С Решение № 311/29.03.2018 г. по наказателно дело № 922/2017 г. тричленен състав на Върховния касационен съд (ВКС) остави в сила решението от 30.05.2017 г. по в.н.о.х.д. № 711/2016 г. на Софийския апелативен съд (САС) срещу Николай Русинов за убийството на Яна Кръстева в Борисовата градина. Решението не подлежи на обжалване.
Делото е образувано по касационен протест и 4 броя касационни жалби – на подсъдимия Николай Русинов, на защитниците на подсъдимия и на частните обвинители и граждански ищци, срещу решението по в.н.о.х.д. № 711/2016 г. на САС, с което е изменена присъда от 20.10.2014 г. по н.о.х.д. № 5716/2012 г. на Софийския градски съд (СГС).
Делото постъпва за втори път във Върховния касационен съд, след като с Решение № 452/04.07.2016 г. по к.н.д. № 1497/2015 г. ВКС отменя решението от 30.07.2015 г. на САС по в.н.о.х.д. № 264/2015 г. и връща делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд.
С първоинстанционната присъда подсъдимият Николай Русинов е признат за виновен в това, че на 09.07.2011 г. в гр. София, в северозападната част на парк „Борисова градина“, в съучастие като съизвършител с неустановени по делото лица, умишлено е умъртвил другиго, като убийството е извършено по особено мъчителен начин за убития и с особена жестокост – престъпление по чл. 116, ал. 1, т. 6, пр. 2 и пр. 3 вр. чл. 115 вр. чл. 20, ал. 2 от НК, за което му е наложено наказание „доживотен затвор“. Осъден е да заплати на частните обвинители и граждански ищци сумата от по 150 000 лева, представляваща обезщетение за причинените в резултат от престъплението неимуществени вреди.
С новото въззивно решение на САС присъдата е изменена в частта, с която подсъдимият е признат за виновен в това да е извършил деянието в съучастие с неустановени по делото лица (чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 от НК) и с особена жестокост (чл. 116, ал. 1, т. 6, пр. 3 от НК), като е признат за невиновен и оправдан в тази част от повдигнатото му обвинение. Присъдата е изменена и в частта относно наказанието, като наложеното от СГС наказание „доживотен затвор“ е заменено с наказание „лишаване от свобода“ за срок от 20 години. С решението е определен първоначален строг режим за изтърпяване на наказанието. В останалата част присъдата е потвърдена.
Тричленният състав на Върховния касационен съд приема, че депозираните касационен протест и касационни жалби са неоснователни.
По отношение на доводите за наличие на касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК за съществени несъответствия при осъществяване на доказателствената дейност от апелативния съд с процесуалните изисквания и с указанията на предишния касационен състав, ВКС намира, че тези доводи са неоснователни. Според върховните съдии доказателственият анализ на апелативния съд е осъществен в съответствие с изискванията на чл. 13, чл. 14, чл. 107, чл. 339, ал. 2 от НПК, като са взети под внимание и указанията на предишния касационен състав. Фактическите обстоятелства от предмета на доказване са изведени чрез допустими и годни доказателства и доказателствени средства, събрани в хода на досъдебното производство и проверени от двете съдебни инстанции, като те са ценени според действителното им съдържание, в тяхната взаимовръзка, обективно и в пълнота.
Според тричленния състав на ВКС са неоснователни доводите на подсъдимия за наличието на основания за отвод на взелите участие по делото съдии от САС, за предубеденост на съдебните състави при решаване на делото, както и възраженията за широко медийно отразяване и публични коментари на случая.
По отношение на доводите за наличие на касационно основание по чл. 348, ал. 2 вр. ал. 1, т. 1 от НПК, в мотивите на решението на ВКС се посочва, че апелативният съд правилно е приложил материалния закон, включително и в частта за оневиняване на подсъдимия за квалифициращото обстоятелство „особена жестокост“. При възприетата фактическа рамка законосъобразно са изведени елементите от обективната и субективна страна на престъпния състав по чл. 116, ал. 1, т. 6, пр. 2-ро от НК за причиняване смърт по особено мъчителен за жертвата начин. Върховните съдии приемат, че претенциите на прокурора и на повереника на частните обвинители за отмяна на решението и за връщане на делото за отежняване положението на подсъдимия са неоснователни и следва да бъдат оставени без уважение.
По отношение на доводите за наличие на касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК за явна несправедливост на замененото от апелативния съд с по-леко наказание тричленният състав на ВКС намира за неоснователни протеста и жалбата на повереника на частните обвинители, както и жалбите на подсъдимия и на защитниците му заради самото му осъждане.
В мотивите на съдебното решение на ВКС се посочва, че наложеното наказание в максимално предвидения в приложимата норма размер е достатъчен за превъзпитанието на подсъдимия. Няма основание за преминаване към по-тежката алтернатива на чл. 116, ал. 1 от НК, както и за смекчаване на наказанието му.
Във връзка с искането на подсъдимия за отправяне на преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз (СЕС) на основание чл. 486, ал. 2 вр. ал. 1 от НПК за „тълкуване на противоречията, колизията и рестрикциите, произлизащи от чл. 309, ал. 3 от НПК“ (ДВ, бр.42/2015 г.) при условието на чл. 5, ал. 4 от КРБ, с чл. 6, § 1 и § 2 от ЕКПЧОС, чл. 2 от Протокол 7 към ЕКПЧОС, чл. 16 от НПК, чл. 31, ал. 3 от КРБ“ и редица разпоредби от „Международния пакт за граждански и политически права, от Хартата на ОС на ЕС и от Директива на ЕП и на Съвета на ЕС от 09.03.2016 г.“, съдебният състав на ВКС е категоричен, че тези въпроси не засягат обстоятелства или въпроси в областта на полицейското или съдебно сътрудничество от съществено значение за правилното решаване на настоящето дело.