С Решение № 160/19.11.2019 г. по наказателно дело № 583/2019 г. тричленен състав на Върховния касационен съд (ВКС) изменя решението по в.н.о.х.д. № 97/2018 г. на Апелативния специализиран наказателен съд (АСНС), като: намалява наложеното на подсъдимата Цветелина Стоянова наказание на 3 г. лишаване от свобода за престъплението по чл. 159а, ал. 3 във вр. с ал. 1 във вр. с ал. 2, т. 6, пр. 1 от НК с пострадал Христина Д.; намалява наложеното на подсъдимата наказание на 3 г. лишаване от свобода за престъплението по чл. 159а, ал. 3 във вр. с ал. 1 във вр. с ал. 2, т. 6, пр. 1 от НК с пострадал Светослава Й.; намалява на 3 години лишаване от свобода определеното общо най-тежко наказание на подсъдимата. Съдът отлага изпълнението му за изпитателен срок от 5 години. Оставя в сила решението в останалата му част.
Делото е образувано по протест и жалба на подсъдимата Цветелина Стоянова срещу решението на АСНС, с което е потвърдена присъдата на Специализирания наказателен съд (СНС) по н.о.х.д. № 1707/2015 г. С нея Стоянова е призната за виновна в извършването на две престъпления по чл. 159а, ал. 3 вр. ал. 1 и ал. 2 от НК (набиране чрез обещаване на облага на бременни жени с цел продажба на децата), за което са ú наложени наказания „лишаване от свобода“ в размер на по 3 години и 6 месеца и „глоба“ в размер на по 25 000 лева. Съдът признава подсъдимата за невиновна и я оправдава по повдигнатите ú обвинения за ръководене на организирана престъпна група (ОПГ), осъществяване в съучастие като съизвършител на едното гореописано престъпление в изпълнение на решение на ОПГ, както и в съучастие като съизвършител с цел имотна облага да е направила опит да склони родител чрез обещание за имотна облага да даде съгласие за осиновяване на детето му.
Със същата присъда Снежина Спасова и Тотка Георгиева са признати за невиновни и оправдани по повдигнатите им обвинения за участие в ОПГ и за осъществяване в съучастие като съизвършители на набиране на лице чрез обещаване на облага и приемане, извършено спрямо бременна жена, с цел продажба на детето, а за Георгиева и за това в съучастие като съизвършител с цел имотна облага да е направила опит да склони родител чрез обещание за имотна облага да даде съгласие за осиновяване на детето му.
В проведеното съдебно заседание по делото представителят на Върховната касационна прокуратура е изразил становище за законосъобразност на атакувания съдебен акт и оставянето му в сила. „Заетата позиция ясно очертава, че протестът не се поддържа, но това не освобождава съда от задължението да се произнесе по възраженията в него, за разлика от оттеглянето, което преклудира тази възможност“, пишат върховните съдии. Заключението на тричления състав на ВКС по доводите в протеста е, че с оглед изложените фактически констатации от въззивния съд, изведени от допустими доказателствени източници, надлежно анализирани в съгласие с процесуалните правила, няма основание да се приеме, че е било допуснато нарушение на материалния или процесуалния закон.
Върховните съдии приемат жалбата на подсъдимата Цветелина Стоянова за частично основателната – по отношение на частта, с която се атакува справедливостта на наказанието. Според върховните съдии въззивният съд е утвърдил изводите на първата инстанция, без да отчете, че при индивидуализацията на наказателната отговорност на подсъдимата са изложени съображения, които в определен аспект влизат в конфликт с разпоредбата на чл. 56 от НК („не са смекчаващи и отегчаващи обстоятелства тези, които са взети предвид от закона при определяне на съответното престъпление“). В решението на ВКС пише: „В мотивите може да се прочете, че съдът е съобразил високата степен на обществена опасност на двете престъпления, но доколкото това е предвидено от законодателя при определяне на санкцията, то „горното се взема предвид в насока вложени усилия при реализиране на престъпното деяние, при наличие на квалифициращ съставомерен елемент и при наличие на две форми на изпълнително деяние“. Въпреки неяснотата в изложението, „квалифициращият съставомерен елемент“, при който е ангажирана отговорността на подсъдимата, не може да се явява и като признак, определящ индивидуалната тежест на конкретното деяние.“
Според върховните съдии не е съобразено също, че изминалият период от извършване на престъпленията – повече от четири години, трудно може да се обясни със значителна фактическа и правна сложност, поради което продължителността на наказателната процедура също следва да се оценява като фактор, налагащ смекчаване на отговорността. Затова наказанията „лишаване от свобода“, определени на подсъдимата, следва да се намалят до законоустановения минимум от три години. Размерът на определеното общо най-тежко наказание лишаване от свобода също следва да се намали до размера на три години.
Съдебният състав приема, че необходимото наказателно въздействие може да бъде обезпечено и с отлагане изтърпяването на определеното общо наказание от 3 години „лишаване от свобода“ за максимално допустимия срок от 5 години. По този начин ще се реализира предупредителният потенциал на условното осъждане, тъй като през целия този период реална е заплахата подсъдимата да изтърпи отложеното наказание, поради което и ще има възможност тя да преосмисли демонстрираното по настоящето дело поведение.