С Решение № 111/12.11.2020 г. по наказателно дело № 1078/2019 г. тричленен състав на Върховния касационен съд (ВКС) отменя решението по в.н.о.х.д. № 37/2019 г. на Апелативен съд – Велико Търново и присъдата по н.о.х.д. № 591/2015 г. на Окръжен съд – Плевен в частта относно осъждането на Иван Маринов и прекратява наказателното производство срещу него (заради смъртта на подсъдимия). С решението ВКС изменя въззивното решение на Апелативен съд – Велико Търново в частта относно наказанието на Станьо Маринов, като го намалява от 10 г. „лишаване от свобода“ и „глоба“ в размер на 30 000 лв. на 8 г. „лишаване от свобода“ и „глоба“ в размер на 20 000 лв. Изменя въззивното решение и в частта относно наказанието „глоба“ на Горан Станев, като го намалява от 30 000 лв. на 20 000 лв. Съдът потвърждава решението в останалата част. Решението не подлежи на обжалване.
Във ВКС е получено уведомление от прокурор за предприети действия по изпълнение на наложените от съда наказания.
Делото е образувано по касационни жалби на подсъдимите срещу решението по в.н.о.х.д. № 37/2019 г. на Апелативен съд – Велико Търново.
С присъда на Окръжен съд – Плевен Иванка Маринова е призната за виновна в това, че в условията на продължавано престъпление, с цел да набави за себе си имотна облага, възбудила заблуждение у палестинските гражданки Салам М., Самар С. и Хадил Я., че ще ги освободи от „проклятието“, което имат те и техните близки. Имотната вреда е в размер на 3 530 042,48 лв., като измамата е в особено големи размери и представлява особено тежък случай, поради което е осъдена на 8 г. „лишаване от свобода“. Призната е за виновна и за изпирането на пари, придобити от нея чрез измамата, като е осъдена на 10 г. „лишаване от свобода“ и „глоба“ от 30 000 лв. Осъдена е да заплати в полза на държавата сумата от 706 400,30 лв., представляваща равностойността на липсващия предмет на престъплението по обвинението за изпиране на пари. Определено ú е едно общо най-тежко наказание – 10 г. „лишаване от свобода“, като е присъединено наказанието „глоба“ от 30 000 лв. Иван Маринов е признат за виновен за изпирането на пари, придобити чрез престъплението, извършено от съпругата му Иванка Маринова. Осъден е на 10 г. „лишаване от свобода“ и „глоба“ от 30 000 лв., както и да заплати в полза на държавата сумата от 220 970,10 лв. Елисавета Маринова е призната за виновна за изпирането на пари, придобити чрез престъплението, извършено от нейната майка. Осъдена е на 3 г. „лишаване от свобода“, отложено с изпитателен срок от 5 г., и „глоба“ в размер на 30 000 лв., както и да заплати в полза на държавата сумата от 110 539,61 лв. Станьо Маринов е признат за виновен за изпирането на пари, придобити чрез престъплението, извършено от неговата майка. Осъден е на 13 г. „лишаване от свобода“ и „глоба“ в размер на 30 000 лв., както и да заплати в полза на държавата сумата от 2 943 517,17 лв. Горан Станев е признат за виновен за изпирането на пари, придобити чрез престъплението, извършено от неговата майка. Осъден е на 5 г. „лишаване от свобода“ и „глоба“ в размер на 30 000 лв., както и да заплати в полза на държавата сумата от 52 582,19 лв.
С атакуваното пред ВКС решение на Апелативен съд – Велико Търново първоинстанционната присъда е изменена, като е намален размерът на наложените наказания: на Иванка Маринова – от 10 г. „лишаване от свобода“ и „глоба“ от 30 000 лв. на 8 г. „лишаване от свобода“ и „глоба“ от 20 000 лв., а присъдената в полза на държавата равностойност на липсващия предмет на престъплението – от 706 400,30 лв. на 478 348 лв.; на Елисавета Маринова – наказанието „глоба“ от 30 000 лв. на 20 000 лв.; на Станьо Маринов – от 13 г. „лишаване от свобода“ на 10 г. „лишаване от свобода“; на Горан Станев – от 5 г. „лишаване от свобода“ на 3 г. и 6 м. „лишаване от свобода“.
Касационно производство пред ВКС е второ по ред, след като с решение по к.н.д. № 1265/2017 г. на ВКС е отменено частично въззивното решение и делото е върнато за ново разглеждане в отменената част от друг състав от стадия на съдебното заседание.
Тричленният състав на ВКС приема, че въззивният съд при второто разглеждане на делото се е съобразил с указанията на касационната инстанция относно приложението на материалния закон. Правилно е определил получаването на пари от третите лица, на името на които са извършени преводите в системата за бързи разплащания Western Union, като действие от състава на чл. 253 от НК (изпиране на пари). С частичното оправдаване е реализирано изискването на предходния касационен състав да се прецизира дали при всяко едно получаване на предмета на престъплението по чл. 211 от НК е налице изпиране на пари.
Според върховните съдии жалбите на подсъдимите са били предмет на прецизно и задълбочено обсъждане от страна на въззивната инстанция, като дадените от нея отговори напълно удовлетворяват изискванията на закона. На всяко едно от възраженията е даден надлежен отговор, който е важно да удовлетворява изискванията за обективност, всестранност и пълнота на изследването на доказателствата, без да е задължително да удовлетворява защитната теза. Тя е включвала твърдения за наследствено имущество, извършвана търговска дейност, категорично опровергани от свидетелските показания по делото и обективно установените факти (от представените документи от НАП) относно периода на финансова стабилизация на семейството.
В решението на ВКС се посочва, че е налице явна несправедливост на наложените наказания спрямо подсъдимия Станьо Маринов. Според върховните съдии няма съмнение, че предметът на престъплението е необичайно висок, но не бива да се забравя, че извършителят на предикатното престъпление (майката Иванка Маринова) е с по-ниско наказание. Не може да бъде игнориран принципът за съответност и съразмерност при определяне на наказания за деяния, едно от които е основно, определящо престъпния характер и на последващото поведение, а второто е производно. Затова касационният състав приема, че наказанието „лишаване от свобода“ следва да бъде намалено също на 8 г., а глобата – на 20 000 лв.
По отношение на Горан Станев съдебният състав на ВКС посочва, че при определянето на наказанието „глоба“ като част от комплексната санкция следва да се спазва принципът на съразмерност и съответствие с основното наказание „лишаване от свобода“, което е определено към минимума. В този случай се явява несправедливо наказанието в частта относно глобата да се определя над предвидения от закона минимум, поради което следва да се намали на 20 000 лв.