16.03.2023 г., 9.30 ч., зала № 23 – наказателно дело № 963/2022 г. (срещу Герчо Р. за убийството през 2018 г. на 73-годишния Камен И. в шуменското село Зайчино ореше, където двамата били пастири), ІІІ н. о., докладчик: Даниела Атанасова
Делото е образувано по касационна жалба на подсъдимия Герчо Р. срещу нова присъда от 16.09.2022 г. по в.н.о.х.д. № 61/2022 г. на Апелативен съд – Варна.
С решение по в.н.о.х.д. № 294/2020 г. на Апелативен съд – Варна е отменена присъдата по н.о.х.д. № 378/2019 г. на Окръжен съд – Шумен и делото е върнато на първоинстанционния съд за ново разглеждане. С присъда от 15.12.2021 г. по н.о.х.д. № 77/2021 г. на Окръжен съд – Шумен Герчо Р. е признат за виновен в извършването на престъпление по чл. 118, вр. чл. 115 от НК (умишлено убийство, извършено в състояние на силно раздразнение, предизвикано от пострадалия с насилие и тежка обида) и му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за 5 години.
С новата присъда по в.н.о.х.д. № 61/2022 г. на Апелативен съд – Варна е отменена първоинстанционната, като подсъдимият е признат за виновен в извършването на престъпление по чл. 116, ал. 1, т. 6, пр. 2 и 3 вр. чл. 115 от НК (убийство, извършено с особена жестокост и по особено мъчителен начин), като му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 11 години.
В касационната жалба се посочват касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от НПК, като се правят искания при условията на алтернативност за оправдаване на подсъдимия, връщане на делото за ново разглеждане от въззивния съд или намаляване на размера на наложеното наказание.
17.03.2023 г., 9.00 ч., зала № 24 – наказателно дело № 535/2022 г. (срещу Елизабет М. и Дмитрий А. за пране на пари), ІІ н. о., докладчик: Милена Панева
Делото е образувано по протест срещу присъдата от 29.03.2022 г. по в.н.о.х.д. № 420/2020 г. на САС. С нея е отменена осъдителната част на присъдата по н.о.х.д. № С-155/2011 г. на Софийския градски съд, с която подсъдимите Елизабет М. и Дмитрий А. са признати за виновни по повдигнатите им обвинения, като вместо това са признати от САС за невиновни.
Касационното производство е второ поред. В предходното производство пред ВКС (наказателно дело № 776/2019 г.) делото е върнато на въззивната инстанция за ново разглеждане поради наличие на съществени процесуални нарушения, освен в частта, с която е потвърдено оправдаването на Елизабет М. по обвинението по чл. 251, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 от НК.
С първоинстанционната присъда Елизабет М. е призната за виновна за извършени престъпления по чл. 253, ал. 7 вр. ал. 5 вр. ал. 3, т. 2 и т. 3 вр. ал. 2 от НК (длъжностно лице, в кръга на службата му, получило повече от два пъти имущество – пари в особено големи размери – 1 590 378 418,08 лева, за които знаело, че е придобито чрез престъпление, което не попада под наказателна юрисдикция на Република България), по чл. 250 вр. чл. 20, ал. 2 вр. чл. 26, ал. 1 от НК (превеждане на суми извън страната по банков път, използвайки неистински, преправен документ или документ с невярно съдържание) и по чл. 251, ал.1 вр. чл. 26, ал. 1 от НК (неизпълнение на задължение за деклариране на парични средства, пренасяни през границата на страната, която е външна граница на Европейския съюз, и стойността на предмета на престъплението е в особено големи размери). С присъдата Дмитрий А. е признат за виновен за извършени престъпления по чл. 253, ал. 7 вр. ал. 5 вр. ал. 3, т. 2 и т. 3 вр. ал. 1 вр. чл. 20, ал. 4 от НК (извършване на финансова операция или сделка с имущество или прикриване на произхода, местонахождението, движението или действителните права върху имуществото – пари в особено големи размери – 1 590 378 418,08 лева, за което извършителят знае или предполага, че е придобито чрез престъпление и което не попада под наказателна юрисдикция на Република България), по чл. 250 вр. чл. 20, ал. 4 вр. чл. 26, ал. 1 от НК (превеждане на суми извън страната по банков път, използвайки неистински, преправен документ или документ с невярно съдържание, в качеството на помагач). На подсъдимите е наложено общо най-тежко наказание – по 10 години „лишаване от свобода“ за всеки от двамата, към което е присъединено наказанието „глоба“ в размер от по 698 982 056,01 лв. за всеки, както и наказанието по чл. 37, т. 6 и т. 7 от НК – лишаване от право да се заема определена държавна или обществена длъжност и лишаване от право за упражняване на определена професия, за всеки поотделно.
С атакуваната сега пред ВКС присъда по в.н.о.х.д. № 420/2020 г. на САС подсъдимите са признати за невиновни.
В касационния протест са заявени касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК – нарушение на закона и допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, като се иска отмяна на въззивната присъда и връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав.
20.03.2023 г., 9.00 ч., зала № 22 – наказателно дело № 12/2023 г. (срещу Пеньо М., известен като Чешкия, за отвличане и изнасилване на жена в условията на продължавано престъпление и опасен рецидив), І н. о., докладчик: Спас Иванчев
Делото е образувано по касационна жалба на подсъдимия Пеньо М. срещу присъдата от 31.10.2022 г. по в.н.о.х.д. № 409/2022 г. на Апелативен съд – Пловдив.
С присъда от 27.06.2022 г. на Окръжен съд – Пловдив Пеньо М. е признат за невинен по повдигнатото му обвинение за отвличане при условията на опасен рецидив на Р.С.В. (престъпление по чл. 142, ал. 3, т. 1 вр. ал. 1 вр. чл. 29, ал. 1, б. „а“ и б. „б“). Признат е за виновен за това, че на три пъти, в условията на продължавано престъпление и опасен рецидив, след като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода, не по-малко от една година, изпълнението на което не е отложено по чл. 66 от НК, се е съвкупил с лице от женски пол, като го е принудил към това със заплашване (престъпление по чл. 152, ал. 3, т. 5 вр. ал. 1, т. 2 вр. чл. 29, ал. 1, б. „а“ вр. чл. 26, ал. 1 от НК). Оправдан е по обвинението, че е извършил престъплението и при условията на б. „б“ на чл. 29, ал. 1 от НК – след като е бил осъждан два и повече пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ характер, като поне за едно от тях изпълнението на наказанието не е отложено с изпитателен срок. На Пеньо М. е наложено наказанието „лишаване от свобода“ за срок от 6 години.
С новата присъда на Апелативен съд – Пловдив подсъдимият е признат за виновен в извършването на престъпление по чл. 142, ал. 3, т. 1 вр. ал. 1 вр. чл. 29, ал. 1, б. „а“, като му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 12 години. Увеличен е срокът на наказанието „лишаване от свобода“ за престъплението по чл. 152, ал. 3, т. 5 вр. ал. 1, т. 2 вр. чл. 29, ал. 1, б. „а“ вр. чл. 26, ал. 1 от НК от 6 на 8 години. Определено е едно общо наказание за двете престъпления – лишаване от свобода за срок от 12 години. Първоинстанционната присъда е потвърдена в останалата ѝ част.
В касационната жалба се сочат и трите касационни основания, като се правят алтернативно искания за оправдаване на подсъдимия, връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на съда или намаляване на наложеното наказание.
22.03.2023 г., 09.00 ч., зала № 24 – наказателно дело № 194/2023 г. (срещу Станко М., Паун Т. и Димитър Я. – инспектори в Областен отдел „Автомобилна администрация“ – Пловдив, за искане и приемане на подкупи), ІІ н. о., докладчик: Димитрина Ангелова
Делото е образувано по касационни жалби на подсъдимите Станко М., Паун Т. и Димитър Я. – инспектори в Областен отдел „Автомобилна администрация“ – Пловдив, срещу решението от 07.12.2022 г. по в.н.о.х.д. № 212/2022 г. на Апелативен съд – Пловдив, с което е потвърдена присъдата по н.о.х.д. № 585/2020 г. на Окръжен съд – Пловдив. С нея подсъдимите са признати за виновни в извършването на продължавано престъпление по чл. 301, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 от НК (поискване и приемане на дарове, които не им се следват, за да не извършат действие по служба). На Станко М. са наложени наказанията „лишаване от свобода“ за 3 години и „глоба“ в размер на 4000 лева, а на Паун Т. и Димитър Я. – „лишаване от свобода“ от по 2 години и „глоба“ в размер на по 3000 лева. Подсъдимите са лишени и от право да заемат държавна длъжност в Изпълнителната агенция „Автомобилна администрация“ за срок от 5 години. Оправдани са по обвинението, че деянията са извършени посредством злоупотреба със служебно положение – квалифициран състав на престъплението „подкуп“.
С жалбата на Станко М. се заявява наличието на допуснати съществени процесуални нарушения и явна несправедливост на наказанието. Иска се отмяна на атакувания съдебен акт и връщане на делото на въззивния съд за ново разглеждане или освобождаване от изтърпяване на наложеното наказание чрез условно осъждане.
В жалбата на Паун Т. се твърди, че решението на въззивния съд е неправилно и незаконосъобразно, като е постановено в нарушение на процесуалните правила и е явно несправедливо. Излагат се данни в подкрепа на касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК и се иска прилагане на чл. 66 от НК.
С жалбите на Димитър Я. се заявява наличието на касационните основания по т. 2 и т. 3 на чл. 348, ал. 1 от НПК и се иска отмяна на решението на въззивния съд и връщане на делото за ново разглеждане или условното осъждане на подсъдимия.
27.03.2023 г., 9.00 ч., зала № 22 – наказателно дело № 170/2023 г. (срещу Николай Н. за извършено в условията на домашно насилие убийство на съпругата му Мария през 2021 г.), І н. о., докладчик: Спас Иванчев
Делото е образувано по касационна жалба на защитник на Николай Н. срещу решението от 10.01.2023 г. по в.н.о.х.д. № 335/2022 г. на Апелативен съд – Пловдив, с което изцяло е потвърдена присъдата по н.о.х.д. № 2503/2021 г. на Окръжен съд – Пловдив. С нея подсъдимият е признат за виновен за това, че на 28.07.2021 г. причинил смъртта на съпругата си, като я пребил с дървена летва от подматрачна рамка, защото взела от ръцете му чаша с ракия и я изпила (престъпление по чл. 116, ал. 1, т. 6, т. 6а вр. чл. 115 от НК – убийство, извършено в условията на домашно насилие). Наложено му е наказание „лишаване от свобода“ за срок от 17 години при първоначален строг режим.
В касационната жалба се изтъкват доводи за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, нарушения на материалния закон и явна несправедливост на наложеното наказание. Отправя се искане да се отмени решението на Апелативен съд –Пловдив, да се измени решението, да се приложи закон за по-леко наказуемо престъпление или да се намали размерът на наложеното наказание.