17.03.2021 г., 09.00 ч., зала № 24 – наказателно дело № 25/2021 г. (срещу Мартин Т. за убийството на малолетната К. Г. през 2019 г. в с. Сотиря, общ. Сливен), ІІ-ро наказателно отделение, докладчик: Петя Шишкова
Делото е образувано по жалба от защитника на подсъдимия срещу решението от 14.09.2020 г. по в.н.о.х.д. № 134/2020 г. на Апелативен съд – Бургас, с което е потвърдена присъда от 30.01.2020 г. по н.о.х.д. № 595/2019 г. на Окръжен съд – Сливен.
С първоинстанционната присъда подсъдимият Мартин Т. е признат за виновен за това, че на 15.08.2019 г. в с. Сотиря, общ. Сливен, умишлено е умъртвил по особено мъчителен за жертвата начин и с особена жестокост малолетната К. Г., поради което и на основание чл. 116, ал. 1, т. 4 и т. 6 вр. чл. 115 от НК вр. чл. 54 и чл. 38, ал. 1 от НК му е наложено наказание „доживотен затвор без замяна“.
Със същата присъда Мартин Т. е признат за виновен за това, че на 15.08.2019 г. в с. Сотиря, общ. Сливен, направил опит да се съвкупи с лице от женски пол – ненавършилата 14 години К. Г. (на 6 години), като я принудил към това със сила и я привел в безпомощно състояние, поради което и на основание чл. 152, ал. 4, т. 1 вр. ал. 1, т. 2, предл. 1 и т. 3 вр. чл. 18 ал. 1 вр. чл. 54 от НК му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 20 години.
Подсъдимият е признат за виновен и за това, че извършил действия с цел да удовлетвори полово желание без съвкупление по отношение на К. Г., като я принудил към това със сила и я привел в безпомощно състояние и деянието е извършено повторно, поради което и на основание чл. 149, ал. 3 вр. ал. 2, т. 1, предл. 1 и т. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 54 от НК му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 10 години.
На основание чл. 23, ал. 1 от НК на Мартин Т. е определено едно общо наказание, а именно най-тежкото от наложените наказания – „доживотен затвор без замяна“.
С жалбата са заявени касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 2 и 3 от НПК. Иска се отменяване на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане, алтернативно изменяването му, като бъде смекчено наложеното на подсъдимия наказание.
17.03.2021 г., 09.00 ч., зала № 22 – наказателно дело № 978/2020 г. (срещу бившия изпълнителен директор на „Топлофикация София“ ЕАД Валентин Д. и Мая А. за длъжностно присвояване в особено големи размери), І-во наказателно отделение, докладчик: Мина Топузова
Касационното производство е второ поред, след като с решение от 29.05.2013 г. по к.н.д. № 1722/2012 г. на ВКС присъдата по в.н.о.х.д. № 230/2010 г. на Софийския апелативен съд (САС) е отменена изцяло и делото е върнато за ново разглеждане. Постановено е решение на САС от 29.10.2013 г. по в.н.о.х.д. № 537/2013 г., с което е отменена изцяло присъдата по н.о.х.д. № 1068/2008 г. на Софийския градски съд (СГС) и делото е върнато на прокурора за ново разглеждане с указания за отстраняване на недостатъци на обвинителния акт, изразяващи се в противоречия, неясноти и пропуски.
Настоящото дело пред ВКС е образувано по касационен протест срещу решението от 11.09.2020 г. по в.н.о.х.д. № 185/2020 г. на САС, с което е потвърдена първоинстанционната присъда на СГС от 28.06.2019 г. по н.о.х.д. № 3626/2016 г. С нея подсъдимият Валентин Д. е признат за невиновен в извършването на престъпление по чл. 203, ал. 1 вр. чл. 201 вр. чл. 26, ал. 1 и вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 от НК за това, че в качеството си на длъжностно лице – изпълнителен директор и член на Съвета на директорите на „Топлофикация София“ ЕАД, като извършител в съучастие с Мая А. присвоил чужди пари в размер на 4 424 800,82 лв., поверени му да ги управлява, като длъжностното присвояване е в особено големи размери, представлява особено тежък случай и е извършено при условията на продължавано престъпление.
С присъдата подсъдимата Мая А. е призната за невиновна в извършването на престъпление по чл. 203, ал. 1 вр. чл. 201 вр. чл. 26, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 4 вр. ал. 1 от НК за това, че като помагач в съучастие с Валентин Д. умишлено улеснила подсъдимия да присвои чужди пари в размер на 4 424 800,82 лв., поверени му да ги управлява.
В касационния протест са заявени касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК – нарушение на материалния и процесуалния закон, като се иска отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на САС.
17.03.2021 г., 09.10 ч., зала № 22 – наказателно дело № 121/2021 г. (срещу Росен Ч. – бивш председател на Българската федерация по ръгби, за участие в престъпен сговор и за набиране и използване на хора за развратни действия, независимо от съгласието им), І-во наказателно отделение, докладчик: Елена Каракашева
Делото е образувано по протест и по жалба на подсъдимия Росен Ч. срещу въззивната присъда от 08.07.2020 г. на Апелативния специализиран наказателен съд (АСНС), с която частично е отменена присъдата от 05.07.2019 г. по н.о.х.д. № 1744/2015 г. на Специализирания наказателен съд.
С първоинстанционната присъда подсъдимите са признати за невиновни:
- Росен Ч. – за извършени престъпления по чл. 321, ал. 3, т. 1 вр. ал. 1 от НК – да е ръководил организирана престъпна група (ОПГ), чл. 159г вр. чл. 159б, ал. 2 вр. чл. 159а, ал. 2, т. 6 вр. ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 от НК – като извършител в съучастие с Пламен К. да е транспортирал група от хора и да ги е превел през границата на страната с цел да бъдат използвани за развратни действия, независимо от съгласието им, като деянието е извършено чрез обещаване на облаги и в изпълнение и решение на ОПГ, чл. 159г. вр. чл. 159а, ал. 2, т. 1 и т. 6, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 от НК – в съучастие като съизвършител да е набрал непълнолетни лица с цел да бъдат използвани за развратни действия, независимо от съгласието им, като деянието е извършено чрез обещаване на облаги (парични средства) и в изпълнение и решение на ОПГ;
- Пламен К. – за извършени престъпления по чл. 321, ал. 3, т. 2 вр. ал. 2 от НК (участие в ОПГ), чл. 159г вр. чл. 159б, ал. 2 вр. чл. 159а, ал. 2, т. 6 вр. ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 от НК и чл. 159г. вр. чл. 159а, ал. 1, пр. 2 от НК.
С въззивната присъда на АСНС е отменена първоинстанционната в частта относно Росен Ч., като подсъдимият е признат за виновен по чл. 321, ал. 6 от НК (участие в престъпен сговор) и чл. 159а, ал. 2, т. 1 и т. 6 от НК. Определено му е едно общо най-тежко наказание „лишаване от свобода“ за срок от 2 години, което на осн. чл. 66 от НК е отложено за срок от 3 години, като към него е присъединено наказанието „глоба“ в размер на 5000 лв. Оправдан е по обвинението за ръководене на ОПГ и деянията да са извършени в изпълнение и решение на ОПГ. В останалата част присъдата на първата инстанция е потвърдена.
В касационния протест се сочат касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 3 от НПК – нарушение на материалния закон и явна несправедливост на наложеното наказание. Прави се искане за частична отмяна на атакувания акт относно приложението на чл. 55 от НК и чл. 66 от НК по отношение на Росен Ч. и връщане на делото за ново разглеждане.
С касационната жалба се релевират всички касационни основания по чл. 348, ал. 1 от НПК. Прави се искане за отмяна на въззивната присъда и оправдаване на подсъдимия, алтернативно – връщане на делото за ново разглеждане или намаляване на наложените наказания.
19.03.2021 г., 09.00 ч., зала № 24 – наказателно дело № 113/2021 г. (срещу Ивелин А. за убийството през 2017 г. в с. Козаново на Георги М., нает от подсъдимия да пасе овцете му), ІІ-ро наказателно отделение, докладчик: Димитрина Ангелова
Делото е образувано по касационни жалби на подсъдимия Ивелин А. и на двама от конституираните частни обвинители и граждански ищци срещу решението от 14.12.2020 г. по в.н.о.х.д. № 28/2020 г. на Апелативен съд – Пловдив, с което е потвърдена присъдата от 11.11.2019 г. по н.о.х.д. № 32/2018 г. на Окръжен съд – Пловдив. С нея подсъдимият е признат за виновен в извършването на престъпление по чл. 116, ал. 1, т. 6, предл. 2 и 3 вр. чл. 115 от НК (убийство по особено мъчителен начин за убития и с особена жестокост), като му е наложено наказание от 15 години „лишаване от свобода“. Осъден е да заплати по 100 000 лв. на всеки един от конституираните трима граждански ищци и частни обвинители, като гражданският иск на сина на жертвата е отхвърлен в частта до 200 000 лв., а гражданските искове на двете малолетни дъщери са отхвърлени в частта до 220 000 лв. за всеки един от тях.
В касационните жалби на подсъдимия и неговия защитник се сочат касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК, като се правят искания при условията на алтернативност за оправдаване на подсъдимия (респективно отхвърляне изцяло на гражданския иск) или връщане на делото за ново разглеждане от въззивния съд.
С касационната жалба на двамата малолетни частни обвинители и граждански ищци, подадена чрез назначения за особен представител адвокат, се иска увеличаване на размера на присъденото обезщетение до първоначално претендирания такъв от по 220 000 лв.