16.09.2024 г., 09.00 ч., зала № 24 – наказателно дело № 658/2024 г. (срещу бившия служител на сектор „Борба с организираната престъпност“ Владимир П., блъснал момиче на пешеходна пътека и причинил смъртта му), ІІ н. о., докладчик: Петя Шишкова
Делото е образувано по касационни жалби на подсъдимия Владимир П. и на частния обвинител, конституиран по делото, срещу решението от 31.05.2024 г. по в.н.о.х.д. № 124/2024 г. на Апелативен съд – Пловдив.
С присъда на Окръжен съд – Пазарджик Владимир П. е признат за виновен в това, че на 19.07.2021 г. в с. Братаница при управление на моторно превозно средство нарушил правилата за движение и по непредпазливост причинил смъртта на 7-годишно момиче. Наложено му е наказание „лишаване от свобода“ за 4 г. и 8 м., лишен е и от право да управлява МПС за 6 години. С решение на Апелативен съд – Пловдив присъдата е изменена, като е отменена в частта, с която Владимир П. е признат за виновен за извършени нарушения по чл. 5, ал. 1, т. 1, чл. 6, т. 1, чл. 116 и чл. 119, ал. 1 и ал. 2 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) и по чл. 119, ал. 1 и ал. 2 и чл. 196 от Правилника за прилагане на ЗДвП, оправдан е по тези обвинения, намален е размерът на наказанието „лишаване от свобода“ на 3 години, а изпълнението е отложено за 4 години, наложена е мярка „задължителни периодични срещи с пробационен служител“ и е намален размерът на наказанието „лишаване от право да управлява МПС“ на 4 години. С решение по к.н.д. № 55/2023 г. на ВКС е отменено въззивното решение и делото е върнато за ново разглеждане на въззивния съд. По новообразуваното пред Апелативен съд – Пловдив дело е постановено решение, с което първоинстанционната присъда е отменена и делото е върнато за ново разглеждане.
С присъда по н.о.х.д. № 961/2023 г. на Окръжен съд – Пазарджик подсъдимият е признат за виновен в извършването на престъпление по чл. 343, ал. 3, пр. 8, б. „б“, пр. 1 вр. ал. 1, б. „в“, пр. 1 вр. чл. 342, ал. 1 от НК, поради което му е наложено наказание „лишаване от свобода“ в размер на 6 години, което след редукцията на основание чл. 58а, ал. 1 от НК е определено в размер на 4 години. Лишен е от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 години. Оправдан е да е нарушил разпоредбите на чл. 5, ал. 1, т. 1, чл. 6, т. 1 и чл. 116 от ЗДвП.
С атакуваното сега решение по в.н.о.х.д. № 124/2024 г. на Апелативен съд – Пловдив е потвърдена първоинстанционната присъда.
В касационните жалби се изтъкват доводи за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, нарушения на материалния закон и явна несправедливост на наложеното наказание. С жалбата на подсъдимия се иска намаляване на наложеното наказание и отлагане на неговото изтърпяване. От частното обвинение се претендира завишаване на наложеното наказание и ефективно изтърпяване.
18.09.2024 г., 09.30 ч., зала № 22 – наказателно дело № 574/2024 г. (срещу Илдънай А., Гюнайдин И. (Генчо К.) и Емил А. за търговия с гласове в Свищов през 2014 г.), І н. о., докладчик: Румен Петров
Делото е образувано по касационни жалби на подсъдимите Илдънай А., Гюнайдин И. (Генчо К.) и Емил А. срещу новата присъда от 19.01.2024 г. по в.н.о.х.д. № 244/2022 г. на Окръжен съд – Велико Търново. С нея Илдънай А. е признат за виновен в извършването на престъпления по: чл. 167, ал. 3; чл. 167, ал. 4 вр. ал. 3 вр. ал. 2; чл. 167, ал. 2, пр. 2 вр. чл. 26, ал. 1, като за всяко от тях са му наложени наказания „лишаване от свобода“ за по 6 месеца с изпитателен срок от 3 години. Лишен е от право да заема държавни и обществени длъжности, свързани с упражняване на избирателни права, за срок от 2 години. Наложено му е едно общо най-тежко наказание „лишаване от свобода“ в размер на 6 месеца, отложено за срок от 3 години, като е присъединено наказанието за лишаване от права. Гюнайдин И. (Генчо К.) е признат за виновен за престъпления по: чл. 167, ал. 2, пр. 2; чл. 167, ал. 3 от НК, като са му наложени наказания „лишаване от свобода“ за по 6 месеца с изпитателен срок от 3 години. Наложено му е едно общо най-тежко наказание „лишаване от свобода“ в размер на 6 месеца, отложено за срок от 3 години. На подсъдимия е определено едно общо най-тежко наказание измежду наложените с тази присъда и с присъда по н.о.х.д. № 425/2013 г. – „лишаване от свобода“ за 10 месеца, изпълнението на което е отложено за срок от 3 години. Емил А. е признат за виновен в извършването на престъпление по чл. 167, ал. 2, пр. 1 вр. чл. 26, ал. 1, като му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 6 месеца, отложено с изпитателен срок от 3 години.
С жалбите се заявяват всички касационни основания, като се иска в условията на алтернативност – отмяна на атакуваната нова присъда и оправдаване на подсъдимите или връщане на делото за ново разглеждане.
19.09.2024 г., 9.30 ч., зала № 23 – наказателно дело № 379/2024 г. (срещу Марио Г. за причиняването на катастрофа през 2021 г. в района на екопътека до гр. Калофер, при която загива пътуващата в автомобила му 17-годишна М. К., както и срещу Стефан Г. – баща на Марио Г., за предоставянето на кола на неправоспособен водач), ІІІ н. о., докладчик: Калин Калпакчиев
Делото е образувано по касационни жалби на подсъдимия Марио Г., на подсъдимия Стефан Г. и на конституираните частни обвинители срещу решението от 06.03.2024 г. по в.н.о.х.д. № 2/2024 г. на Апелативен съд – Пловдив. С него е частично отменена присъдата по н.о.х.д. № 600/2023 г. на Окръжен съд – Пловдив по отношение на Стефан Г. (баща на Марио Г.) и е постановено ефективно изтърпяване на наложеното наказание „лишаване от свобода“ в размер на 3 години и 4 месеца, а наказанието на Марио Г. е намалено в частта на определения изпитателен срок, за който е отложено изпълнението на наложеното наказание „лишаване от свобода“, от 4 на 3 години. За този подсъдим, който по време на инцидента е непълнолетен – на 17 години, в рамките на изпитателния срок е определена и пробационната мярка „периодични срещи с пробационен служител“.
Делото пред първоинстанционния съд е образувано по обвинение за това, че през 2021 г. в района на екопътека до гр. Калофер Марио Г. като неправоспособен водач загубил контрол над управляваното от него моторно превозно средство, предоставено от баща му – Стефан Г., вследствие на което настъпило пътнотранспортно произшествие, причинило смъртта на пътуващата в колата 17-годишна М. К.
Основните искания в касационните жалби са свързани с намаляването на наложените наказания, съответно тяхното увеличаване, както и относно наличието или липсата на съпричиняване от страна на починалата.
20.09.2024 г., 09.30 ч., зала № 22 – наказателно дело № 472/2024 г. (срещу д-р Иван Д. за убийството през 2018 г. в гр. Пловдив на Жоро Д. с незаконно притежаван пистолет), І н. о., докладчик: Христина Михова
Производството е образувано по касационен протест и касационна жалба на конституирания по делото частен обвинител срещу решението по в.н.о.х.д. № 517/2022 г. на Апелативен съд – Пловдив.
С присъда по н.о.х.д. № 241/2019 г. на Окръжен съд – Пловдив подсъдимият Иван Д. е оправдан по повдигнатото му обвинение по чл. 119 вр. чл. 115 от НК. Осъден е за извършено престъпление по чл. 339 от НК, като му е наложено наказанието „лишаване от свобода“ за 2 години, отложено за изпитателен срок от 3 години. С решение по в.н.о.х.д. № 500/2019 г. на Апелативен съд – Пловдив присъдата е отменена и делото е върнато за ново разглеждане.
С присъда по н.о.х.д. № 900/2020 г. на Окръжен съд – Пловдив Иван Д. е оправдан по обвинението за извършено престъпление по чл. 119 вр. чл. 115 от НК. Признат е за виновен за държане на огнестрелно оръжие и боеприпаси без надлежно разрешение, за което му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за 2 години, изпълнението на което е отложено с изпитателен срок от 3 години. С въззивна присъда на Апелативен съд – Пловдив по в.н.о.х.д. № 551/2021 г. е отменена първоинстанционната присъда в частта, с която подсъдимият е оправдан по чл. 119 вр. чл. 115 от НК. Иван Д. е признат за виновен в това, че на 02.03.2018 г. умишлено умъртвил Жоро Д., като убийството е извършено при превишаване пределите на неизбежната отбрана, поради което му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за 2 години и 6 месеца. На подсъдимия е определено едно общо наказание (измежду наложените му за престъпленията по чл. 119 и по чл. 339 от НК) – „лишаване от свобода“ в размер на 2 години и 6 месеца, изпълнението на което е отложено за изпитателен срок от 4 години. С решение по к.н.д. № 596/2022 г. на І н. о. на ВКС въззивната присъда е отменена в частта, с която Иван Д. е осъден за престъплението по чл. 119 вр. чл. 115 от НК, а делото е върнато на въззивния съд за ново разглеждане в отменената част от друг състав от стадия на съдебното заседание.
С атакуваното сега пред ВКС решение по в.н.о.х.д. № 517/2022 г. на Апелативен съд – Пловдив присъдата по н.о.х.д. № 900/2020 г. на Окръжен съд – Пловдив е потвърдена в частта, с която подсъдимият е признат за невинен и оправдан по обвинението за извършено престъпление по чл. 119 вр. чл. 115 от НК.
С касационната жалба и касационния протест се иска отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на Апелативен съд – Пловдив. Ангажират се касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК.
26.09.2024 г., 09.30 ч., зала № 23 – наказателно дело № 573/2024 г. (срещу Георги С. за причиняването по непредпазливост при управление на МПС на смъртта на Христина Д. и Хариет С. на бул. „Черни връх“ през 2022 г.), ІІІ н. о., докладчик: Даниел Луков
Делото е образувано по жалби от защитниците на Георги С. срещу решението от 22.04.2024 г. по в.н.о.х.д. № 623/2023 г. на Софийския апелативен съд, с което е потвърдена присъдата от 21.04.2023 г. на Софийския градски съд. С нея Георги С. е признат за виновен в това, че:
- на 10 юни 2022 г. управлявал моторно превозно средство (МПС) след употреба на наркотични вещества, като са му наложени наказанията „лишаване от свобода“ за 2 години и 6 месеца и „глоба“ в размер на 1300 лв.;
- на 10 юни 2022 г. пред полицейски служители съзнателно се ползвал от неистински официален документ – международно свидетелство за управление на МПС, като му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 5 години;
- на 5 юли 2022 г. при управляване на МПС си служил с неистински табели, като му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 11 месеца;
- на 5 юли 2022 г. в лек автомобил без надлежно разрешително държал високорисково наркотично вещество, като са му наложени наказанията „лишаване от свобода“ за срок от 3 години и „глоба“ от 7000 лв.;
- на 5 юли 2022 г. в гр. София – в района на кръстовището между булевардите „Черни връх“, „Арсеналски“ и „Св. Наум“, при управляване на МПС без необходимата правоспособност и след употреба на наркотични вещества нарушил правилата за движение и по непредпазливост причинил смъртта на повече от едно лице – Христина Д. и Хариет С., като избягал от местопроизшествието и случаят е особено тежък, поради което му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 16 години.
На подсъдимия е наложено едно общо най-тежко наказание „лишаване от свобода“ за срок от 16 години, което на основание чл. 24 от НК е увеличено на 20 години. Присъединено е наказанието „глоба“ в размер на 7000 лв. Георги С. е осъден да заплати обезщетения на гражданските ищци по предявени искове за неимуществени вреди.
С касационните жалби от защитниците на подсъдимия са заявени всички основания за проверка по чл. 348, ал. 1 от НПК. С едната жалба са направени искания при условията на алтернативност – за отмяна на въззивното решение и оправдаване на подсъдимия, за отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане от въззивния съд или изменение на атакуваното решение, като бъде приложен закон за по-леко наказуемо престъпление и бъде намалено наложеното наказание. С втората жалба от ВКС се иска да отмени решението на апелативния съд и да върне делото за ново разглеждане.
26.09.2024 г., 09.30 ч., зала № 23 – наказателно дело № 681/2024 г. (искане за възобновяване от Илиян Т., осъден по делото „Соло“ и екстрадиран от Република Узбекистан), ІІІ н. о., докладчик: Даниел Луков
Делото е образувано по искане за възобновяване от задочно осъдения Илиян Т. поради неучастието му в наказателното производство.
С присъда от 09.12.2011 г. на Софийския градски съд Илиян Т. е признат за невиновен и оправдан по повдигнатото му обвинение за извършването на убийство по хулигански подбуди на две лица и опит за убийство на трето лице, като опитът е останал недовършен по независещи от дееца причини.
С нова присъда от 02.04.2013 г. на Софийския апелативен съд първоинстанционната присъда е отменена и Илиян Т. е признат за виновен по повдигнатото му обвинение за извършването на убийство по хулигански подбуди на две лица и опит за убийство на трето лице, като му е наложено наказанието „доживотен затвор“. Уважени са частично предявените граждански искове по делото.
С решение от 04.12.2013 г. по к.н.о.х.д. № 1479/2013 г. на ВКС е оставена в сила присъдата на въззивния съд.
С искането на Илиян Т. се иска възобновяване на производството и връщане на делото за ново разглеждане от стадия, когато се твърди, че е започнало задочното производство, а именно пред въззивния съд.
27.09.2024 г., 09.30 ч., зала № 22 – наказателно дело № 616/2024 г. (срещу Симеон Д. и Костадин С. за опит да отнемат 52 лв. от таксиметров шофьор през 2017 г. в с. Дражево, придружен с опит за убийство), І н. о., докладчик: Румен Петров
Делото е образувано по касационни жалби на частния обвинител Апостол В. и на подсъдимите Симеон Д. и Костадин С. срещу решението от 04.04.2024 г. по в.н.о.х.д. № 23/2023 г. на Апелативен съд – Бургас.
Делото е за трети път пред касационната инстанция.
С присъда на Окръжен съд – Ямбол Костадин С. и Симеон Д. са признати за виновни в извършването на опит за грабеж, придружен с опит за убийство, за което на Костадин С. е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 6 години, а на Симеон Д. – за срок от 16 години.
С решение по в.н.о.х.д. № 23/2023 г. на Апелативен съд – Бургас присъдата е изменена, като за подсъдимия Костадин С. деянието е преквалифицирано в опит за грабеж, придружен със средна телесна повреда. Намалено е наложеното му наказание „лишаване от свобода“ на 2 години и 4 месеца. Присъдата е изменена и по отношение на другия подсъдим Симеон Д., като е намалено наложеното му наказание „лишаване от свобода“ на 15 години.
В касационната жалба на Костадин С. се посочват касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 3 НПК, като се иска изменение на обжалваното решение и прилагане на чл. 66 от НК – условно осъждане, както и отмяна на решението в частта за разноските.
В касационната жалба на Симеон Д. се сочат всички касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 – 3 от НПК, като се иска при условията на алтернативност изменение на решението и преквалифициране на деянието в по-леко наказуемо престъпление, респективно – определяне на наказание под минималния размер за това престъпление, което да бъде отложено по реда на чл. 66 от НК, или намаляване на наложеното наказание.
С касационната жалба на частния обвинител се твърди явна несправедливост на наложеното наказание на Симеон Д. и се настоява за увеличение на неговия размер до максималния, предвиден в закона.
27.09.2024 г., 09.00 ч., зала № 24 – наказателно дело № 734/2024 г. (срещу Гарабед В. за отвличането, грабежа и убийството на Еранухи П. през 2022 г. в гр. Русе), ІІ н. о., докладчик: Бисер Троянов
Делото е образувано по касационна жалба на подсъдимия Гарабед В. срещу решението от 25.06.2024 г. по в.н.о.х.д. № 276/2023 г. на Апелативен съд – Велико Търново.
С присъда на Окръжен съд – Русе Гарабед В. и Михаил М. са признати за виновни за извършване на отвличане, грабеж и убийство на 11.01.2022 г. в гр. Русе. Двамата отвлекли и ограбили Еранухи П., като се представили за служители на МВР, за което са им наложи наказания „лишаване от свобода“ и конфискация на половината от имуществото им. Признати са за виновни и за умишленото убийство на Еранухи П. с цел прикриване на предишните престъпления. На всеки от подсъдимите е наложено общо най-тежко наказание „лишаване от свобода“ за 25 години и конфискация на половината имущество.
С решението на Апелативен съд – Велико Търново присъдата е изменена, като наказанието на Гарабед В. е заменено с „доживотен затвор без замяна“, а наказателното производство спрямо Михаил М. е прекратено поради смъртта му.
В жалбата се твърди, че въззивният съд е допуснал процесуални нарушения и нарушения на материалния закон, като се прави оплакване и за явна несправедливост на наложеното наказание.