С Решение № 214/08.06.2023 г. по наказателно дело № 328/2023 г. тричленен състав на Върховния касационен съд (ВКС) изменя присъдата по в.н.о.х.д. № 351/2022 г. на Софийския апелативен съд (САС), като увеличава размерите на уважените граждански искове, предявени от гражданските ищци Албена Г.-И. и Валентин И. срещу Йоан Матев, от по 150 000 лв. на по 200 000 лв. за всеки един от тях. Оставя в сила присъдата в останалата ѝ част. Решението не подлежи на обжалване и протест.
Съгласно чл. 64, ал. 2 от ЗСВ и чл. 416, ал. 7 от НПК решението на ВКС ще бъде публикувано след получаването в съда на уведомление от прокурор за предприети действия по привеждане в изпълнение на наложеното наказание.
Делото е образувано по касационни жалби на подсъдимия и на частните обвинители и граждански ищци. С присъда на Софийския градски съд Йоан Матев е признат за невиновен и оправдан по обвинението в това, че на 02.06.2015 г. в гр. София, парк „Борисовата градина“, като непълнолетен, но можещ да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си, умишлено умъртвил Георги Игнатов по особено мъчителен начин. С присъдата на САС е отменена първоинстанционната, като Матев е признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 115 от НК за това, че умишлено умъртвил Георги Игнатов и е оправдан по първоначално повдигнатото обвинение за това да е извършил престъплението по особено мъчителен начин. Наложено му е наказание „лишаване от свобода“ за срок от 6 години и 6 месеца. Уважени са предявените от Албена Г.-И. и Валентин И. граждански искове от по 150 000 лева.
Тричленният състав на ВКС приема жалбата на подсъдимия за неоснователна, а жалбата на частните обвинители за частично неоснователна.
Не намират опора в материалите по делото оплакванията в жалбата на Йоан Матев, с които е аргументирано касационното основание за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, опорочили процеса на формиране на вътрешното убеждение на съда. В решението на ВКС се казва, че изводите на въззивната инстанция за доказаност на авторството на деянието в лицето на Йоан Матев са резултат от внимателен и задълбочен прочит на цялата доказателствена съвкупност при съблюдаване на процесуалните правила за събиране и оценка на доказателствените материали, с изключение на показанията на свидетелката Раданова. Касационният състав не споделя съображенията на решаващия съд, с които е защитил тезата за тяхната процесуална валидност, тъй като те са изолирани от съдебната практика и от закона. Свидетелката Раданова е разпитана от СГС, като съдът е приобщил показанията и от досъдебното производство, в които тя пресъздала станалата ѝ известна информация при проведената на 22.02.2017 г. беседа с Марсел Матев, в която той разказал за участието на брат си в извършване на престъплението в „Борисовата градина“ на 02.06.2015 г. и съобщил, че ножът, с който е убито момчето, е изхвърлен в шахта, близка до местопрестъплението. „Въпреки че Марсел Матев не е бил задържан, не може да има съмнение, че контактът между инспектора от „Институт по криминална психология“ при СДВР Раданова и 18-годишния Марсел Матев е официален, с оглед статута на полицейския служител и мястото на провеждането ѝ. Съобщеното на Раданова при тази беседа от Марсел Матев не може да се ползва, тъй като е в противоречие със законовия регламент по НПК... По този начин се нарушават процесуалните права на подсъдимия с оглед изричния отказ на неговия брат да свидетелства срещу него“, категорични са върховните съдии.
В мотивите на ВКС се казва, че и след изключване от доказателствената съвкупност на показанията на свидетелката Раданова изводът за доказаност на обвинението срещу подсъдимия е доказателствено защитен, тъй като по делото е налице верига от косвени убедителни и устойчиви доказателства, които позволяват да бъде направен несъмнен извод за авторството на престъплението: местонахождението на подсъдимия по време на извършване на деянието, където попада пейката, на която е седяла жертвата; запис от охранителната камера на БНР, заснела Йоан Матев в 11,43,24 ч. на 9 метра от пейката, идвайки от местопрестъплението; в това време от камерата, която е насочена към местопрестъплението, не са засечени да преминават други лица; разпознаването на подсъдимия от записите на камерите по пол, възраст, висок ръст, слабо телосложение, кафяв цвят къса коса, характерни отсечени бакенбарди, форма на главата и носа, походка, телодвижения при тичане и др.; информацията за това, че подсъдимият Матев носел нож в себе си според показанията на свидетели, кореспондираща със заключението на съдебномедицинската експертиза за средството, използвано за извършване на убийството; промяната във външния вид на Йоан Матев и смяната на профилната му снимка във Фейсбук, както и премахването на всички негови снимки на 03.06.2015 г. Върховните съдии обобщават, че изводите на съда по фактите и правото са изведени след прецизен доказателствен анализ, който удовлетворява въведения законов стандарт в чл. 303, ал. 2 от НПК и затова не са налице основания за отмяна на атакуваната присъда.
По отношение на несъгласието на частните обвинители с крайния извод на съда за липса на квалифициращия признак от състава на престъплението „особено мъчителен начин“ в решението на ВКС се казва, че събитията са се развили почти светкавично, тъй като на 19-та минута в 12,02 ч., когато пристигнала Спешна медицинска помощ, Георги Игнатов вече е бил мъртъв. Именно поради кратковременното съзнателно състояние на жертвата от момента на пробождането му до изпадането му в безсъзнателно състояние и поради начина на причиняване на увреждането – с един удар, въззивният съд е приел липсата на квалифициращия признак „особено мъчителен начин“. Според върховните съдии материалният закон е приложен правилно с оглед законовия критерий, свързан с начина и механизма на причиняване на смъртта, която е настъпила по типичен начин, с оглед липсата на несъмнени факти, сочещи на „особено мъчителен начин“, и такива, открояващи конкретното деяние от останалите престъпления от този вид.
Тричленният състав на ВКС приема за неоснователни доводите за несправедливост на наложеното наказание. При определяне на неговия размер въззивният съд е съобразил законовата редукция по чл. 63, ал. 2, т. 2 от НК с оглед навършената 16-годишна възраст на подсъдимия към момента на извършване на деянието, която за престъплението по чл. 115 от НК е в границите от 2 до 8 години лишаване от свобода. При индивидуализиране на наказателната санкция съдът е констатирал превес на отегчаващите отговорността обстоятелства и липсата на изключително или многобройни смекчаващи такива и затова е наложил наказание при условията на чл. 54 от НК, което е над средния размер, от 6 години и 6 месеца лишаване от свобода. Тричленният състав на ВКС пише, че въззивният съд е проявил балансиран подход при комплексна оценка на личността на подсъдимия и степента на обществена опасност на деянието, поради което не са налични основания за корекция на определеното наказание – нито за неговото намаляване, нито за увеличаването му.
Съдебният състав на ВКС намира за основателно оплакването на гражданските ищци за несправедливост на определения размер на обезщетение. Предявените граждански искове от всеки един от тях по 200 000 лв. са доказани както по основание, така и по размер, поради което въззивното решение в тази част следва да се измени, като се увеличи размерът на присъденото обезщетение до неговия пълен размер. „Няма никакво съмнение, че дори и този размер не може да обезвъзмезди в достатъчен материален еквивалент преживяната загуба от родителите на техния 15-годишен син, нито може да обезщети преживените от тях болки и страдания, които те без съмнение ще продължат да изпитват до края на живота си“, се казва в мотивите на ВКС.