04.12.2020 г., 9.00 ч., зала № 22 – наказателно дело № 656/2020 г. (срещу Михаил С. за убийството на известния като хазартен бос Коста Н. – Миджурина), І н. о., докладчик: Христина Михова
Делото е образувано по касационна жалба на подсъдимия Михаил С. срещу въззивното решение от 13.04.2020 г. по в.н.о.х.д. № 15/2020 г. Апелативен съд – Бургас, с което частично е изменена относно размера на наложеното наказание „лишаване от свобода“, а именно в размер на 26 години, първоинстанционната присъда от 17.09.2019 г. по н.о.х.д. № 750/2019 г. на Окръжен съд – Бургас. С нея подсъдимият е признат за виновен за извършено престъпление по чл. 116, ал. 1, т. 4 и т. 6 вр. чл. 115 вр. чл. 18, ал. 1 от НК (който е направил опит да умъртви повече от едно лице, като умишлено е умъртвил едното и направил опит умишлено да умъртви второто лице по особено жесток начин). С първоинстанционната присъда на подсъдимия е наложено наказание в размер на 24 години „лишаване от свобода“. Подсъдимият е осъден да заплати общо на гражданските ищци и частни обвинители сумата от 340 000 лева, представляващи обезщетение за причинени неимуществени вреди.
В касационната жалба се изтъква основен довод за явна несправедливост на наложеното наказание, като се прави искане да се измени въззивното решение и да се определи наказание в рамките от 16 до 20 години лишаване от свобода.
09.12.2020 г., 9.00 ч., зала № 24 – наказателно дело № 898/2020 г. (срещу електромонтьорите Спирия П. и Михаил В. за загинало след токов удар 11-годишно момче в училището в село Копривлен през 2013 г.), ІІ н. о., докладчик: Петя Колева
Делото е образувано по протест и по жалба от частен обвинител срещу решението от 04.09.2020 г. по в.н.о.х.д. № 221/2020 г. на Софийския апелативен съд (САС), с което е потвърдена изцяло присъда от 30.10.2019 г. по н.о.х.д. № 279/2015 г. на Окръжен съд – Благоевград.
С първоинстанционната присъда подсъдимият Спирия П. е признат за невиновен в това, че на 19.05.2013 г. в с. Копривлен, общ. Хаджидимово, обл. Благоевград, в условията на независимо съпричиняване с подсъдимия Михаил В., е причинил по непредпазливост смъртта на 11-годишно момче поради немарливо изпълнение на представляваща източник на повишена опасност дейност – работа с електрически съоръжения в електроразпределителната мрежа като електромонтьор в ЧЕЗ „Разпределение България“ АД, поради което е оправдан по повдигнатото му обвинение. Признат е за невиновен и е оправдан и подсъдимият Михаил В. по обвинението за това, че на същата дата и място, в условията на независимо съпричиняване с подсъдимия Спирия П., е причинил по непредпазливост смъртта на момчето поради немарливо изпълнение на представляваща източник на повишена опасност дейност – работа с електрически съоръжения в електроразпределителната мрежа като ел. монтьор в ЧЕЗ „Разпределение България“ АД.
В касационния протест са заявени касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК – нарушение на материалния и процесуалния закон. Предлага се отмяна на въззивния съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане на първа инстанция за отстраняване на нарушения на закона, допуснати при постановяване на оправдателната първоинстанционна присъда, потвърдена с решението на САС.
В касационната жалба на частния обвинител е заявена материална незаконосъобразност на атакувания въззивен съдебен акт. Иска се признаването за виновни на подсъдимите по повдигнатото им обвинение за извършено престъпление по чл. 123, ал. 1, пр. 2 от НК, като им бъдат наложени справедливи наказания в балансиран размер.
09.12.2020 г., 9.00 ч., зала № 24 – наказателно дело № 903/2020 г. (срещу Петко С. за причиняване по непредпазливост при управление на камион на смъртта на 5-годишно дете в гр. Русе през 2019 г.), ІІ н. о., докладчик: Теодора Стамболова
Делото е образувано по касационна жалба на подсъдимия Петко С. срещу присъда от 03.08.2020 г. по в.н.о.х.д. № 210/2020 г. на Апелативен съд – Велико Търново, с която е отменена присъда от 04.02.2020 г. по н.о.х.д. № 27/2020 г. на Окръжен съд – Русе.
С първоинстанционната присъда е признат за виновен в извършването на престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „в“, предл. 1-во вр. чл. 342, ал. 1, предл. 3-то от НК (причиняване по непредпазливост при управление на МПС на смърт на едно лице) и на основание чл. 58а, ал. 1 от НК, след задължителната редукция на наказанието с една трета поради проведено съкратено съдебно следствие, му е наложено наказание от 3 години „лишаване от свобода“. Лишен е от право да управлява МПС за срок от 5 години.
С присъдата на Апелативен съд – Велико Търново първоинстанционната е отменена и подсъдимият е признат за виновен в извършването на по-тежко наказуемо престъпление, за което е бил обвинен първоначално с обвинителния акт, а именно инкриминираното деяние е преквалифицирано в такова по чл. 343, ал. 3, предл. 4-то, б. „б“ вр. ал. 1, вр. чл. 342, ал. 1, предл. 3-то от НК (причиняване по непредпазливост при управление на МПС на смърт на едно лице, при който деецът е избягал от местопрестъплението) и му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за 4 години. Лишен е от право да управлява МПС за срок от 5 години.
В касационната жалба се посочват всички касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 – 3 от НПК, като се иска при условията на алтернативност – оправдаване на подсъдимия или намаляване на наложените наказания до предвидения от закона санкционен минимум и отлагане на изтърпяване на наказанието.
10.12.2020 г., 9.00 ч., зала № 23 – наказателно дело № 781/2020 г. (срещу Роман Л. за атентата с гранатомети срещу Алексей П. през 2015 г.), ІІІ н. о., докладчик: Даниела Атанасова
Делото е образувано по протест и по жалба от подсъдимия Роман Л. срещу решението от 21.04.2020 г. по в.н.о.х.д. № 1015/2019 г. на САС. С него е изменена присъда от 17.05.2019 г. по н.о.х.д. № 2948/2017 г. на Софийския градски съд в частта относно наложеното на Роман Л. наказание „лишаване от свобода“ за престъплението по чл. 116, ал. 1, т. 9 вр. чл. 115 вр. чл. 20, ал. 1 вр. ал. 4 вр. чл. 18, ал. 1 от НК, като е намален размерът му от 15 на 10 години. Присъдата е потвърдена в останалата атакувана част.
С първоинстанционната присъда Роман Л. е признат за виновен за това, че от началото на пролетта на 2014 г. до 29.10.2015 г. в гр. София, в съучастие като помагач с Артьом Т. – извършител, Максим Ч. – извършител, и Йевен Б. – помагач, умишлено е улеснил да се извърши опит за убийството на Алексей П., като набавил парични средства, организирал следенето и дал съвети, като на 29.10.2015 г. в гр. София извършителите произвели изстрели с два броя гранатомети към лек автомобил, с който пътували Алексей П. и негов спътник. От това деяние не настъпила смъртта на двамата и то останало на фаза довършен опит, тъй като автомобилът бил брониран и снарядите не прониквали в него. Деянието е извършено предумишлено, поради което на подсъдимия е наложено наказание от 15 години „лишаване от свобода“.
В протеста е заявено касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 вр. ал. 5, т. 1 от НПК – явна несправедливост на наказанието поради определянето му в занижен размер. Предлага се въззивното решение да бъде върнато за ново разглеждане от апелативния съд.
В жалбата на подсъдимия са заявени касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК – нарушение на материалния и процесуалния закон, а в алтернатива и чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК. Предлага се оправдаване на подсъдимия, алтернативно – делото да бъде върнато на нов състав на САС или наложеното наказание да бъде намалено както поради евентуална преквалификация на деянието, а така също и за да се отчетат всички значими за наказанието обстоятелства.
15.12.2020 г., 11.00 ч., зала № 23 – наказателно дело № 1045/2018 г. (срещу Кирчо К. – бивш директор на Националната разузнавателна служба, по обвинение за длъжностно присвояване в особено големи размери), ІІІ-то н. о., докладчик: Мая Цонева
Делото е образувано по протест на Военно-апелативната прокуратура и две касационни жалби на подсъдимия срещу решение от 24.07.2018 г. по в.н.о.х.д. № 0078/2016 г. на Военно-апелативния съд (ВнАС), с което частично е изменена присъдата по н.о.х.д. № 00160/2013 г. на Военен съд – София.
ВКС ще гледа делото за втори път, след като с решение от 07.11.2016 г. по к.н.д. № 776/2016 г. отменя решение от 19.05.2016 г. по в.н.о.х.д. № 0031/2015 г. на ВнАС и връща делото на въззивния съд за ново разглеждане от друг състав.
С присъда от 07.08.2015 г. по н.о.х.д. № 00160/2013 г. Военен съд – София признава подсъдимия Кирчо К. за виновен за извършено престъпление по чл. 203, ал. 1 вр. с чл. 202, ал. 1, т. 1 вр. с чл. 201 вр. чл. 26, ал. 1 от НК (длъжностно присвояване в особено големи размери, представляващо особено тежък случай, за улесняването на което е извършено и друго престъпление, за което по закон не се предвижда по-тежко наказание, като престъплението е продължавано) и го осъжда на 10 години „лишаване от свобода“ при първоначален строг режим на изтърпяване на наказанието в затворническо общежитие от закрит тип.
На основание чл. 203, ал. 2, пр. 2 вр. чл. 37, ал. 1, т. 6 и т. 7 съдът лишава подсъдимия от право да заема длъжност „ръководител“ в държавно или обществено учреждение и лишаване от право да упражнява ръководна професия за срок от 15 години. Подсъдимият е осъден да заплати на конституирания по делото граждански ищец – Националната разузнавателна служба (сега – Държавна агенция „Разузнаване“), сумата от 4 720 196,53 лева за претърпени имуществени вреди, ведно със законната лихва върху нея.
С второто си решение от 24.07.2018 г. по в.н.о.х.д. № 0078/2016 г. въззивният съд частично изменя първоинстанционната присъда, като извършеното от подсъдимия е преквалифицирано в престъпление по чл. 203, ал. 1 вр. с чл. 201 вр. с чл. 26, ал. 1 от НК (длъжностно присвояване в особено големи размери, представляващо особено тежък случай, като престъплението е продължавано). Подсъдимият е оправдан по първоначалното му обвинение. Наложените наказания „лишаване от права“ също са намалени на по 13 години. Подсъдимият е признат за невиновен за длъжностно присвояване чрез посредствен извършител, като е оправдан в тази му част. В останалата ú част присъдата е потвърдена.
С касационния протест се иска отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд поради неправилно приложение на материалния закон и явна несправедливост на наложеното наказание и при условията на алтернативност – да бъде изменено въззивното решение в частта относно квалификацията на деянието, като се приложи закон за по-тежко наказуемо престъпление, за което е имало обвинение в първата инстанция.
С касационните жалби на защитниците на подсъдимия се изтъкват доводи за допуснати съществени процесуални нарушения, нарушения на материалния закон, както и явна несправедливост на наложените наказания. Правят се искания при условията на алтернативност въззивно решение да се отмени и подсъдимият да бъде оправдан или делото да се върне за ново разглеждане.
17.12.2020 г., 11.00 ч., зала № 23 – наказателно дело № 874/2020 г. (за взрива във военното поделение в Челопечене през 2008 г.), ІІІ н. о., докладчик: Димитрина Ангелова
Делото е образувано по протест срещу решението от 18.08.2020 г. по в.н.о.х.д. № 7/2019 г. на Военно-апелативния съд, с което е потвърдена присъдата от 28.09.2018 г. по н.о.х.д. № 204/2016 г. на Софийския военен съд.
С първоинстанционната присъда подсъдимите о. р. майор Мирослав М. – началник на База за утилизация на бойни припаси (в .ф. 18250 – Челопечене), о. р. полковник Димитър П. – заместник-командир на бригада „Логистика“ (в. ф.48960 – гр. София), и о. р. генерал-лейтенант Румен Ц. са признати за невинни и са оправдани изцяло по обвиненията за извършени престъпления по чл. 387, ал. 2, алт. 1 вр. ал. 1, алт. 3 от НК.
В протеста се предлага отмяна на решението на Военно-апелативния съд и връщане на делото за ново разглеждане с цел отстраняване на допуснати съществени процесуални нарушения, както и нарушения на материалния закон.