17.05.2023 г., 09.00 ч., зала № 24 – наказателно дело № 329/2023 г. (срещу Георги Г., който след употреба на марихуана при потегляне прегазил с автомобила си и причинил смъртта на 3-годишно дете през 2018 г. в гр. Ботевград), ІІ н. о., докладчик: Петя Шишкова
Делото е образувано по касационна жалба на подсъдимия Георги Г. срещу въззивното решение от 20.12.2022 г. по в.н.о.х.д. № 840/2022 г. на Софийския апелативен съд (САС), с което е потвърдена присъдата по н.о.х.д. № 117/2022 г. на Софийския окръжен съд. С нея Георги Г. е признат за виновен в това, че на 18.05.2018 г. около 21.45 ч. пред хранителен магазин в гр. Ботевград при управление на моторно превозно средство след употреба на наркотично вещество – марихуана, нарушил правилото за движение по пътищата, визирано в чл. 77, ал. 1, пр. 2 от Правилника за прилагане на Закона за движение по пътищата (ППЗДвП), според което „водач, който има намерение да извърши маневра, е длъжен да се убеди, ...че няма да застраши останалите участници в движението“ и по непредпазливост причинил смъртта на 3-годишно момиче. За извършеното престъпление по чл. 343, ал. 3, пр. 2 и пр. 5, б. „б“, пр. 1 вр. ал. 1, б. „в“ вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК (причиняване на смърт по непредпазливост при управление на МПС и след употребата на наркотично вещество) му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 6 години. Лишен е и от правоуправление за срок от 6 години.
В касационната жалба се изтъкват доводи за явна несправедливост на наложеното наказание и се иска да бъде отменено въззивното решение, като делото се върне на друг съдебен състав или да бъде изменено в частта относно наложеното наказание, като същото бъде намалено и изпълнението му бъде отложено по реда на чл. 66 от НК.
19.05.2023 г., 9.00 ч., зала № 24 – наказателно дело № 535/2022 г. (срещу Елизабет М. и Дмитрий А. за пране на пари), ІІ н. о., докладчик: Милена Панева
Делото е образувано по протест срещу присъдата от 29.03.2022 г. по в.н.о.х.д. № 420/2020 г. на САС. С нея е отменена осъдителната част на присъдата по н.о.х.д. № С-155/2011 г. на Софийския градски съд, с която Елизабет М. и Дмитрий А. са признати за виновни по повдигнатите им обвинения, като вместо това са признати от САС за невиновни.
Касационното производство е второ поред. В предходното производство пред ВКС (наказателно дело № 776/2019 г.) делото е върнато на въззивната инстанция за ново разглеждане поради наличие на съществени процесуални нарушения, освен в частта, с която е потвърдено оправдаването на Елизабет М. по обвинението по чл. 251, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 от НК.
С първоинстанционната присъда Елизабет М. е призната за виновна за извършени престъпления по чл. 253, ал. 7 вр. ал. 5 вр. ал. 3, т. 2 и т. 3 вр. ал. 2 от НК (длъжностно лице, в кръга на службата му, получило повече от два пъти имущество – пари в особено големи размери – 1 590 378 418,08 лева, за които знаело, че е придобито чрез престъпление, което не попада под наказателна юрисдикция на Република България), по чл. 250 вр. чл. 20, ал. 2 вр. чл. 26, ал. 1 от НК (превеждане на суми извън страната по банков път, използвайки неистински, преправен документ или документ с невярно съдържание) и по чл. 251, ал.1 вр. чл. 26, ал. 1 от НК (неизпълнение на задължение за деклариране на парични средства, пренасяни през границата на страната, която е външна граница на Европейския съюз, и стойността на предмета на престъплението е в особено големи размери). С присъдата Дмитрий А. е признат за виновен за извършени престъпления по чл. 253, ал. 7 вр. ал. 5 вр. ал. 3, т. 2 и т. 3 вр. ал. 1 вр. чл. 20, ал. 4 от НК (извършване на финансова операция или сделка с имущество или прикриване на произхода, местонахождението, движението или действителните права върху имуществото – пари в особено големи размери – 1 590 378 418,08 лева, за което извършителят знае или предполага, че е придобито чрез престъпление и което не попада под наказателна юрисдикция на Република България), по чл. 250 вр. чл. 20, ал. 4 вр. чл. 26, ал. 1 от НК (превеждане на суми извън страната по банков път, използвайки неистински, преправен документ или документ с невярно съдържание, в качеството на помагач). На подсъдимите е наложено общо най-тежко наказание – по 10 години „лишаване от свобода“ за всеки от двамата, към което е присъединено наказанието „глоба“ в размер от по 698 982 056,01 лв. за всеки, както и наказанието по чл. 37, т. 6 и т. 7 от НК – лишаване от право да се заема определена държавна или обществена длъжност и лишаване от право за упражняване на определена професия, за всеки поотделно.
С атакуваната сега пред ВКС присъда по в.н.о.х.д. № 420/2020 г. на САС подсъдимите са признати за невиновни.
В касационния протест са заявени касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК – нарушение на закона и допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, като се иска отмяна на въззивната присъда и връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав.
26.05.2023 г., 09.00 ч., зала № 22 – наказателно дело № 269/2023 г. (срещу Венета П. за причинена по непредпазливост смърт през 2016 г. на 14-годишно момче при дентално лечение под обща анестезия), І н. о., докладчик: Ружена Керанова
Делото постъпва за трети път пред ВКС. Производството е образувано по касационна жалба на Венета П. срещу решението на Софийския апелативен съд по в.н.о.х.д. № 564/2022 г.
С присъда от 30.04.2018 г. на Софийския градски съд по н.о.х.д. № 2574/2017 г. д-р Валентин П. – стоматолог в Дентален център „ЕО Дент“ ООД, д-р Венета П. – управител на центъра, и д-р Йоанна Ф. – анестезиолог, са признати за виновни и осъдени за причиняването по непредпазливост през 2016 г. на смъртта на 14-годишно момче при дентално лечение под обща анестезия (престъпление по чл. 123, ал. 1 от НК). На Валентин П. е наложено наказание от 3 г. „лишаване от свобода“, отложено за срок от 5 г., лишен е от право да упражнява професията „стоматолог“ за срок от 5 г. На Венета П. е наложено наказание от 3 г. „лишаване от свобода“, отложено за срок от 5 г., лишена е от право да извършва дейност по управление, ръководство и контрол на лечебни заведения за срок от 5 г. На Йоанна Ф. е наложено наказание от 3 г. „лишаване от свобода“, отложено за срок от 5 г., лишена е от право да упражнява професията „лекар – анестезиолог“ за срок от 5 г.
С въззивна присъда на САС по в.н.о.х.д. № 1521/2018 г. частично е отменена и изменена първоинстанционната. Валентин П. е признат за невиновен и е оправдан. Наложеното на Венета П. наказание „лишаване от свобода“ е намалено на 1 г. условно и е отменено наказанието „лишаване от права“. Изменена е присъдата на Йоанна Ф., като е призната за виновна за престъпление по чл. 123, ал. 4 вр. ал. 1 от НК, намалено е наказанието „лишаване от свобода“ на 1 г. условно и е отменено наказанието „лишаване от права“.
С решение от 19.08.2021 г. по к.н.д. № 292/2021 г. на ВКС присъдата на САС е отменена по отношение на Венета П. и делото е върнато за ново разглеждане на същия съд в тази част. Съдебният състав на ВКС отменя присъдата и в частта, с която Йоанна Ф. е призната за виновна за това, че не е приложила на пострадалия антидот „Дантролен“, като е оправдана по това обвинение. Намален на 4 години е изпитателният срок, определен на Йоанна Ф. за извършеното от нея престъпление по чл. 123, ал. 4 от НК. Присъдата е оставена в сила в останалата част.
С решение по в.н.о.х.д. № 939/2021 г. на САС първоинстанционната присъда е изменена в частта, с която Венета П. е призната за виновна за престъпление по чл. 123, ал. 1 от НК, като е намалено наказанието „лишаване от свобода“ на 1 година условно с 3 години изпитателен срок и е отменено наказанието „лишаване от права“.
С решение по к.н.д. № 352/2022 г. на ВКС решението на САС е отменено и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.
С обжалваното сега пред ВКС решение от 04.01.2023 г. по в.н.о.х.д. № 564/2022 г. на САС е изменена първоинстанционната присъда в частта, в която Венета П. е призната за виновна за извършено престъпление по чл. 123, ал. 1 от НК, като наложеното наказание „лишаване от свобода“ е намалено от 3 на 1 година, а изпитателният срок – от 5 на 3 години. Отменено е наказанието „лишаване от права“.
В касационната жалба се сочат съществени нарушения на процесуалните правила, довели до нарушение на материалния закон, като се иска атакуваното решение да бъде отменено и Венета П. да бъде призната за невинна да е извършила престъплението, в което е обвинена.
29.05.2023 г., 09.00 ч., зала № 22 – наказателно дело № 373/2023 г. (срещу Мария В. – дъщеря на пострадалия, за убийството на 86-годишния Стефан Я. в столичния ж. к. „Люлин“ през 2018 г.), І н. о., докладчик: Деница Вълкова
Делото постъпва за втори път пред Върховния касационен съд. Образувано е по касационна жалба на подсъдимата Мария В. срещу решението от 26.10.2022 г. по в.н.о.х.д. № 516/2022 г. на Софийския апелативен съд, с което е потвърдена присъдата по н.о.х.д. № 2746/2019 г. на Софийския градски съд. С нея съпрузите Мария В. и Свилен В. са признати за виновни в това, че на 11.02.2018 г. в ж. к. „Люлин“ в гр. София в съучастие като съизвършители умишлено умъртвили бащата на подсъдимата, като деянието е извършено по особено мъчителен за пострадалия начин – престъпление по чл. 116, ал. 1, т. 6 вр. чл. 115 вр. чл. 20, ал. 2 от НК за двамата подсъдими, а за Мария В. – и по т. 3, пр. 1, алт. 1 от НК. На Мария В. е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 18 години, а на Свилен В. – за срок от 15 години.
С решение на САС по в.н.о.х.д. № 1261/2020 г. присъдата е потвърдена. С решение от 23.05.2022 г. на ВКС по к.н.д. № 844/2021 г. е отменено решението на САС и делото е върнато за ново разглеждане от друг съдебен състав на апелативния съд. След връщането е постановено сега обжалваното въззивно решение.
В касационната жалба са изтъкнати доводи за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, нарушения на материалния закон и явна несправедливост на наложеното наказание. Отправено е искане за отмяна изцяло на обжалвания въззивен съдебен акт и признаване на Мария В. за невиновна да е извършила убийството на баща си нито сама, нито в съучастие с другия подсъдим.
31.05.2023 г., 09.30 ч., зала № 22 – наказателно дело № 230/2023 г. (срещу Александър К. за причиняването на смъртта на трима младежи и средна телесна повреда на двама при катастрофа през 2020 г. до с. Български извор), І н. о., докладчик: Мина Топузова
Делото е образувано по касационен протест и по касационни жалби от подсъдимия Александър К. и от частните обвинители срещу решението от 30.11.2022 г. по в.н.о.х.д. № 222/2022 г. на Апелативен съд – Велико Търново.
С присъда от 13.05.2022 г. по н.о.х.д. № 33/2022 г. на Окръжен съд – Ловеч Александър К. е признат за виновен в това, че на 18.11.2020 г. в землището на с. Български извор, обл. Ловеч, при управление на моторно превозно средство нарушил правилата за движение – чл. 16, ал. 1, т. 1 и чл. 21, ал. 2 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), и по непредпазливост причинил смъртта на повече от едно лице: на В. Н. В. от гр. София, на Г. Н. М. от гр. Етрополе и на С. М. Ц. от с. Джурово, както и средна телесна повреда на повече от едно лице: на А. И. Д. и И. П. П. от гр. Етрополе, като деянието е особено тежък случай. Наложено му е наказание „лишаване от свобода“ за срок от 12 години, като на основание чл. 58а, ал. 1 от НК размерът е намален с 1/3 на 8 години. На подсъдимия е наложено и наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 9 години.
С въззивното решение първоинстанционната присъда е изменена. Александър К. е оправдан само в частта на повдигнатото му обвинение относно квалифициращия признак „особено тежък случай“ и извършеното от него деяние е преквалифицирано. Намален е размерът на наложеното наказание „лишаване от свобода“ от 8 години на 4 години, а на наказанието „лишаване от право да управлява МПС“ – от 9 години на 6 години. Присъдата е потвърдена в останалата част.
С касационния протест са заявени всички основания за проверка по чл. 348, ал. 1 от НПК, като се иска отмяна на атакувания съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.
С касационната жалба на подсъдимия са заявени касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 3 от НПК. Иска се атакуваното решение да бъде изменено, като Александър К. бъде оправдан да е извършил нарушение на чл. 16, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, наказанието „лишаване от свобода“ да бъде намалено, а неговото изпълнение да бъде отложено за срок от 5 години.
В касационната жалба от частния обвинител В. Б. В. са заявени всички касационни основания по чл. 348, ал. 1 от НПК. Иска се отмяна на атакуваното решение и връщане на делото за ново разглеждане от въззивния съд.
С касационната жалба от частния обвинител Н. В. Н. са ангажирани основанията за проверка по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 3 от НПК. Иска се увеличаване на размера на наложеното наказание.