С Решение № 61/26.01.2024 г. по наказателно дело № 936/2023 г. тричленен състав на Върховния касационен съд (ВКС) оставя в сила присъдата по в.н.о.х.д. № 52/2023 г. на Софийския апелативен съд (САС). Решението е окончателно.
Делото е образувано по касационен протест срещу въззивната присъда на САС.
С присъда по н.о.х.д. № 554/2015 г. на Специализирания наказателен съд Радослав Босилков, Денис Бошнаков, Мариян Комитов и Павел Варнаджиев са признати за виновни в това, че: първите трима – през периода от неустановена дата през м. май 2011 г. до 18.07.2012 г., а Павел Варнаджиев – в периода от 01.08.2011 г. до 18.07.2012 г., в гр. София, гр. Казанлък и гр. Бургас се сговорили в това число и с Иван Иванов, по отношение на когото наказателното производство е прекратено, да вършат в страната престъпления по чл. 255, ал. 1 и ал. 3 от НК, чрез които се целяло да се набави имотна облага, поради което са осъдени за престъпление по чл. 321, ал. 6 от НК. На подсъдимите е наложено наказанието „пробация“. Те са признати за невиновни и оправдани по обвиненията в престъпление по чл. 255, ал. 3 вр. ал. 1, т. 2, пр. 1 вр. чл. 26, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 от НК (избягване установяването и плащането на дължим от „Надин Комерс“ ЕООД корпоративен данък в особено големи размери – 16 153 180,42 лв.).
С присъда на Апелативния специализиран наказателен съд е отменена първоинстанционната в частта, с която подсъдимите са признати за виновни в извършване на престъпление по чл. 321, ал. 6 от НК, като вместо това са признати за невиновни. С решение на ВКС присъдата е отменена и делото е върнато за ново разглеждане на САС.
От САС е постановена сега обжалваната присъда. С нея е отменена първоинстанционната в частта, с която подсъдимите са признати за виновни в извършване на престъпление по чл. 321, ал. 6 от НК, както и в частта за разноските и приложението на чл. 59, ал. 2 вр. ал. 1, т. 1 от НК, като вместо това са признати за невиновни по тези обвинения.
Съдебният състав на ВКС приема касационния протест за неоснователен. Според върховните съдии са неоснователни възраженията относно съдържанието на проверявания съдебен акт. Прочитът на диспозитива му не оставя съмнение, че първоинстанционната присъда е била отменена в нейната осъдителна част, след което подсъдимите са оправдани изцяло по повдигнатите им обвинения по чл. 321 от НК. С признаването им за невиновни четиримата са получили максимална защита на своите права, поради което не може да се очаква въззивният акт да бъде отменен и делото да бъде върнато за ново разглеждане по съображения за нарушаване на правото им на защита. Колкото до твърдението на прокурора, че е бил поставен в невъзможност да разбере волята на съда, прегледът на протеста показва тъкмо обратното. „Всички доводи за неправилно приложение на материалния закон недвусмислено насочват към извод, че представителят на държавното обвинение е наясно, че подсъдимите са оправдани изцяло и поради това настоява за отмяна на съдебния акт и за връщане на делото с указания за осъждането им по чл. 321, ал. 3 вр. ал. 1 от НК – за Босилков и по чл. 321, ал. 3 вр. ал. 2 от НК – за останалите подсъдими“, подчертават върховните съдии. Според тях не съществува и основание да бъде възприета тезата на обвинението за неизпълнени указания за надлежно мотивиране на съдебния акт, дадени при предходното касационно разглеждане на делото.
По отношение на възражението за незаконосъобразен отказ на въззивната инстанция да допусне повторна съдебно-икономическа експертиза в мотивите на ВКС се казва: „Вещите лица, изготвили заключението на допуснатата от първостепенния съд експертиза, са били категорични, че за да дадат обоснован отговор на въпроса действителни или фиктивни са сделките, включени в годишните данъчни декларации на „Надин комерс“ ЕООД, са им необходими множество документи, които не се намират по делото. Въпреки проявената от експертите активност снабдяването с тази документация се е оказало невъзможно, било защото тя е била унищожена при пожара в счетоводството на дружеството, било защото вече не се съхранява поради изминалите близо десет години от инкриминираните събития. След като не съществува каквато и да било възможност за приобщаване на необходимите за ново експертно изследване счетоводни и платежни документи, допускането на повторна икономическа експертиза е било безпредметно“. Според върховните съдии към това следва да се добави още и констатираната и от двете инстанции по фактите изначална неяснота в обвинителния акт кои от всички налични по делото фактури са поставени в основата на обвинението и каква в крайна сметка е стойността на дължимия данък според прокурора предвид установените от САС множество разминавания и несъответствия в обвинителната теза.
Въззивният съд незаслужено е упрекнат, че незаконосъобразно е изключил от доказателствената съвкупност показанията на полицейски служители. Съществена част от тях представлява оперативна информация, получена от свидетелите по различно време и по различен начин при изпълнение на служебните им задължения. Оперативната информация не притежава характеристиките на годно доказателство по смисъла на НПК и това е така, защото по правило тя е събрана по нерегламентиран в процесуалния закон начин и за съда нейният произход, източници и способи на добиване остават неизвестни и недостъпни, поради което е невъзможно извършването на проверка за надеждността, достоверността, изчерпателността и доброволността при предоставянето ѝ. В мотивите на ВКС подробно се анализира и процесуалната годност на показанията на други свидетели, посочени в протеста.
Що се отнася до протоколите за веществени доказателствени средства, получени при експлоатацията на специални разузнавателни средства (СРС), касационният съдебен състав споделя преобладаващата част от изводите на САС за тяхната негодност. Въззивният съд е достигнал до законосъобразно заключение, че разрешенията за прилагане на този способ на доказване, изхождащи от председателите на Софийския градски съд и на Старозагорския окръжен съд, са дадени от некомпетентен орган. В исканията изрично е посочено, че се касае за престъпление по чл. 321 от НК, а и самата фактология, обективирана в сезиращите документи, насочва към наличие на организирана престъпна група по смисъла на цитираната разпоредба. Върховните съдии са категорични, че по силата на чл. 411а от НПК в редакцията му към началото на 2012 г., когато са депозирани коментираните искания за прилагане на СРС, разглеждането на дела за престъпления по чл. 321 от НК е от изключителната компетентност на Специализирания наказателен съд и само неговият председател или упълномощен от последния заместник са имали правомощия да разрешат, респективно да откажат прилагането на този способ на доказване наличието на организирана престъпна група. Ето защо, като е приел, че редът за разрешаването им е опорочен, апелативният съд не е допуснал претендираното от прокурора съществено нарушение на процесуалните правила.
Съдебният състав на ВКС обобщава, че проверката на въззивната присъда не показва да са допуснати посочените в протеста съществени нарушения на процесуалните правила при анализа и оценката на доказателствата, нито претендираното от държавното обвинение неправилно приложение на материалния закон.