С Решение № 76/17.04.2018 г. по наказателно дело № 188/2018 г. тричленен състав на Върховния касационен съд (ВКС) остави в сила въззивното решение по в.н.о.х.д. № 432/2017 г. на Пловдивския апелативен съд. Решението не подлежи на обжалване.
Делото е образувано по касационна жалба на подсъдимия Иван Николов срещу решението на Апелативен съд – Пловдив, с което присъдата по н.о.х.д. № 424/2017 г. на Окръжен съд – Пазарджик е изменена, като наложеното наказание за извършеното от подсъдимия на 05.11.2016 г. в гр. Пазарджик двойно убийство е увеличено на 30 години „лишаване от свобода“. Увеличени са и размерите на част от присъдените обезщетения по предявените граждански искове.
С първоинстанционната присъда Николов е признат за виновен в извършването на престъпление по чл. 116, ал. 1, т. 4, т. 6 и т. 11 от НК (убийство по расистки подбуди на повече от едно лице по особено мъчителен начин за убитите и с особена жестокост) и осъден, като му е наложено наказание „лишаване от свобода“ в размер на 25 г. Със същата присъда е признат и за виновен в извършването на престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 4 и т. 12 от НК (нанасяне на леки телесни повреди на повече от едно лице по расистки подбуди) и му е наложено наказание от 2 г. „лишаване от свобода“, като е определено общо наказание от 25 години „лишаване от свобода“.
Тричленният състав на ВКС приема за неоснователна касационната жалба, с която се иска намаляване на размера на наложеното наказание.
Производството е протекло по реда на съкратеното съдебно следствие, като подсъдимият е признал изцяло фактите от обстоятелствената част на обвинителния акт. Неговата виновност за извършване на деянието е установена по безспорен начин и при определяне на дължимото наказание няма пренебрегнато обстоятелство от значимите за дефиниране на наказателната му отговорност – степента на обществена опасност на деянието и на дееца. В решението на ВКС пише: „Подсъдимият Николов е извършил типично престъпление от омраза, като е умъртвил видимо възрастни хора, с които не е имал никакви взаимоотношения и битов конфликт. Начинът на извършване на престъплението демонстрира изключителна степен на бруталност и свирепост, които отричат напълно социалното общуване и съжителство“. Върховните съдии подчертават, че воден от своите установени стереотипи (открито противообществени) и желание за себеизтъкване, той е нарушил изконното човешко право на живот на двама души, които не са били в състояние да се защитят поради своята възраст. „Деецът не е проявил никакво съчувствие, напротив, той е извършил престъплението безмилостно, с ожесточение, което не познава предел“, пише в решението на ВКС.
Натрупването на отегчаващи вината обстоятелства, които са многобройни – множество квалифициращи деянието елементи, публична демонстрация на расистките подбуди, демонстриране на желанието да убива, съчетано с неговата съдимост и липсата на поправителен ефект от осъжданията му, правят дееца с изключително висока степен на обществена опасност. Поради това съдебният състав на ВКС приема, че наложеното наказание е напълно съответно, тъй като е в състояние да ограничи възможностите на този подсъдим да разрушава обществото, каквито последици неминуемо следват от неговото поведение. Определеният максимален срок от 30 години „лишаване от свобода“ ще сведе до минимум възможността на дееца да вреди на обществото, по естествени и физиологични причини, а и доколкото той не се е проявявал като поправим деец при досегашните си осъждания. По този начин ще се постигнат в най-пълна степен както специалната, така и генералната превенция, залегнали в чл. 36 от НК.