наложените наказания.
Делото е образувано по касационни жалби на подсъдимите и на частния обвинител и граждански ищец срещу решението на САС, с което е изменена присъда по н.о.х.д. № 3766/2013 г. на Софийския градски съд (СГС). С нея подсъдимите са признати за виновни в това, че на 30.09.2008 г. в Борисовата градина, в съучастие като съизвършители, умишлено умъртвили Михаил Стоянов по особено мъчителен за жертвата начин. Георгиев е осъден на 13 г. „лишаване от свобода“, а Кирчев – на 4 г. и 10 м. „лишаване от свобода“. Оправдани са по обвинението убийството да е извършено по хулигански подбуди. С решението на САС присъдата е изменена, като са увеличени наложените наказания „лишаване от свобода“: на Георгиев – 15 г., а на Кирчев – 6 г. Първоинстанционната присъда е обезсилена в гражданско-осъдителната й част, а в останалата й част е потвърдена.
Съдебният състав на ВКС приема жалбите на подсъдимите за основателни само относно явната несправедливост на наложените им наказания, а в останалите части – за неоснователни. Неоснователна е и жалбата на частния обвинител.
Според ВКС в решението на въззивния съд се съдържа необходимият анализ на доказателствените източници, обективиран по начин, който позволява да се провери процесът на формиране на вътрешното му убеждение по фактите и неговата правилност. За да формира изводите си относно авторството на двамата подсъдими в извършването на инкриминираното деяние, съдът се е позовал на конкретни доказателства, относими към убийството на Михаил Стоянов, които ясно е индивидуализирал. Материалният закон също е приложен правилно – законосъобразно е определена правната квалификация на извършеното деяние, правилно формата на съучастие и за двамата подсъдими е приета като съизвършителство, правилно е определена и квалификацията по чл. 116, ал. 1, т. 6 от НК – деянието да е извършено по „особено мъчителен“ за жертвата начин.
ВКС намира за неоснователни възраженията на частното обвинение по отношение на формата на вина на подсъдимите. „По делото не са налице доказателства в насока нападението над пострадалия да е предприето с цел да бъде умъртвен, поради което и формата на вина правилно е определена от въззивния съд на евентуален умисъл“, пишат върховните съдии. Според тях не може да бъде споделена и тезата, че деянието следва да се квалифицира като извършено по хулигански подбуди: „В съответствие с установените по делото факти, че подсъдимите са предприели нападението над пострадалия по съображения, че представлява лице с различна сексуална ориентация, мотивите и подбудите за действията им могат да бъдат определени като хомофобски, както е приел първият съд, но действията им по нападението над пострадалия не са били предхождани, съпътствани или последвани от хулигански прояви, за да е осъществен фактическият състав на по-тежката квалификация по т. 11 на чл. 116 от НК“.
Върховните съдии приемат оплакването за явна несправедливост на наказанието по отношение и на двамата подсъдими за основателно, тъй като САС не е отчел в пълнота всички обстоятелства от значение за реализацията на наказателната отговорност на подсъдимите, неправилно е оценил част от тях във вреда на подсъдимите, което е довело до определяне на явно несправедливо наказание за всеки един от тях.
По отношение на подсъдимия Георгиев върховните съдии споделят преценката на СГС, че наказанието следва да се определи при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК („при изключителни или многобройни смекчаващи обстоятелства, когато и най-лекото, предвидено в закона наказание, се окаже несъразмерно тежко, съдът определя наказанието под най-ниския предел“). Според ВКС, като обстоятелства в полза на този деец СГС правилно е отчел възрастта му към процесната дата, 18 години и 6 месеца, което е в началото на пълнолетието и се характеризира с определена незрялост в оценъчната му дейност, чистото му съдебно минало и продължителността на наказателното производство. В полза на подсъдимия следва да се отчете и добрата му професионална характеристика и влошено здравословно състояние, за които по делото са налице съответни доказателства. Продължителността на наказателното производство – близо 10 години, която е в срок, надвишаващ рамките на разумния по смисъла на чл. 6 от ЕКЗПЧОС не по вина на дееца (неразкриването на извършителя на престъплението не може да се вменява във вина на дееца, както неправилно е посочил САС), е самостоятелно основание за прилагане на чл. 55 от НК като компенсация за допуснатото нарушение на правото на справедлив процес. В решението пише, че при тези данни наложеното наказание като явно несправедливо следва да се намали на 10 години. Според върховните съдии допълнително редуциране по размер на наказанието би било проява на неоправдано снизхождение, предвид характеристиката на цялостната престъпна дейност на Георгиев, определяща тежестта на извършеното деяние – убийството е било придружено с отнемане на вещите на пострадалия, както и за прикриването му подсъдимият е използвал и други лица, върху които е въздействал с цел да извършат престъпления против правосъдието.
Според ВКС за подсъдимия Кирчев съответно на извършеното деяние се явява наказание, определено при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК, индивидуализирано в размер на 4 години и 6 месеца „лишаване от свобода“. Наличието на многобройни смекчаващи обстоятелства се извежда от продължителността на наказателното производство, от чистото му съдебно минало и добри характеристични данни. При определянето на размера на наложеното наказание съдът отчита обстоятелството, че при извършване на деянието подсъдимият Кирчев е бил в горната граница на непълнолетието, поради което и същото е определено в малка степен (6 месеца) под законовия специален минимум от 5 години „лишаване от свобода“, което е съответно на тежестта на деянието и личността на извършителя.