С Решение № 149/18.09.2019 г. по наказателно дело № 490/2019 г. тричленен състав на Върховния касационен съд (ВКС) отменя въззивното решение от 07.02.2019 г. по в.н.о.х.д. № 24/2018 г. на Апелативния специализиран наказателен съд (АСНС) само в частта подсъдимият Борислав Николов да е извършил престъплението по чл. 321 от НК при наличието на квалифициращия признак „групата да е създадена с користна цел“, като го оправдава само по този квалифициращ признак. Оставя в сила въззивното решение в останалите му атакувани части. Решението не подлежи на обжалване и протест.
След окончателното решение на ВКС осъдените ще изтърпяват следните наказания: Милчо Петров – 10 г. „лишаване от свобода“, Васил Василев – 5 г. „лишаване от свобода“, Иван Цветков – 3 г. „лишаване от свобода“, Калоян Томов – 3 г. „лишаване от свобода“, Димитър Начков – 1 г. „лишаване от свобода“, отложено с изпитателен срок от 4 години.
Във ВКС е получено уведомление от прокурор за предприети действия по изпълнение на наложените от съда наказания.
Делото е образувано по протест и жалби срещу решението на АСНС, с което е изменена присъдата по н.о.х.д. № 761/2014 г. на Специализирания наказателен съд. С нея: Милчо Петров е признат за виновен по обвинението за убийство и за ръководене на организирана престъпна група (ОПГ) и участие в нея, като групата е била въоръжена, осъден е на 18 г. за първото престъпление и на 7 г. „лишаване от свобода“ за второто, като съдът е определил едно общо най-тежко наказание – 18 г., увеличено на основание чл. 24 от НК на 20 г. „лишаване от свобода“; Васил Василев е признат за виновен за ръководене на ОПГ, като групата е била въоръжена, и за държане на огнестрелно оръжие без разрешение, като за първото престъпление е осъден на 7 г., а за второто на 2 г. „лишаване от свобода“ и съдът е определил едно общо най-тежко наказание в размер на 7 г. „лишаване от свобода“; Борислав Николов е признат за виновен за участие в ОПГ, която е била въоръжена, и осъден на 2 г. „лишаване от свобода“; Иван Цветков е признат за виновен за участие в ОПГ, която е била въоръжена, и осъден на 3 г. „лишаване от свобода“; Димитър Начков е признат за виновен за участие в ОПГ, която е била въоръжена, и осъден на 1 г. „лишаване от свобода“; Калоян Томов е признат за виновен за участие в ОПГ, която е била въоръжена, и осъден на 3 г. и 3 м. „лишаване от свобода“; Йордан Костадинов, Георги Георгиев, Евгени Миленов, Марио Арнаудов и Мартин Николов са признати за невиновни и оправдани по обвинението за участие в ОПГ; Мария Василева е оправдана по обвинението за държане на огнестрелно оръжие без разрешение.
С решението си АСНС изменя първоинстанционната присъда, като Василев, Петров, Цветков, Начков и Томов са признати за невинни и оправдани по обвинението престъплението по чл. 321, ал. 3 от НК да е извършено при квалифициращия признак ОПГ да е създадена с користна цел. По отношение на Борислав Николов, Йордан Костадинов и Георги Георгиев за участието им в ОПГ наказателното производство е прекратено. Василев е признат за невинен да е ръководил ОПГ съвместно с определено лице за определен период от време. Подсъдимите Петров, Цветков, Томов и Начков са признати за невиновни в това групата да е ръководена в периода 12.10.2005 г. – 23.09.2007 г. от Василев. С решението е намален размерът на наказанието „лишаване от свобода“ на част от подсъдимите: на Василев – от 7 на 5 г.; на Петров – от 18 на 10 г., като е отменено приложението на чл. 24 от НК; на Томов – от 3 г. и 3 м. на 3 г. Наложеното на Начков наказание от 1 г. „лишаване от свобода“ е отложено с изпитателен срок от 4 години.
Тричленният състав на ВКС приема за неоснователни касационните жалби и протеста. Върховните съдии не приемат доводите за нарушения на процесуалните правила, свързани с негодност на доказателствената основа (ползването в изграждане на решаващите изводи на съдилищата на показанията на свидетелите Методиев, Николов, Петрова и обясненията на подсъдимия Георгиев). Според съдебния състав на ВКС въззивната инстанция законосъобразно е приела за годни и съответно е обсъждала показанията на свидетеля Методиев, тъй като е предприела всички мерки за гарантиране условията за спазване на състезателното начало, като е предоставила възможност на подсъдимите и защитата им за задаване на въпроси и е осигурила възможност за разгръщане в пълен обем правото им на защита. Върховните съдии не споделят и възраженията срещу годността на показанията на свидетеля Николов, доколкото при неговото отсъствие в съдебното производство страните са ограничени в правото си да задават въпроси. НПК обаче допуска изключение в конкретно предвидени хипотези, като за свидетелите те са регламентирани в чл. 281. Съдебният състав на ВКС не приема доводите за накърнено право на защита по отношение на годността и на показанията, депозирани от свидетелката Петрова на досъдебното производство пред съдия. Прочитът на съдебните актове и на АСНС, и на първата инстанция не очертават извод за позоваване на ненадлежно приобщени обяснения, дадени от подсъдимия Георгиев по досъдебното производство, пише още в решението.
Тричленният състав на ВКС не приема твърденията относно нарушения на процесуалните правила, свързани с порочност в аналитичната дейност на въззивния съд. В мотивите се посочва, че и двете инстанции по същество са били обяснимо затруднени в доказателствената си дейност от постъпателното развитие на различните наказателни производства, протекли в различно време, но имащи за предмет отделни етапи от съществуването и функционирането на процесната ОПГ. Въззивният съд е обсъдил задълбочено доказателствената съвкупност. В обхвата на автономната си аналитична дейност относно показанията на свидетелите, свързани пряко с организираната престъпна група, недвусмислено и ясно е посочил принципното си виждане за отражението към преценката за достоверност на данните за личността им, процесуалното им поведение, както и обстоятелството, че става въпрос за свидетелски показания, дадени от лица, участвали в съответната ОПГ. „Възприемането на извлечените от съответното доказателствено средство относими обстоятелства изисква тяхното съпоставяне с другите доказателства и точно това е направил съдът, като действията му не са произволни или както се твърди по „непонятна логика“, а следват точно определените процесуални правила за проверка на доказателствата с оглед преценката за доверяването им като правдиви и истинни, спомагащи за разкриване на обективната истина“ – пише в решението на ВКС.
По отношение на възраженията за липса на мотиви върховните съдии пишат в решението си, че АСНС е отделил в мотивите си място за всички възражения на страните и в този смисъл са неоснователни развитите в тази насока оплаквания.
Не са основателни и доводите за нарушение на материалния закон, категорични са съдиите от ВКС. Според тях изложените от въззивният съд съображения са ясни и юридически верни, а съответствието между фактите и правната им оценка обуславя цялостното заключение за материалната законосъобразност на проверявания съдебен акт.
В решението на ВКС се посочва, че в условията на допустимата служебна намеса относно правилното приложение на материалния закон въззивното решение следва да се отмени само в частта подсъдимият Борислав Николов да е извършил престъплението по чл. 321 от НК (за което осъдителната присъда е отменена и производството е прекратено от АСНС) и при наличието на квалифициращия признак „групата да е създадена с користна цел“, като същият бъде оправдан само по отношение на тази квалификация. В обхвата на предявеното му обвинение посоченият квалифициращ признак е включен, но в присъдата липсва произнасяне както в осъдителната, така и в оправдателната ú част, като въззивната инстанция също е пропуснала да се произнесе.
По отношение на доводите за явна несправедливост на наложените наказания върховните съдии пишат в решението си, че дейността на АСНС по индивидуализиране на наказанията е законосъобразно извършена, поради което не са налице основания, обуславящи необходимост от увеличаване, респективно от тяхното намаляване.