С Решение № 182/11.11.2019 г., постановено по наказателно дело № 767/2019 г., тричленен състав на Върховния касационен съд (ВКС) оставя без разглеждане касационната жалба от защитника на подсъдимия Сашо Тръпков срещу решението от 27.02.2019 г. на Софийския апелативен съд (САС) по в.н.о.х.д. № 1208/2018 г. Съдебният състав на ВКС прекратява производството по делото. Решението не подлежи на обжалване.
Делото е образувано по жалба, подадена от защитника на подсъдимия Сашо Тръпков против решението на САС, с което е потвърдена присъда от 16.03.2018 г. по н.о.х.д. № 3890/2015 г. на Софийския градски съд. С нея подсъдимият – като длъжностно лице, полицейски орган към Отдел „Пътна полиция“ при СДВР, е признат за виновен в извършването на документно престъпление – в кръга на службата си съставил официален документ (известие за глоба с фиш), в който удостоверил невярно обстоятелство, за което е осъден на 1 година „лишаване от свобода“, чието изтърпяване е отложено за срок от 3 години, както и на „лишаване от право да заема длъжност в държавна или обществена организация“ за срок от 3 години. Осъден е и за престъпление по чл. 302, т. 1, пр. 6 вр. чл. 301, ал. 1, пр. 1 и 2 вр. чл. 26, ал. 1 от НК, извършено при условията на продължавано престъпление – поискал и приел дар, който не му се следва, за да не извърши действия по служба, за което е осъден на 3 години „лишаване от свобода“, чието изтърпяване е отложено за срок от 5 години, „глоба“ в размер на 2000 лв., както и „лишаване от право да заема длъжност в държавна и или обществена организация“ за срок от 3 години. На подсъдимия е наложено едно общо най-тежко наказание „лишаване от свобода“ за срок от 3 години, отложено за срок от 5 години, „глоба“ в размер на 2000 лв. и „лишаване от право да заема длъжност в държавна или обществена организация“ за срок от 3 години.
Тричленният състав на ВКС приема, че жалбата е процесуално недопустима. В мотивите се посочва, че тя трябва да се остави без разглеждане, тъй като в този си вид не позволява извършването на касационна проверка. Пределите на тази проверка се предопределят от обжалващата страна чрез посочване на касационните основания, на които тя се позовава, на данните, които смята, че ги подкрепят, и на искането, което се прави (чл. 351, ал. 1 от НПК). Жалбата от защитника на Сашо Тръпков е постъпила на 17.05.2019 г. и тя не отговаря на изискванията по чл. 351, ал. 1 от НПК. В нея няма посочено касационно основание, нито доводи, които да го подкрепят.
За изготвеното решение на САС подсъдимият е уведомен на 07.03.2019 г., а защитникът му на 02.05.2019 г. и съгласно чл. 350, ал. 2 от НПК е следвало в 15-дневен срок да подаде касационната си жалба с посочване на претендираните касационни основания и данните, които подкрепят исканията. След депозирането на бланкетната жалба, в която не са посочени никакви касационни основания, и след изтичането на преклузивния срок защитникът е подал на 03.07.2019 г. допълнение, в което за пръв път прави опит да посочи както касационни основания, на които се позовава, така и да изложи данни в тяхна подкрепа. „От разпоредбите на чл. 351, ал. 1 и ал. 4 от НПК следва, че в срока за обжалване (в конкретния казус изтичащ именно на 17.05.2019 г.) в касационната жалба задължително следва да бъде посочено в какво се състои касационното основание и данните, които го подкрепят. Ако последните могат да бъдат допълнително представени пред проверяващия съд по реда на чл. 351, ал. 4 от НПК, то не така стоят нещата с касационните основания. За пръв път или нови такива не могат да бъдат релевирани извън срока за обжалване“, категорични са върховните съдии.
Тричленният състав на ВКС подчертава в мотивите си, че подадената жалба не съдържа никакви конкретни оплаквания и не дава възможност да се провери основателността на общо изразеното недоволство от постановения въззивен съдебен акт. Твърдението, че атакуваното въззивно съдебно решение е неправилно и отправената молба то да бъде отменено не може да обоснове задължение на касационната инстанция да направи цялостен негов преглед и да провери законосъобразността му при липса на посочени конкретни нарушения. В мотивите на решението на ВКС пише: „В настоящия случай основанията по чл. 348, ал. 1 от НПК са заявени значително време след изтичане на срока за обжалване и поради това жалбата на подсъдимия не може да получи отговор по същество.“