С Решение № 146/12.07.2018 г. по наказателно дело № 507/2018 г. тричленен състав на Върховния касационен съд (ВКС) оставя в сила решението по в.н.о.х.д. № П-40/2017 г. на Апелативен съд – София (САС). Решението е окончателно.
Във ВКС е получено уведомление, че са предприети действия за изпълнение на наложените наказания.
Делото е образувано по касационни жалби на подсъдимите и на гражданския ищец и частен обвинител срещу въззивното решение от 13.03.2018 г. по в.н.о.х.д. № П-40/2017 г. на Софийския апелативен съд (САС).
С присъда от 14.03.2017 г. по н.о.х.д. № С-74/2014 г. на Софийския градски съд (СГС) подсъдимите Иван Грахов и Сергей Георгиев са признати за виновни като съизвършители в извършването на престъпление по чл. 116, ал. 1, т. 6, предл. 3-то и предл. 4-то, т. 7 и т. 9 вр. чл. 115 вр. чл. 20, ал. 2 от НК (предумишлено убийство с користна цел, извършено по особено мъчителен начин за убития и с особена жестокост), а Румен Запрянов е признат за виновен като подбудител и помагач в извършването на престъпление по чл. 116, ал. 1, т. 7 и т. 9 вр. чл. 115 вр. чл. 20, ал. 3 и ал. 4 от НК (предумишлено убийство с користна цел), като на тримата подсъдими са наложени наказания „лишаване от свобода“ в размер на по 20 години за всеки един от тях. По отношение на единия подсъдим –Запрянов, присъдата е постановена задочно и за него по делото е издадена Европейска заповед за арест. С присъдата е уважен частично и предявеният граждански иск от страна на конституирания по делото граждански ищец и частен обвинител.
С въззивното решение на САС присъдата на СГС е потвърдена.
В касационните жалби подсъдимите заявяват всички касационни основания – допуснато нарушение на материалния закон, наличието на съществени процесуални нарушения по делото и явна несправедливост на наложените наказания, като се иска при условията на алтернативност – оправдаване на подсъдимите и отхвърляне изцяло на предявения граждански иск, отмяна на въззивното съдебно решение и връщане за ново разглеждане на делото от въззивния съд, поради твърдени допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, или намаляване на размерите на наложените наказания като явно несправедливи.
С касационната жалба на гражданския ищец и частен обвинител се иска увеличаване на размера на наложените наказания на подсъдимите и на присъденото обезщетение за претърпени неимуществени вреди.
Тричленният състав на ВКС приема, че въззивната инстанция е имала възможността да извърши самостоятелна преценка на доказателствата по делото, като на нейното внимание са били поднесени идентични възражения, каквито се ангажират с касационните жалби. Няма основание да се оспорва изразеното съгласие с фактическата обстановка, установена от съда от първата инстанция. Установените факти по делото са такива след внимателно и прецизно обсъждане на събраните по делото доказателства, които са в обем, достатъчен за крайни и категорични фактически и правни изводи.
На първо място се прави опит да се оспори въвеждането в процеса и използване на дадените от подсъдимите обяснения по време на досъдебното производство. Този опит е неуспешен и неубедителен, според състава на ВКС. Върховните съдии са категорични, че изложените аргументи при доказателствения анализ, извършен от съда при първата инстанция, са многобройни и убедителни, преценката на доказателствата е извършена логично и във висша степен прецизно, което е наложило въззивната пък само да се съгласи с тях. Това обаче не е претендирания процесуален недостатък от защитата в касационните жалби, тъй като повторението на изложените аргументи не прави оценката на доказателствата, извършена от въззивната инстанция само по себе си достоверна. С други думи, след като тази на първостепенният съд е вярна и напълно изчерпателна, не е процесуално нарушение въззивната инстанция да се съгласи с изложените доводи, след като не е възможно да се добавят нови аргументи.
Касационната инстанция не намира нито един извод на съдилищата по същество за опорочен, не намира и нито един факт, който да е плод на превратно тълкуване на доказателствата. Напротив, всеки един спорен детайл е подложен на внимателен и подробен анализ, всяко твърдение е мотивирано с безупречна правна и житейска логика, пише в решението на ВКС като е подчертано, че в този смисъл оплакванията на защитата не могат да бъдат споделени и се отхвърлят като несъстоятелни.
По въпроса за оспорването на възприемането на поръчката като отегчаващо вината обстоятелството, върховните съдии отбелязват, че това възражение не е основателно, тъй като всяко убийство, което е „поръчково“ (тоест възложено от трето лице, подбудител), е предумишлено, но не всяко предумишлено убийство е поръчково. В този смисъл негативния заряд на подобно престъпление е много по-голям от обикновеното предумишлено убийство, като и степента на обществена опасност на деянието и на съучастниците е значително по-висока, самото деяние е много по-обществено укоримо. В съчетание с користната цел даването и изпълнението на „поръчката“ за убийство на пострадалия Маринов се отличава с изключително висока степен на обществена опасност.
Съставът на ВКС намира, че закономерно и съответно съдилищата по същество са уважили в конкретния размер предявената гражданска претенция от майката на убития.
Що се отнася до жалбата на частната обвинителка, ВКС приема, че изложените доводи в нея по начало за основателни. Тя не може да бъде уважена единствено поради изминалия продължителен период от време от извършване на престъплението до приключване на производството, който обективен факт практически е отчетен и с това се постига компенсация, чрез по-лекото наказване на дейците.