С определение по касационно наказателно частно дело № 140/2018 г. тричленен състав на Върховния касационен съд (ВКС) изпраща прекратеното от Апелативния специализиран наказателен съд (АСНС) частно наказателно дело № 34/2018 г. за решаване от Апелативен съд – София. Определението е окончателно.
Делото пред ВКС е образувано след определение от 31.01.2018 г. на АСНС по в.н.ч.д. № 34/2018 г., с което е прекратено въззивното производство по делото и е повдигнат спор за подсъдност, решим от Върховния касационен съд.
На 03.10.2017 г. в Софийския градски съд (СГС) е постъпило искане от прокурор от Софийската градска прокуратура (СГС) за вземане на мерки за обезпечаване на глоба и конфискация спрямо обвиняемия Живко Мартинов във връзка с няколко обвинения за извършени от него престъпления, едно от които е по чл. 294, ал. 1 вр. чл. 18, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 от НК (опит за лично укривателство в условията на продължавано престъпление). С определение от 04.10.2017 г. състав на СГС е допуснал съответно обезпечение.
Това произнасяне е атакувано от защитника на обвиняемия с частна жалба. На 18.01.2018 г. в Софийския апелативен съд (САС) е образувано в.н.ч.д. № 78/2018 г., като с определение от 19.01.2018 г. съдебният състав на САС е оставил без разглеждане частната жалба, прекратил е производството пред себе си и е изпратил делото за разглеждане от АСНС. Според мотивите на съда обвиняемият е обвинен за извършени престъпления в качеството му на народен представител, а поне що се отнася до престъплението по чл. 294, ал. 1 от НК, към момента на образуване на въззивното частно производство са влезли в сила измененията на НПК (ДВ, бр. 63/04.08.2017 г.), като на основание чл. 411а, ал. 1, т. 4, б. „а“ от НПК компетентен за произнасяне вече е Специализираният наказателен съд (СНС) и респективно АСНС.
Пред АСНС е образувано в.н.ч.д. № 34/2018 г., като с определение от 31.01.2018 г. съдебният състав е прекратил делото пред себе си и е повдигнал пред ВКС спор за подсъдност. Съдът се мотивира с постановка от Тълкувателно решение № 5/2014 г. по т. д. № 5/2013 г. на Общото събрание на Наказателната колегия (ОСНК) на ВКС, според която специалните и общите правила на правораздаване „поначало не позволяват на прокурора или на съда да действат извън рамките на своята компетентност или да не я съобразяват в процесуалните си взаимоотношения... процесуално недопустимо е съдия докладчик в СНС да връща дело на прокурор от районна или окръжна прокуратура, а прокурор от такава прокуратура да подава в АСНС частен протест срещу връщането на делото“. Във връзка с това съставът на АСНС е изложил съображения относно спецификите на конкретния случай – при него е налице незавършено въззивно производство по съществото на изложените в частната жалба възражения, което е било заведено пред САС, доколкото породилото го произнасяне е на СГС.
Тричленният състав на ВКС приема позицията на АСНС, имайки предвид отличителните черти на настоящото производство. В мотивите на определението на ВКС се посочва, че по време на първоинстанционното разглеждане в процедура по чл. 72 от НПК (за вземане на обезпечителни мерки) несъмнено компетентен да се произнесе е бил СГС. Твърдението за некомпетентност на САС се корени в обстоятелството, че към момента на образуване на въззивното производство пред този съд, процедура като процесната – за извършено престъпление по чл. 294 от НПК от народен представител, вече е с променена подсъдност на СНС, съответно на АСНС. Според върховните съдии тезата на САС влиза в противоречие с единствения акт, който е задължителен за спазване, без значение от съгласието по неговите постановки или не, и това е Тълкувателно решение № 5/2014 г. по т. д. № 5/2013 г. на ОСНК на ВКС. Тричленният състав на ВКС изрично отбелязва, че ако се съгласи с доводите на апелативния общ съд, това би означавало да потвърди отреченото от ОСНК извеждане на недопустимост в едно и също производство да се прилагат едновременно и общи, и специални правила, от една страна. От друга, да липсва съобразяване на правилата в процесуалните взаимоотношения, като състав на АСНС се произнася извън своята компетентност както по акт на СГС, който е общ съд и именно неговото определение е предмет на ревизия, така и косвено – по иницииращото това производство искане на представител не на специализираната, а на обща прокуратура – СГП.