С Решение № 338/11.06.2024 г. по наказателно дело № 1019/2023 г. тричленен състав на Върховния касационен съд (ВКС) отменя въззивна присъда № 21/10.07.2022 г., постановена по в. н. о. х. д. № 936/2022 г. от Софийския апелативен съд, и връща делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд.
Делото е образувано по касационен протест и по касационни жалби на подсъдимия Боян С.-Р. и на частния обвинител и граждански ищец Глория Ф. срещу присъдата по в.н.о.х.д. № 936/2022 г. на Софийския апелативен съд (САС).
С присъда от 24.06.2022 г. на Софийския градски съд Боян С.-Р. е признат за виновен за това, че в съучастие с неустановени по делото лица извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото – престъпление по чл. 325, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 от НК. На основание чл. 78а от НК подсъдимият е освободен от наказателна отговорност, като му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 3000 лева. Боян С.-Р. е оправдан по обвинението деянието да е извършено с изключителна дързост. Признат е за невинен и по обвинението да е причинил по хулигански подбуди лека телесна повреда на Глория Ф. – престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12 вр. чл. 130, ал. 2 от НК. Отхвърлен е предявеният от пострадалата граждански иск в размер на 4000 лева.
С въззивната присъда на Софийския апелативен съд Боян С.-Р. е признат за виновен по повдигнатото му обвинение по чл. 131, ал. 1, т. 12 вр. чл. 130, ал. 2 от НК, като му е определено наказание „пробация“ с пробационни мерки: „задължителна регистрация по настоящ адрес“ за срок от 6 месеца с периодичност два пъти седмично и „задължителни периодични срещи с пробационен служител“ за срок от 6 месеца. Първоинстанционната присъда е изменена в частта, с която подсъдимият на основание чл. 78а от НК е освободен от наказателна отговорност за извършеното престъпление по чл. 325, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 от НК, като на основание чл. 54 и чл. 42а, ал. 1 от НК му е наложено наказание „пробация“ с пробационни мерки „задължителна регистрация по настоящ адрес“ за срок от 6 месеца с периодичност два пъти седмично и „задължителни периодични срещи с пробационен служител“ за срок от 6 месеца, както и наказание „обществено порицание“, което да се оповести чрез печата. Гражданският иск, предявен от пострадалата, е уважен в размер на 2000 лева. Присъдата е потвърдена в останалата ѝ част.
В касационния протест се сочат всички касационни основания по чл. 348, ал. 1 от НПК. Предлага се въззивната присъда да бъде отменена, а делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на САС.
С касационната жалба на частния обвинител и граждански ищец се ангажират основанията по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 3 от НПК, като се иска отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на САС.
В касационната жалба на подсъдимия са развити доводи относно касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК. Отправя се искане за отмяна на въззивната присъда и връщане на делото на досъдебната фаза, а в алтернатива се иска оправдаване на подсъдимия за престъпленията по чл. 325, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 от НК и по чл. 131, ал. 1, т. 12 вр. чл. 130, ал. 2 от НК.
Подробно обосновано решаващият състав на ВКС приема за неоснователни възраженията за нарушение на процесуалния и материалния закон, изразяващи се, според подсъдимия, в допуснати нарушения на принципа на непосредственост и на презумпцията за невиновност, декларативно формулирани в жалбата и без особени разяснения за конкретното им проявление в процесуалната дейност на въззивната инстанция. Върховните съдии намират за неоснователен аргумента в жалбата на подсъдимия за неправилно разделяне на делото с постановление на прокурора в досъдебното производство при повдигнато обвинение за извършено в съучастие деяние по чл. 325 от НК. Като сочи, че се касае до допускано от процесуалния закон изключение, при което разделянето (отделянето) на материалите срещу неустановените/неиздирените лица е правомощие на прокурора по силата на чл. 216, ал. 1 от НПК и не подлежи на съдебен контрол, касационният състав отбелязва като съществен въпроса какви данни от посоченото досъдебно производство са били ползвани от съда и установява, че информацията, почерпена от приобщените материали по това досъдебно производство, се свежда единствено до констатацията, че по същото не е имало повдигнати обвинения срещу конкретни лица. Доказателства/средства за тяхното установяване, събрани по коментираното разследване, не са били използвани в процесуалната дейност на съда по настоящето дело.
Решаващият състав на ВКС не приема за основателно и възражението за нарушаване прецумпцията за невиновност, аргументирано с довод, че държавното обвинение е приемало подсъдимия като осъждан, без да отчита настъпилата реабилитация, по силата на която той има статут на неосъждано лице. Върховните съдии сочат, че нито осъждането на подсъдимия, за което е настъпила реабилитация, нито данните за висящи досъдебни производства, посочени от прокурора в обвинителния акт, са били съобразявани от предходните съдебни инстанции в дейността им по индивидуализация на наказанието.
Касационният състав приема за нелишени от основание оплакванията на касатора за необсъдени конкретни доказателствени източници и отсъствие на отговор на защитните възражения срещу обосноваността на първоинстанционната присъда в тази й част. Като сочат, че в атакувания съдебен акт относно обвинението за хулиганство апелативният съд се солидаризира с извършения от първата инстанция анализ на доказателствените източници, върховните съдии възприемат като спорен въпроса дали препращането, при това изцяло, към мотивировката на първоинстанционната присъда отговаря на правилата по чл. 339, ал.2 от НПК, доколкото част от доводите по въззивната жалба на подсъдимия са касаели именно преценката на доказателствените материали, направена от основния съд. Решаващият състав на ВКС констатира, че не се открива анализ и оценка на доказателствената информация, съобщена от двама от свидетелите, разпитани от контролирания съд по негова инициатива, която законът допуска. Върховните съдии са категорични, че в нарушение на процесуалното задължение за всестранност и обективност на съдебното изследване въззивният съд не е подложил на коментар показанията на тези свидетели, съдържащи различна версия на инкриминирания инцидент. Отсъствието на решаващи съдебни мотиви по част от събраните доказателствени материали лишава от възможност да се проследи пътя, по който е формирано вътрешното убеждение на решаващия съдебен състав относно достоверността/недостоверността на същите.
Идентични пороци като разгледаните касационният състав констатира и във връзка с поддържаните възражения в протеста на държавното обвинение, както и в жалбата на частното обвинение, за допуснати нарушения на процесуалните изисквания при постановяване на въззивния съдебен акт, изразяващи се в отсъствие на аналитична и обективна оценка на установената фактология, довело до неправилно утвърждаване на изводите на първата инстанция, с които е отхвърлена съставомерност на деянието по чл. 325, ал. 2 от НК. Върховните съдии сочат, че апелативният съд не е дал разрешение на повдигнатите с въззивния протест доводи за разграничението между проявните форми на деянието по основния състав на чл. 325, ал. 1 от НК и квалифицирания по ал. 2 на 325 от НК -хулиганството да се отличава с изключителна дързост. Този съществен за правилното решаване на делото въпрос на практика е останал без отговор, тъй като въззивната инстанция се е ограничила да сподели изложената мотивация на основния съд. Решаващият състав на ВКС е категоричен, че дори когато изцяло се солидаризира с фактическата и/или правната аргументация на първоинстанционния съд, въззивната инстанция не е освободена от задължение да обоснове собствените си съображения по отношение на правилността на проверявания съдебен акт и дължи на страните отговори по наведени от тях конкретни доводи.
Върховните съдии констатират непълнота на мотивите в постановения от въззивния съд съдебен акт във връзка с доводите на страните, свързани с престъплението по чл. 131, ал. 1, т. 12 от НК. Контролираната инстанция е приела, че са налице условията да отмени първоинстанционната присъда в частта й по оправдаването на подсъдимия и да постанови нова, като го осъди по повдигнатото му обвинение по чл. 131, ал.1, т. 12 от НК. В този случай се прилагат изискванията на чл. 305 от НПК, установяващи необходимост от пълна второинстанционна преценка на доказателствения материал с обсъждане на противоречията в него и ясна позиция за тяхното преодоляване. Касационната инстанция подчертава, че суверенно право на съда по фактите е да формира вътрешното си убеждение по достоверността, надеждността и достатъчността на доказателствата и доказателствените средства. Законосъобразното му упражняване обаче изисква задълбочен и цялостен анализ на всеки елемент от доказателствените материали, какъвто не се разкрива от съдържанието на атакувания съдебен акт.
Решаващият състав на ВКС намира, че постановеният съдебен акт, който в тази си част представлява нова присъда, не отговаря на правилата за мотивирането му по чл. 305, ал.3 от НПК, към което препраща разпоредбата на чл. 339, ал. 3 от НПК.
Върховните съдии сочат, че установените недостатъци на проверявания съдебен акт изключват и окончателни изводи за справедливостта на наложените на подсъдимия наказания за всеки от съставите (по чл. 325, ал. 1 и по чл. 131, ал. 1, т. 12 от НК). Независимо от това е изведена констатация за непълнота в съдебните мотиви и при индивидуализацията на наказанието.
Според касационният състав липсата в проверявания съдебен акт както на пълноценен доказателствен анализ, обективиран ясно и изчерпателно, така и на отговор на поставените от страните значими възражения във въззивната процедура, води до извод за допуснати процесуални нарушения от категорията на съществените по смисъла на чл. 348, ал. 3, т. 1 и т. 2 от НПК, което налага отмяна на въззивната присъда и връщане на делото за ново разглеждане от въззивния съд, който да извърши цялостно и законосъобразно обсъждане на всички доказателствени материали и да изложи мотиви, съобразени с чл. 339 от НПК.