19.04.2023 г., 09.00 ч., зала № 24 – наказателно дело № 245/2023 г. (срещу Кристиан Н. за причиняването при катастрофа през 2020 г. на смъртта на Милен Цветков), ІІ н. о., докладчик: Теодора Стамболова
Делото е образувано по касационен протест и касационни жалби на защитниците на подсъдимия Кристиан Н. и на частните обвинители Боян Ц. и Калина Ц., подадени чрез техните повереници, срещу решението от 01.12.2022 г. по в.н.о.х.д. № 408/2022 г. на Софийския апелативен съд (САС), с което е потвърдена присъдата от 04.03.2022 г. по н.о.х.д. № 4543/2020 г. на Софийския градски съд (СГС). С нея Кристиан Н. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 343, ал. 3, пр. 2, б. „б“ вр. ал. 1, б. „в“ вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК, поради което са му наложени наказанията „лишаване от свобода“ за срок от 9 години и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 10 години. Подсъдимият е оправдан по първоначално повдигнатото обвинение по чл. 342, ал. 3 от НК, че деянието е извършено умишлено и че представлява особено тежък случай, както и по обвинението, че е нарушил разпоредбата на чл. 5, ал. 3, т. 1 от Закона за движението по пътищата.
В касационния протест и касационните жалби на частните обвинители се заявяват всички касационни основания, като се иска отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане от въззивния съд. Излагат се аргументи в подкрепа на това, че инкриминираното деяние е извършено в условията на евентуален умисъл, както и че представлява особено тежък случай. Освен това се навеждат доводи в подкрепа на това, че наложеното наказание следва да бъде увеличено.
С касационните жалби, подадени от защитниците на подсъдимия, се заявяват всички касационни основания и се иска отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане от въззивния съд. Според защитниците Кристиан Н. следва да бъде оправдан изцяло по повдигнатото срещу него обвинение. Алтернативно пледират за изменение на присъдата, като бъдат намалени размерите на наложените наказания.
19.04.2023 г., 09.30 ч., зала № 22 – наказателно дело № 230/2023 г. (срещу Александър К. за причиняването на смъртта на трима младежи и средна телесна повреда на двама при катастрофа през 2020 г. до с. Български извор), І н. о., докладчик: Мина Топузова
Делото е образувано по касационен протест и по касационни жалби от подсъдимия Александър К. и от частните обвинители срещу решението от 30.11.2022 г. по в.н.о.х.д. № 222/2022 г. на Апелативен съд – Велико Търново.
С присъда от 13.05.2022 г. по н.о.х.д. № 33/2022 г. на Окръжен съд – Ловеч Александър К. е признат за виновен в това, че на 18.11.2020 г. в землището на с. Български извор, обл. Ловеч, при управление на моторно превозно средство нарушил правилата за движение – чл. 16, ал. 1, т. 1 и чл. 21, ал. 2 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), и по непредпазливост причинил смъртта на повече от едно лице: на В. Н. В. от гр. София, на Г. Н. М. от гр. Етрополе и на С. М. Ц. от с. Джурово, както и средна телесна повреда на повече от едно лице: на А. И. Д. и И. П. П. от гр. Етрополе, като деянието е особено тежък случай. Наложено му е наказание „лишаване от свобода“ за срок от 12 години, като на основание чл. 58а, ал. 1 от НК размерът е намален с 1/3 на 8 години. На подсъдимия е наложено и наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 9 години.
С въззивното решение първоинстанционната присъда е изменена. Александър К. е оправдан само в частта на повдигнатото му обвинение относно квалифициращия признак „особено тежък случай“ и извършеното от него деяние е преквалифицирано. Намален е размерът на наложеното наказание „лишаване от свобода“ от 8 години на 4 години, а на наказанието „лишаване от право да управлява МПС“ – от 9 години на 6 години. Присъдата е потвърдена в останалата част.
С касационния протест са заявени всички основания за проверка по чл. 348, ал. 1 от НПК, като се иска отмяна на атакувания съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.
С касационната жалба на подсъдимия са заявени касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 3 от НПК. Иска се атакуваното решение да бъде изменено, като Александър К. бъде оправдан да е извършил нарушение на чл. 16, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, наказанието „лишаване от свобода“ да бъде намалено, а неговото изпълнение да бъде отложено за срок от 5 години.
В касационната жалба от частния обвинител В. Б. В. са заявени всички касационни основания по чл. 348, ал. 1 от НПК. Иска се отмяна на атакуваното решение и връщане на делото за ново разглеждане от въззивния съд.
С касационната жалба от частния обвинител Н. В. Н. са ангажирани основанията за проверка по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 3 от НПК. Иска се увеличаване на размера на наложеното наказание.
20.04.2023 г., 10.00 ч., зала № 23 – наказателно дело № 167/2023 г. (срещу бившия началник на Клиниката по дерматология и венерология при Военномедицинската академия Мирослава К.-И. за длъжностно престъпление и присвояване), ІІІ н. о., докладчик: Красимира Медарова
Делото е образувано по касационен протест срещу решението от 31.01.2023 г. по в.н.о.х.д. № 49/2022 г. на Военно-апелативния съд, с което е потвърдена присъда от 31.05.2022 г. на Софийския военен съд. С нея подсъдимата Мирослава К.-И. – бивш началник на Клиниката по дерматология и венерология при Военномедицинската академия, е призната за невинна по повдигнатото ѝ обвинение по чл. 282, ал. 3 вр. ал. 2, пр. 1 и 2 вр. ал. 1 от НК – за това, че в качеството ѝ на длъжностно лице, заемащо отговорно служебно положение, е превишила правата си с цел да набави за себе си или за другиго имотна облага, като от деянието са настъпили значителни вредни последици и случаят е особено тежък. Подсъдимата е оправдана и за това, че в качеството ѝ на длъжностно лице е присвоила чужди пари, поверени ѝ да ги управлява, като присвояването е в особено големи размери, представляващо особено тежък случай.
С касационния протест се заявява наличието на касационни основания по чл. 348, ал.1, т. 1 и 2 от НПК, като се предлага въззивното решение да бъде отменено, а делото – върнато за ново разглеждане от друг състав на Военно-апелативния съд.
20.04.2023 г., 09.00 ч., зала № 23 – наказателно дело № 178/2023 г. (срещу Веселин М. и Красимира К. за изнудване), ІІІ н. о., докладчик: Антоанета Данова
Делото е образувано по касационни жалби от подсъдимите Веселин М. и Красимира К. срещу въззивната присъда от 10.03.2022 г. на Апелативен съд – Варна, с която изцяло е отменена присъдата по н.о.х.д. № 733/2017 г. на Окръжен съд – Варна.
С първоинстанционната присъда подсъдимите Веселин М. и Красимира К. са признати за невиновни в извършването на престъпление по чл. 213а, ал. 3, т. 2 вр. ал. 2, т. 3, пр. 2, 3 и 4 вр. ал. 1 от НК за това, че за времето от 09.10.2014 г. до 16.11.2014 г. в гр. Варна с цел да принудят Асен М. да поеме имуществено задължение – да им заплаща ежемесечно парична сума в размер на 10 000 лева, го заплашили с увреждане на имущество – разрушаване на стопанисваното от него заведение, и с друго противозаконно действие с тежки последици за него – създаване на пречки и преустановяване на търговската дейност на заведението, като деянието е придружено с унищожаване и повреждане на имущество, извършено е от две лица, и са причинени значителни вреди в размер на 14 838,37 лева, поради което са изцяло оправдани.
С въззивна присъда от 14.09.2020 по в.н.о.х.д. № 74/2020 г. на Апелативен съд – Варна е отменена частично присъдата на първата инстанция и е постановена нова, с която и двамата подсъдими са признати за виновни по повдигнатото им обвинение, като на Веселин М. са наложени наказанията „лишаване от свобода“ за срок от 4 години и „глоба“ в размер на 8000 лв., а на Красимира К. – „лишаване от свобода“ за 3 години и 6 месеца и „глоба“ в размер на 6000 лв. Красимира К. е оправдана по първоначално повдигнатото ѝ обвинение целта на упражнената принуда да е била Асен М. да поеме имуществено задължение към нея – да ѝ заплаща ежемесечно сумата от 10 000 лв. В останалата част първоинстанционната присъда е потвърдена.
С решение на ВКС по наказателно дело № 180/2021 г. въззивната присъда на Апелативен съд – Варна е отменена и делото е върнато за ново разглеждане.
С атакуваната сега въззивна присъда от 10.02.2022 г. по в.н.о.х.д. № 271/2021 г. на Апелативен съд – Варна е отменена първоинстанционната присъда, като вместо това двамата подсъдими са признати за виновни в извършването на престъпление по чл. 213а, ал. 3, т. 2 от НК. На Веселин М. са наложени наказанията „лишаване от свобода“ за срок от 4 години и „глоба“ в размер на 8000 лв., а на Красимира К. – „лишаване от свобода“ за срок от 3 години и 6 месеца и „глоба“ в размер на 6000 лв. Двамата подсъдими са осъдени да заплатят солидарно на Асен М. сума в размер на 30 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на непозволено увреждане.
21.04.2023 г., 09.00 ч., зала № 23 – наказателно дело № 223/2023 г. (срещу Александър Г. и Радослав К. за убийството на Михаил С. в Борисовата градина през 2008 г.), ІІІ н. о., докладчик: Мария Митева
Делото е образувано по искане от главния прокурор за възобновяване на наказателното производство срещу Александър Г. и Радослав К. въз основа на решението на Европейския съд по правата на човека по делото „Стоянова с/у България“, с което е констатирано нарушение на чл. 14 вр. чл. 2 от Конвенцията за правата на човека и основните свободи.
С присъда от 22.06.2016 г. на СГС Александър Г. и Радослав К. са признати за виновни в това, че 30.09.2008 г. в гр. София, парк „Борисова градина“, в съучастие като съизвършители умишлено са умъртвили Михаил С., като деянието е извършено по особено мъчителен начин за убития – престъпление по чл. 116, ал. 1, т. 6 вр. чл. 115 вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК. На Александър Г. е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 13 години, а на Радослав К., извършил деянието като непълнолетен, е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 4 години и 10 месеца. Подсъдимите са оправдани по първоначално повдигнатото им обвинение, че убийството е извършено и по хулигански подбуди – престъпление по чл. 116, ал. 1, т. 11 от НК. Осъдени са солидарно да заплатят на майката на убития, конституирана като частен обвинител и граждански ищец, сумата от 250 000 лв. като обезщетение за причинени неимуществени вреди.
С решение от 12.07.2017 г. на САС присъдата е изменена, като са увеличени размерите на наказанието „лишаване от свобода“ – на Александър Г. на 15 години, а на Радослав К. на 6 години. Обезсилена е присъдата в гражданско-осъдителната ѝ част, като делото е върнато за ново разглеждане и произнасяне по предявените граждански искове.
С решение от 21.06.2018 г. на ВКС е изменено решението на въззивния съд и наказанията на подсъдимите са намалени на „лишаване от свобода“ за срок от 10 години за Александър Г. и „лишаване от свобода“ за срок от 4 години и 6 месеца за Радослав К.
С присъда от 08.03.2019 г. на СГС подсъдимите са осъдени да заплатят солидарно сумата от 250 000 лв. на гражданския ищец. С решение от 07.10.2019 г. на САС тази присъда е изменена, като е намален размерът на обезщетението на 200 000 лв. С решение от 22.06.2020 г. на ВКС е изменено въззивното решение, като е увеличен размерът на дължимото обезщетение на 250 000 лв., което да се заплати солидарно от двамата подсъдими.
Главният прокурор иска възобновяване на наказателното производство по отношение на двамата подсъдими въз основа на решението на ЕСПЧ и увеличаване на наложените наказания, поради това, че убийството е извършено по хомофобски подбуди.
28.04.2023 г., 9.00 ч., зала № 24 – наказателно дело № 535/2022 г. (срещу Елизабет М. и Дмитрий А. за пране на пари), ІІ н. о., докладчик: Милена Панева
Делото е образувано по протест срещу присъдата от 29.03.2022 г. по в.н.о.х.д. № 420/2020 г. на САС. С нея е отменена осъдителната част на присъдата по н.о.х.д. № С-155/2011 г. на Софийския градски съд, с която подсъдимите Елизабет М. и Дмитрий А. са признати за виновни по повдигнатите им обвинения, като вместо това са признати от САС за невиновни.
Касационното производство е второ поред. В предходното производство пред ВКС (наказателно дело № 776/2019 г.) делото е върнато на въззивната инстанция за ново разглеждане поради наличие на съществени процесуални нарушения, освен в частта, с която е потвърдено оправдаването на Елизабет М. по обвинението по чл. 251, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 от НК.
С първоинстанционната присъда Елизабет М. е призната за виновна за извършени престъпления по чл. 253, ал. 7 вр. ал. 5 вр. ал. 3, т. 2 и т. 3 вр. ал. 2 от НК (длъжностно лице, в кръга на службата му, получило повече от два пъти имущество – пари в особено големи размери – 1 590 378 418,08 лева, за които знаело, че е придобито чрез престъпление, което не попада под наказателна юрисдикция на Република България), по чл. 250 вр. чл. 20, ал. 2 вр. чл. 26, ал. 1 от НК (превеждане на суми извън страната по банков път, използвайки неистински, преправен документ или документ с невярно съдържание) и по чл. 251, ал.1 вр. чл. 26, ал. 1 от НК (неизпълнение на задължение за деклариране на парични средства, пренасяни през границата на страната, която е външна граница на Европейския съюз, и стойността на предмета на престъплението е в особено големи размери). С присъдата Дмитрий А. е признат за виновен за извършени престъпления по чл. 253, ал. 7 вр. ал. 5 вр. ал. 3, т. 2 и т. 3 вр. ал. 1 вр. чл. 20, ал. 4 от НК (извършване на финансова операция или сделка с имущество или прикриване на произхода, местонахождението, движението или действителните права върху имуществото – пари в особено големи размери – 1 590 378 418,08 лева, за което извършителят знае или предполага, че е придобито чрез престъпление и което не попада под наказателна юрисдикция на Република България), по чл. 250 вр. чл. 20, ал. 4 вр. чл. 26, ал. 1 от НК (превеждане на суми извън страната по банков път, използвайки неистински, преправен документ или документ с невярно съдържание, в качеството на помагач). На подсъдимите е наложено общо най-тежко наказание – по 10 години „лишаване от свобода“ за всеки от двамата, към което е присъединено наказанието „глоба“ в размер от по 698 982 056,01 лв. за всеки, както и наказанието по чл. 37, т. 6 и т. 7 от НК – лишаване от право да се заема определена държавна или обществена длъжност и лишаване от право за упражняване на определена професия, за всеки поотделно.
С атакуваната сега пред ВКС присъда по в.н.о.х.д. № 420/2020 г. на САС подсъдимите са признати за невиновни.
В касационния протест са заявени касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК – нарушение на закона и допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, като се иска отмяна на въззивната присъда и връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав.