17.02.2020 г., 9.00 ч., зала № 24 – наказателно дело № 26/2020 г. (срещу молдовския гражданин Евгени Н. за кражба в особено големи размери след взривяване на банкомати през 2018 г.), ІІ-ро наказателно отделение, докладчик: Елена Авдева
Делото е образувано по жалба на подсъдимия Евгени Н. против решение от 14.11.2019 г. по в.н.о.х.д. № 370/2019 г. на Апелативен съд – Пловдив, с което е потвърдена присъда по н.о.х.д. № 475/2019 г. на Окръжен съд –Пловдив.
С първоинстанционната присъда подсъдимият е признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 196а вр. чл. 195, ал. 1, т. 3, т. 4 и т. 5 вр. чл. 194, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 НК (кражба в особено големи размери, представляваща особено тежък случай, извършена чрез разрушаване на прегради, здраво направени за защита на имоти, чрез използване на моторно превозно средство и по специален начин – чрез взрив, при предварителен сговор с друго лице и в условията на продължавано престъпление), като е осъден на 6 години и 8 месеца „лишаване от свобода“. Осъден е и да заплати на „Банка ДСК“ ЕАД обезщетение за причинени имуществени вреди в размер на 20 425 лв.
С касационната жалба са заявени основанията по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 3 от НПК – нарушение на закона и явна несправедливост на наложеното наказание, като се иска изменение на съдебния акт с прилагане на закон за по-леко наказуемо престъпление и/или намаляване на размера на наложеното наказание.
21.02.2020 г., 9.00 ч., зала № 22 – наказателно дело № 1090/2019 г. (срещу Божидар А. за убийство в парк „Родопи“, Пловдивска област), І-во наказателно отделение, докладчик: Ружена Керанова
Делото е образувано по касационни жалби от подсъдимия и частните обвинители и граждански ищци срещу решението от 19.07.2019 г. по в.н.о.х.д. № 241/2018 г. на Апелативен съд – Пловдив, с което е потвърдена присъдата по н.о.х.д. № 488/2016 г. на Окръжен съд – Пловдив. С нея подсъдимият Божидар А. е признат за виновен в извършването на престъпление по чл. 116, ал. 1, т. 6 и 12 вр. чл. 115 вр. чл. 29, ал. 1, б. „а“ НК (убийство, извършено със средство, опасно за живота на мнозина – ловна пушка, и в условията на опасен рецидив). Наложеното на подсъдимия наказание е „доживотен затвор“. Осъден е и да заплати обезщетение за претърпените неимуществени вреди по предявените в наказателното производство граждански искове.
С касационните жалби на подсъдимия и неговия защитник се заявява наличие на всички касационни основания и се иска отмяна на въззивния съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане или изменение на присъдата и намаляване на наложеното наказание.
С касационните жалби на частните обвинители и граждански ищци като касационно основание се сочи наложено явно несправедливо наказание и се иска отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане.
21.02.2020 г., 9.00 ч., зала № 24 – наказателно дело № 50/2020 г. (срещу Румяна Ж., прокурор в Окръжна прокуратура – Добрич, за съзнателно потвърждаване на неистина пред съд и пред друг надлежен орган на властта), ІІ-ро наказателно отделение, докладчик: Бисер Троянов
Делото е образувано по касационна жалба на подсъдимата Румяна Ж. срещу въззивното решение от 22.11.2019 г. по в.н.о.х.д. № 230/2019 г. на Апелативния специализиран наказателен съд (АСНС).
С присъда от 26.03.2019 г. по н.о.х.д. № 3074/2018 г. на Специализирания наказателен съд подсъдимата Румяна Ж. е била призната за невиновна в извършването на престъпление по чл. 283, пр. 2-ро от НК за това, че в качеството си на длъжностно лице – прокурор в Окръжна прокуратура – Добрич, използвала своето служебно положение, за да набави за другиго противозаконна облага. Със същата присъда подсъдимата е призната за виновна в това, че при условията на продължавано престъпление с три деяния, пред съд и друг надлежен орган на властта, като свидетел устно и съзнателно е потвърдила неистина – престъпление по чл. 290, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 от НК.
С обжалваното въззивно решение АСНС изменя присъдата, като увеличава срока на наложените с присъдата пробационни мерки „задължителна регистрация по настоящ адрес“ и „задължителни периодични срещи с пробационен служител“ на 1 година и 6 месеца. В останалата част присъдата е потвърдена.
С касационната жалба алтернативно се иска връщане на делото за разглеждане от друг състав на АСНС, оправдаване или намаляване на наложеното наказание.
21.02.2020 г., 9.00 ч., зала № 23 – наказателно дело № 53/2020 г. (срещу Емилия К. за опит за убийство на малолетен с особена жестокост), ІІІ-то наказателно отделение, докладчик: Даниела Атанасова
Делото е образувано по жалби на подсъдимата Емилия К., защитника ú, както и на частния обвинител и граждански ищец Никол Д., представлявана от родителите ú, против решение от 25.10.2019 г. по в.н.о.х.д. № 1244/2018 г. на Апелативен съд – София (САС), с което е изменена присъда от 15.09.2017 г. по н.о.х.д. № 5123/2015 г. на Софийския градски съд (СГС), като размерът на наложеното на подсъдимата наказание „лишаване от свобода“ е намалено от 18 на 16 години. В останалата част първоинстанционната присъда е потвърдена от въззивния съд.
Подсъдимата е призната за виновна в извършване на престъпление по чл. 116, ал. 1, т. 4, предл. 2, т. 5, т. 6, предл. 2 и предл. 3 вр. чл. 115 вр. чл. 18, ал. 1 от НК (опит за убийство на малолетен, намиращ се в безпомощно състояние, по особено мъчителен начин и с особена жестокост) и е осъдена на 16 години „лишаване от свобода“, както и да заплати на гражданския ищец обезщетение за причинените неимуществени вреди в размер на 400 000 лв.
С касационните жалби на подсъдимата и нейния защитник са заявени основанията по чл. 348, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от НПК – нарушение на закона, допуснато съществено нарушение на процесуалните правила и явна несправедливост на наложеното наказание, с искане за изменение на съдебния акт с намаляване на размера на наложеното наказание „лишаване от свобода“, както и на присъденото обезщетение за неимуществени вреди или алтернативно – връщане на делото за ново разглеждане на първоинстанционния съд.
С касационната жалба на частния обвинител и граждански ищец са заявени основанията по чл. 348, ал. 1, т. 2 и т. 3 от НПК, като се иска връщане на делото за ново разглеждане за увеличаване на наказанието.
24.02.2020 г., 9.00 ч., зала № 22 – наказателно дело № 1078/2019 г. (срещу Иванка М., Иван М., Елисавета М., Станьо М. и Горан С. за пране на пари, получени чрез измама), І-во наказателно отделение, докладчик: Николай Дърмонски
Делото е образувано по касационни жалби от защитниците на подсъдимите срещу решение от 09.08.2019 г. по в.н.о.х.д. № 37/2019 г. на Апелативен съд – Велико Търново.
С присъда от 16.12.2016 г. на Окръжен съд – Плевен по н.о.х.д. № 591/2015 г. подсъдимата Иванка М. е призната за виновна в това, че в условията на продължавано престъпление, с цел да набави за себе си имотна облага възбудила заблуждение у Салам М., Самар С. и Хадил Я. – и трите от гр. Рамала, че ще ги освободи от „проклятието“, което имат те и техните близки. Имотната вреда е в размер на 3 530 042,48 лв., като измамата е в особено големи размери и представлява особено тежък случай, поради което е осъдена на 8 г. лишаване от свобода. Призната е за виновна и за изпирането на пари, придобити от нея чрез измамата, като е осъдена на 10 г. лишаване от свобода и глоба от 30 000 лв. Осъдена е да заплати в полза на държавата сумата от 706 400,30 лв., представляваща равностойността на липсващия предмет на престъплението по обвинението за изпиране на пари. Определено ú е едно общо най-тежко наказание – 10 г. лишаване от свобода, като е присъединено наказанието глоба от 30 000 лева. Подсъдимият Иван М. е признат за виновен за изпирането на пари, придобити чрез престъплението, извършено от неговата съпруга Иванка М. Осъден е на 10 г. лишаване от свобода и глоба в размер на 30 000 лв., както и да заплати в полза на държавата сумата от 220 970,10 лв. Подсъдимата Елисавета М. е призната за виновна за изпирането на пари, придобити чрез престъплението, извършено от нейната майка Иванка М. Осъдена е на 3 г. лишаване от свобода, отложено с изпитателен срок от 5 г., и глоба в размер на 30 000 лв., както и да заплати в полза на държавата сумата от 110 539,61 лв. Подсъдимият Станьо М. е признат за виновен за изпирането на пари, придобити чрез престъплението, извършено от неговата майка Иванка М. Осъден е на 13 г. лишаване от свобода и глоба в размер на 30 000 лв., както и да заплати в полза на държавата сумата от 2 943 571,17 лв. Подсъдимият Горан С. е признат за виновен за изпирането на пари, придобити чрез престъплението, извършено от неговата майка Иванка М. Осъден е на 5 г. лишаване от свобода и глоба в размер на 30 000 лв., както и да заплати в полза на държавата сумата от 52 582,19 лв.
С решението на въззивния съд за подсъдимите Иванка М., Елисавета М., Станьо М. и Горан С. е изменена първоинстанционната присъда, като е намален размерът на наложеното наказание за всеки един от тях.
Настоящето касационно производство пред ВКС е второ по ред, след като с решение по к.н.о.х.д. № 1265/2017 г. на ВКС е отменено частично въззивното решение и делото е върнато на АС – Велико Търново за ново разглеждане в отменената част от друг състав от стадия на съдебното заседание.
В настоящите касационни жалби се твърдят процесуални нарушения, нарушения на материалния закон, както и явна несправедливост на наложените наказания и се иска отмяна на въззивното решение.
26.02.2020 г., 9.00 ч., зала № 22 – наказателно дело № 47/2020 г. (срещу Марин Р. – кмет на община Септември, обвинен, че е избегнал плащането на данъчни задължения в особено големи размери), І-во наказателно отделение, докладчик: Румен Петров
Делото е образувано по жалба на защитника на подсъдимия срещу решение № 218/06.12.2019 г. по в.н.о.х.д. № 435/2019 г. на Апелативен съд – Пловдив.
С присъда от 13.05.2019 г. по н.о.х.д. № 651/2017 г. на Окръжен съд – Пазарджик подсъдимият Марин Р. е признат за виновен за това, че за времето от 14.02.2005 г. до 05.04.2007 г. в гр. Пазарджик, в качеството си на едноличен търговец и при условията на продължавано престъпление е избегнал плащането на данъчни задължения в особено големи размери на обща стойност 118 923,68 лв., поради което и на основание чл. 255, ал. 3 във вр. с ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 26, ал. 1 във вр. с чл. 55, ал. 1, т. 1 и ал. 3 от НК е осъден на 2 години и 6 месеца „лишаване от свобода“. Изтърпяването на наложеното наказание е отложено за изпитателен срок от 4 години. Със същата присъда подсъдимият е осъден да заплати на държавата, представлявана от министъра на финансите, сумата от 115 106,01 лв., представляваща обезщетение за претърпените имуществени вреди.
С обжалваното решение първоинстанционната присъда е потвърдена.
С жалбата са заявени всички касационни основания по чл. 348, ал. 1 от НПК. Иска се отмяна на въззивното решение, оправдаване на подсъдимия и отхвърляне на гражданския иск, алтернативно, отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане, алтернативно, изменение на решението, като значително се намали размерът на наложеното наказание и се отхвърли гражданският иск.
28.02.2020 г., 13.30 ч., зала № 24 – наказателно дело № 1202/2019 г. (срещу Мирослав П., Георги К., Иво И., Борис М. и Янко Г. за убийството на Ангел Димитров, известен като Чората), ІІІ-то наказателно отделение, докладчик: Антоанета Данова
Делото е образувано след решение на петчленен състав на Върховния касационен съд, с което по реда на възобновяването е отменено постановеното решение по наказателно дело № 1140/2018 г. на ВКС и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на касационната инстанция.
С първоинстанционната присъда по н.о.х.д. № 33/2008 г. на Софийския военен съд подсъдимите са признати за виновни в извършването на престъпление по чл. 116, ал. 1, т. 2 и т. 6 вр. чл. 20, ал. 2 от НК (убийство, извършено от лица от състава на полицията и с особена жестокост), като са им наложени наказания: на Мирослав П. – 18 години „лишаване от свобода“, а на Георги К., Иво И., Борис М. и Янко Г. за всеки поотделно – 16 години „лишаване от свобода“.
С въззивното решение по в.н.о.х.д. № 26/2016 г. на Военно-апелативния съд подсъдимите са признати за виновни в това, че като извършители и лица от състава на полицията при изпълнение на службата си, самостоятелно са причинили смърт по непредпазливост на Ангел Димитров – престъпление по чл. 122, ал. 1 вр. чл. 2, ал. 2 вр. ал. 1 от НК, като за всеки един от тях поотделно наказателното преследване е прекратено поради изтекла абсолютна давност. С решението подсъдимите са признати за невиновни и оправдани по първоначално повдигнатото им обвинение по чл. 116, ал. 1, т. 2 и т. 6, вр. чл. 20, ал. 2 от НК. Със същия въззивен съдебен акт първоинстанционната присъда е изменена в гражданско-осъдителната ú част и е потвърдена в останалата ú част.
При третото поред касационно разглеждане с решението по наказателно дело № 1140/2018 г. на ВКС изцяло е отменено решението по в.н.о.х.д. № 26/2016 г. на Военно-апелативния съд. Със съдебния акт на върховните съдии е изменена първоинстанционната присъда на Софийския военен съд, като подсъдимите са оправдани по квалифицирания признак убийството да е извършено с особена жестокост. Намалени са наложените спрямо подсъдимите наказания – от 18 години на 7 години „лишаване от свобода“ за Мирослав П. и от 16 години на 7 години „лишаване от свобода“ за Георги К., Иво И., Борис М. и Янко Г. Присъдата е потвърдена в останалата част.