България прекрачи границата, отвъд която законността и правото стават жертва на конюнктурния произвол и политическата целесъобразност. Умело манипулирани от обслужващи задкулисни интереси медии, българските граждани изглежда, че с готовност биха се лишили от правата и свободите си в името на отмъщението за „пролятата българска кръв“. През последните седмици една човешка трагедия послужи на цинични играчи умело да стимулират крайни обществени настроения срещу съдии, провокирайки улицата и политиците да решават дела. Дано на привържениците на „площадното правосъдие“ не им се наложи някой ден да изпитат на гърба си прилагането на закона от определен по нечие усмотрение „законен съдебен състав“.
За съжаление, процесът на демократизиране на страната ни не бе съпроводен с достатъчен дебат или масова образователна кампания. На гражданите не се демонстрира какво представлява правото, как то действа и защо трябва да се спазва. Днес именно рентиерите на царящата безпросветност са тези, които използват казуса на австралийския гражданин Джок Полфрийман за користни цели. Ялова илюзия е, че една присъда – каквато и да е тя – би могла да запълни пропастта в сърцата на родители, изгубили детето си. По тази причина едно от най-забележителните достижения на съвременната цивилизация е, че присъдите се постановяват от съдии, а не от жертвите на престъпленията. Посредствените лидери, които жонглират с най-низките страсти на хората, не са български феномен. Страшното обаче би дошло, когато до тях застанат магистрати, за които „законът“ е това, което на същите лидери им се иска. Затова и се търси правилният човек, който да пречупи онези, които все още стриктно спазват законите… или всъщност вече са го намерили. Струва ми се, че съвсем скоро предстои да узнаем…
Призовавам сценаристите на истеричната кампания по повод на условното предсрочно освобождаване на Джок Полфрийман да не подпалват Рим само защото в този момент им е належащо да обвинят християните.
Във връзка със спекулациите, че австралийският гражданин е лишен от право на свободно придвижване заради предстоящото решение на Върховния касационен съд (ВКС), призовавам съдебния състав с председател и докладчик Жанина Начева и неговите членове Бисер Троянов и Надежда Трифонова максимално да съкратят срока си за произнасяне по този елементарен, от правна гледна точка, казус, за да се сложи край на това беззаконие и произвол – тежък удар върху имиджа на страната ни. По този повод със съгласието на състава бе изтеглена и датата на заседанието, защото ВКС не бива да участва в създаването на предпоставки за осъдителна присъда в Европейския съд по правата на човека. Призовавам Ви, уважаеми съдии, да поемете Вашата отговорност, защото срамът от грубото потъпкване на българските закони няма да е само Ваш, а на цялата институция.
Считам също така, че председателят на върховната съдебна инстанция не бива да мълчи и когато изпълнението на съдебен акт се е превърнало в политически въпрос par excellence. Призовавам вътрешният министър незабавно да изпълни определението на Софийския апелативен съд, тъй като грубо нарушава правото на австралийски гражданин свободно да се придвижва.
Преди време предупредих, че сме изправени пред система, която е вербувала големи човешки и материални ресурси в изграждането на добре действаща машина, която умело си служи със службите, медиите, икономиката, политиката и най-вече съдебната система. Действията ú не се огласяват, а се държат в тайна. Грешките ú не се изваждат на показ, а се премълчават и укриват; противниците ú се преследват докрай, а тайните ú – то те са много грижливо пазени и не могат да бъдат разкривани. Призовах колегите си да се изправим лице в лице, без страх, срещу тази машина. Днес с огромна болка повтарям тази молба. Защото тази машина успя да овладее цялата ни институционална инфраструктура. Тя може да короняса или да унищожи всеки и всички, които ú се изправят по пътя ú към пълното овладяване на държавата.
И въпреки всичко място за отчаяние няма, защото съдът е стражът на демокрацията, а отчаяният демократ е един оксиморон. Отстоявайте законността, колеги, защото смисълът на земния ни престой е много повече от това да удовлетвориш първичните си желания. Не се огъвайте пред силните на деня, защото опазването на индивидуалните права за нас не е въпрос на избор, а професионален дълг. Бъдете силни и пазете достойнството на тогата и в онези моменти, в които липсата на опора в мрежата от обвързаности на бившата Държавна сигурност ще Ви карат да се чувствате като дърво без корени! Зная, че за истински независимите сред Вас, които следват закона и са безпристрастни, „подкрепата“ на Висшия съдебен съвет ще се изразява в дисциплинарни производства. И въпреки това не предавайте съвестта си! Ще Ви атакуват и институционално, а медийният линч на пропагандната машина ще бъде нечовешки, но знайте, истинската вяра не може да се пречупи! Обречени сме да успеем, защото заставайки на страната на правото, ние заставаме на страната на истината, а истината е пазена свише!
14.10.2019 г.
ЛОЗАН ПАНОВ –
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА
ВЪРХОВНИЯ КАСАЦИОНЕН СЪД