С Решение № 18/16.02.2018 г. по наказателно дело № 1234/2017 г. тричленен състав на Върховния касационен съд (ВКС) изменя решението по в.н.о.х.д. № 123/2017 г. на Апелативен съд – Варна, както следва: отменя в частите, с които присъдата на Окръжен съд – Добрич по н.о.х.д. № 151/2013 г. е потвърдена по приложението на чл. 66, ал. 1 от НК спрямо подсъдимите Васил Гергински и Ивайло Първанов; осъждането им заедно да заплатят държавна такса в размер на 5 200 лева; осъждането им за законна лихва върху присъдените обезщетения от 29.08.2011 г., както и в частта, с която Апелативен съд – Варна е отхвърлил гражданските искове на Мария Александрова за разликата от 50 000 лева до 65 000 лева.
ВКС определя на двамата подсъдими първоначален общ режим на изтърпяване на наложените им наказания „лишаване от свобода“; увеличава размерите на обезщетенията за неимуществени вреди, дължими от подсъдимите поотделно на Мария Александрова – на по 65 000 лева, ведно със законната лихва от 08.09.2011 г. до окончателното им изплащане; подсъдимите да заплатят по 2 600 лева държавна такса върху уважените граждански искове. Съдът потвърждава решението Апелативен съд – Варна в останалата му част.
Делото е образувано по касационни жалби на подсъдимите и на гражданския ищец срещу решението на Апелативен съд – Варна, с което е изменена първоинстанционната присъда в гражданско-осъдителната част относно размера на обезщетението за претърпени неимуществени вреди и е потвърдена в останалата й част. С присъдата двамата подсъдими са признати за виновни за извършено престъпление по чл. 124, ал. 1, пр. 1 във вр. с чл. 128, ал. 1 от НК (причиняване на смърт по непредпазливост вследствие на умишлено нанесена телесна повреда), като им е наложено наказание от по 3 години „лишаване от свобода“, чието изпълнение е отложено на основание чл. 66, ал. 1 от НК за срок от 5 години.
Настоящото касационно производство е трето поред, като с решения по к.н.д. № 1653/2015 г. и к.н.д. № 1270/2016 г. на ВКС последователно са отменени въззивните решения на Апелативен съд – Варна по в.н.о.х.д. № 324/2014 г. и № 180/2016 г.
По отношение на жалбата на подсъдимия Гергински тричленният състав на ВКС приема, че не може да бъде разгледана по същество, тъй като той не е обжалвал решението на Апелативен съд – Варна по в.н.о.х.д. № 324/2014 г., с което е утвърдено осъждането му на 3 години „лишаване от свобода“ условно за срок от 5 години, както и това да заплати на гражданския ищец обезщетение за неимуществени вреди в размер на 65 000 лева. Подадената по настоящото дело касационна жалба самостоятелно не може да бъде основание за друг изход на делото, различен от този, с който този подсъдим се е съгласил.
Сочените в жалбата на подсъдимия Първанов възражения са получили отговор още в решението на първия касационен състав и са отхвърлени като неоснователни. Това решение е влязло в сила и няма процесуална възможност за проверката му. Друг би бил въпросът, ако при новото разглеждане на делото са установени нови, различни факти, каквото не се твърди от подсъдимия, а и не се установява от ВКС.
С жалбата на частния обвинител и граждански ищец се иска увеличаване на размера на наложените на подсъдимите наказания, отмяна на приложението на чл. 66 от НК и уважаване на гражданските искове в по-висок размер от определения. Тричленният състав на ВКС приема, че наложените на подсъдимите наказания по размер са съответни на обществената опасност на деянието и дейците, на смекчаващите и отегчаващи отговорността обстоятелства, както и на целите по чл. 36 от НК (да се поправи и превъзпита осъденият и да се въздейства възпитателно и предупредително върху другите членове на обществото).
По отношение на приложението на чл. 66 от НК (отлагане на изтърпяването на наказанието) тричленният състав на ВКС пише в мотивите си, че в решението на Апелативен съд – Варна указанията на предходните касационни състави не са изпълнени. „Отново акцент е поставен върху специалната превенция, като настоящият състав не отрича, че поправянето и превъзпитанието на дейците е с приоритетно значение при преценката за приложимостта на чл. 66 от НК. Това обаче не може да предопредели игнориране на общия превантивен ефект от наказанията“ – категорични са върховните съдии. Те подчертават, че динамиката и разпространеността на проявите на саморазправа при провокации, поводи и конфликти са от такова естество, че с лекота се посяга и отнема най-ценното благо – животът. Поради това се налага изводът, че за постигане целите на наказанието и за поправянето на подсъдимите те трябва да бъдат изолирани от обществото. „Ефективното изтърпяване на наказанията ще спомогне, от една страна, за ефективна преоценка и осмисляне на поведението им в посока бъдещо недопускане на подобна саморазправа, а от друга, ще въздейства възпиращо спрямо другите членове на обществото“ – пишат в мотивите си върховните съдии.