02.02.2021 г., 10.00 ч., зала № 23 и 03.02.2021 г., 10.00 ч., зала № 23 – наказателно дело № 1202/2019 г. (срещу Мирослав П., Георги К., Иво И., Борис М. и Янко Г. за убийството на Ангел Димитров, известен като Чората), ІІІ-то наказателно отделение, докладчик: Антоанета Данова
Делото е образувано след решение на петчленен състав на Върховния касационен съд, с което по реда на възобновяването е отменено постановеното решение по наказателно дело № 1140/2018 г. на ВКС и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на касационната инстанция.
С първоинстанционната присъда по н.о.х.д. № 33/2008 г. на Софийския военен съд подсъдимите са признати за виновни в извършването на престъпление по чл. 116, ал. 1, т. 2 и т. 6 вр. чл. 20, ал. 2 от НК (убийство, извършено от лица от състава на полицията и с особена жестокост), като са им наложени наказания: на Мирослав П. – 18 години „лишаване от свобода“, а на Георги К., Иво И., Борис М. и Янко Г. за всеки поотделно – 16 години „лишаване от свобода“.
С въззивното решение по в.н.о.х.д. № 26/2016 г. на Военно-апелативния съд подсъдимите са признати за виновни в това, че като извършители и лица от състава на полицията при изпълнение на службата си, самостоятелно са причинили смърт по непредпазливост на Ангел Димитров – престъпление по чл. 122, ал. 1 вр. чл. 2, ал. 2 вр. ал. 1 от НК, като за всеки един от тях поотделно наказателното преследване е прекратено поради изтекла абсолютна давност. С решението подсъдимите са признати за невиновни и оправдани по първоначално повдигнатото им обвинение по чл. 116, ал. 1, т. 2 и т. 6, вр. чл. 20, ал. 2 от НК. Със същия въззивен съдебен акт първоинстанционната присъда е изменена в гражданско-осъдителната ú част и е потвърдена в останалата ú част.
При третото поред касационно разглеждане с решението по наказателно дело № 1140/2018 г. на ВКС изцяло е отменено решението по в.н.о.х.д. № 26/2016 г. на Военно-апелативния съд. Със съдебния акт на върховните съдии е изменена първоинстанционната присъда на Софийския военен съд, като подсъдимите са оправдани по квалифицирания признак убийството да е извършено с особена жестокост. Намалени са наложените спрямо подсъдимите наказания – от 18 години на 7 години „лишаване от свобода“ за Мирослав П. и от 16 години на 7 години „лишаване от свобода“ за Георги К., Иво И., Борис М. и Янко Г. Присъдата е потвърдена в останалата част.
18.02.2021 г., 09.30 ч., зала № 23 – наказателно дело № 68/2021 г. (срещу Георги К., Петър П., Николай С. и Манчо И. за причиняването по непредпазливост на смъртта на Деница Ч. и Петрина Х. при срутването на сграда на ул. „Алабин“ в гр. София през 2006 г.), ІІІ-то наказателно отделение, докладчик: Антоанета Данова
Делото е образувано по протест и по жалби на частните обвинители и граждански ищци срещу въззивното решение от 19.02.2020 г. на Софийския апелативен съд (САС), с което е потвърдена присъда по н.о.х.д. № 2065/2016 г. на Софийския градски съд.
С първоинстанционната присъда подсъдимите Георги К. – управител на „Хрисома“ ООД и собственик на сграда в гр. София, ул. „Алабин“, обявена за паметник на културата, Петър П. – контролирал ремонта на сградата като изпълнител по договор, сключен с „А3 – Архитектура и изпълнение“ ООД, Николай С. – управител на „А3 – Архитектура и изпълнение“ ООД, и Манчо И. – собственик и управител на фирмата за ремонти ЕТ „Медия Манчо“, са признати за невиновни при условията на независимо съпричиняване да са причинили на 19.09.2006 г. смърт по непредпазливост на повече от едно лице – Деница Ч. и Петрина Х., поради немарливо изпълнение на правно-регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност (престъпление по чл. 123, ал. 3, пр. 2 вр. ал. 1, пр. 2 от НК).
С въззивно решение по в.н.о.х.д. № 321/2019 г. на САС е потвърдена присъдата на първата инстанция.
С касационните протест и жалби на частните обвинители се релевират касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 от НПК – нарушение на материалния закон и съществени нарушения на процесуалните правила. Прави се искане за отмяна на атакувания въззивен съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане.
19.02.2021 г., 10.00 ч., зала № 24 – наказателно дело № 25/2021 г. (срещу Мартин Т. за убийството на малолетната К. Г. през 2019 г. в с. Сотиря, общ. Сливен), ІІ-ро наказателно отделение, докладчик: Петя Шишкова
Делото е образувано по жалба от защитника на подсъдимия срещу решението от 14.09.2020 г. по в.н.о.х.д. № 134/2020 г. на Апелативен съд – Бургас, с което е потвърдена присъда от 30.01.2020 г. по н.о.х.д. № 595/2019 г. на Окръжен съд – Сливен.
С първоинстанционната присъда подсъдимият Мартин Т. е признат за виновен за това, че на 15.08.2019 г. в с. Сотиря, общ. Сливен, умишлено е умъртвил по особено мъчителен за жертвата начин и с особена жестокост малолетната К. Г., поради което и на основание чл. 116, ал. 1, т. 4 и т. 6 вр. чл. 115 от НК вр. чл. 54 и чл. 38, ал. 1 от НК му е наложено наказание „доживотен затвор без замяна“.
Със същата присъда Мартин Т. е признат за виновен за това, че на 15.08.2019 г. в с. Сотиря, общ. Сливен, направил опит да се съвкупи с лице от женски пол – ненавършилата 14 години К. Г. (на 6 години), като я принудил към това със сила и я привел в безпомощно състояние, поради което и на основание чл. 152, ал. 4, т. 1 вр. ал. 1, т. 2, предл. 1 и т. 3 вр. чл. 18 ал. 1 вр. чл. 54 от НК му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 20 години.
Подсъдимият е признат за виновен и за това, че извършил действия с цел да удовлетвори полово желание без съвкупление по отношение на К. Г., като я принудил към това със сила и я привел в безпомощно състояние и деянието е извършено повторно, поради което и на основание чл. 149, ал. 3 вр. ал. 2, т. 1, предл. 1 и т. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 54 от НК му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 10 години.
На основание чл. 23, ал. 1 от НК на Мартин Т. е определено едно общо наказание, а именно най-тежкото от наложените наказания – „доживотен затвор без замяна“.
С жалбата са заявени касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 2 и 3 от НПК. Иска се отменяване на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане, алтернативно изменяването му, като бъде смекчено наложеното на подсъдимия наказание.
19.02.2021 г., 10.00 ч., зала № 24, наказателно дело № 45/2021 г. (срещу Ангел Н. за убийството през 2017 г. на Атанас Н. в землището на с. Давидково, общ. Баните), ІІ-ро наказателно отделение, докладчик: Петя Шишкова
Делото е образувано по касационни жалби от подсъдимия Ангел Н. срещу присъдата от 18.08.2020 г. по в.н.о.х.д. № 13/2020 г. на Апелативен съд – Пловдив.
С присъда на Окръжен съд – Смолян подсъдимият е признат за виновен в извършването на убийството на Атанас Н. по особено мъчителен начин за убития и с особена жестокост, като след редуциране с 1/3 му е наложено наказание „лишаване от свобода“ в размер на 12 години.
С решение на Апелативен съд – Пловдив присъдата е отменена и делото е върнато за ново разглеждане.
При новото разглеждане на делото с присъда по н.о.х.д. № 25/2019 г. на Окръжен съд – Смолян Ангел Н. е признат за виновен в това, че на 08.08.2017 г. в землището на с. Давидково, общ. Баните, обл. Смолян, причинил смърт по непредпазливост на Атанас Н. в следствие на умишлено нанесена тежка телесна повреда, поради което на основание чл. 124, ал. 1, предл. 1 от НК му е наложено наказание „лишаване от свобода“ в размер на 10 години.
С обжалваната сега пред ВКС присъда по в.н.о.х.д. № 13/2020 г. на Апелативен съд – Пловдив е отменена първоинстанционната и Ангел Н. е признат за виновен в това, че умишлено е умъртвил Атанас Н. чрез нанасяне на множество удари с крака и ръце, вдигане и хвърляне на земята, газене с крака по главата и тялото, стъпване с крак в областта на шията. Причинил е тежка съчетана гръдна, коремна и гръбначна травма, довела до множествено травматични увреждания, причинили остра кръвозагуба на Атанас Н., като убийството е извършено по особено мъчителен начин за убития и с особена жестокост. На основание чл. 116, ал. 1, т. 6, предл. 2 и 3 вр. чл. 115 от НК (убийство по особено мъчителен начин за убития и с особена жестокост) и на основание чл. 57, ал. 1, вр. чл. 54 от НК му е наложено наказание „лишаване от свобода“ в размер на 17 години.
С касационните жалби се сочат всички касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 – 3 от НПК, като се правят искания при условията на алтернативност за оправдаване на подсъдимия, респективно намаляване на размера на наложените наказания или връщане на делото за ново разглеждане от въззивния съд.
25.02.2021 г., 09.00 ч., зала № 23 – наказателно дело № 17/2021 г. (срещу Веселина Г. за предумишленото убийство през 2014 г. на бившия ú съпруг в бургаския ж. к. „Лазур“ и тегленето на пенсията му след неговата смърт), ІІІ-то наказателно отделение, докладчик: Блага Иванова
Делото е образувано по жалба подсъдимата Веселина Г. срещу решението от 19.11.2020 г. по в.н.о.х.д. № 165/2020 г. на Апелативен съд – Бургас, с което е потвърдена изцяло присъдата от 21.11.2019 г. по н.о.х.д. № 14/2019 г. на Окръжен съд – Бургас.
С присъдата Веселина Г. е призната за виновна в следните три престъпления:
- за това, че за периода от неустановена дата в началото на м. май 2013 г. до 01.08.2014 г. в гр. Бургас, в дома си в ж. к. „Лазур“, при условията на продължавано престъпление противозаконно лишила от свобода бившия си съпруг Димитър М., като го държала заключен в една от стаите в жилището, поради което и на основание чл. 142а, ал. 4, предл. 3 вр. ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 от НК и чл. 54 от НК съдът налага на Веселина Г. наказание „лишаване от свобода“ за срок от 6 години;
- за това, че за същия период с користна цел и по особено мъчителен начин предумишлено умъртвила лице, намиращо се в безпомощно състояние – Димитър М., като системно не му давала достатъчно количество храна, вода и необходимите за заболяването му лекарства, лишила го от необходимата квалифицирана медицинска помощ и грижи в болнични условия, вследствие на което на 01.08.2014 г. настъпила смъртта му, поради което и на основание чл. 116, ал. 1, т. 5, т. 6 предл. 3, т. 7 и т. 9 вр. чл. 115 от НК и чл. 57, ал. 1 и чл. 54 от НК на подсъдимата е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 17 години;
- за това, че за периода от 01.09.2014 г. до 31.08.2016 г., при условията на продължавано престъпление, с цел да набави за себе си имотна облага като пълномощник на Димитър М., възбудила и поддържала заблуждение на банкови служители в банката, където била превеждана пенсията за старост на Димитър М., че той е жив и има право да продължи да извършва тегления от личната си банкова сметка, като с това причинила имотна вреда на Националния осигурителен институт в общ размер на 21 140 лв., поради което и на основание чл. 210, ал. 1, т. 3 предл. 2 вр. чл. 209, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 от НК и чл. 54 от НК на подсъдимата е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 3 години и 6 месеца.
На основание чл. 23, ал. 1 от НК съдът налага на Веселина Г. най-тежкото от определените наказания, а именно „лишаване от свобода“ за срок от 17 години.
В касационната жалба са заявени всички касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 – 3 от НПК с твърденията, че решението е в нарушение на материалния и процесуалния закон, а наложените наказания са явно несправедливи. Предлага се отмяна на атакуваното въззивно решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на апелативния съд.