С Решение № 183/29.11.2019 г. по наказателно дело № 804/2019 г. тричленен състав на Върховния касационен съд (ВКС) оставя в сила въззивната присъда по в.н.о.х.д. № 258/2019 г. на Софийския апелативен съд (САС). Решението не подлежи на обжалване.
Делото е образувано по касационен протест срещу въззивната присъда на САС, с която е отменена частично първоинстанционната присъда на Софийския градски съд. С нея подсъдимият Димитър Захариев – бивш прокурор от Окръжна прокуратура – Плевен, е признат за виновен в извършването на престъпления по чл. 338, ал. 1 от НК (държане на огнестрелно оръжие без необходимите мерки за сигурност) и чл. 348, б. „а“, предл. 2 от НК (държане на радиосредство – преносим заглушител, без писмено разрешение за това), поради което му е наложено едно общо най-тежко наказание от 2 г. „лишаване от свобода“, изтърпяването на което е отложено за срок от 4 г., присъединено е и наказание „глоба“ в размер на 100 лв. Признат е за невиновен по обвинението за престъпление по чл. 143, ал. 1 вр. 18, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 от НК (в условията на продължавано престъпление направил опит да принуди свидетеля по делото „Октопод“ Георги Цветанов да извърши нещо, противно на волята му – пред надлежен орган на власт – прокуратурата, да набеди Светлозар Костов, като употребил за това заплашване), поради което е оправдан.
С въззивната присъда е отменена първоинстанционната в осъдителната ú част и е постановена нова, с която Захариев е признат за невиновен в извършването на престъпления по чл. 338, ал. 1 от НК и чл. 348, б. „а“, предл. 2 от НК, а в останалата част е потвърдена.
Тричленният състав на ВКС приема касационния протест за неоснователен. Според върховните съдии в атакувания съдебен акт e направен обстоен анализ на всички доказателствени източници и е демонстрирана волята на въззивния съд да кредитира определени от тях – показанията на двама свидетели. Убедителни са съображенията на САС защо техните показания следва да бъдат кредитирани, при това в цялост, а не както е бил отправен упрек с касационния протест, че показанията им не следва да бъдат кредитирани в частта им, в която отричат свидетелят Цветанов да им е споделял за отправяне на заплахи от страна на подсъдимия. Съдът е приел, че показанията на тези двама свидетели се намират в синхрон помежду си, че останалите събрани по делото доказателства не внасят съмнение в тяхната достоверност, като е мотивирал този свой извод и с опората, която показанията са намерили в данните, съдържащи се в изготвените веществени доказателствени средства в резултат на използваните по отношение на подсъдимия специални разузнавателни средства. В мотивите на ВКС се посочва, че анализът на съдържанието на водените между подсъдимия Захариев и Георги Цветанов разговори, документирани чрез изготвените веществени доказателствени средства, е подложен на съпоставка не само с показанията на единия свидетел, но е потърсено потвърждение и в предадените от подсъдимия на Цветанов листове с текстове от НК, както и заключението на дактилоскопната експертиза, изследвала пръстовия отпечатък върху тях. „При този анализ въззивният съд е достигнал до същия извод, до който е достигнала и първата инстанция по делото, а именно за недоказаност на обвинението за отправени заплахи, тъй като смисълът на казаното от подсъдимия при срещите си с Цветанов разкрива изказване на предположения от негова страна за възможното развитие на събитията, а не като изречени заплахи, целящи да заставят Цветанов да има определено поведение. В съответствие с приетите фактически положения въззивният съд законосъобразно е приел, че инкриминираните от прокуратурата изрази, отнасящи се до същината на обвинението, не е било доказано да са били използвани от подсъдимия на нито една от инкриминираните дати“, категорични са върховните съдии. Те допълват, че установеният натиск от страна на Захариев по отношение на Цветанов е бил в една неконкретизирана форма, която не е достатъчна да се приеме, че покрива признаците от състава на престъплението принуда. Макар и поведението на подсъдимия да е било силно укоримо както в личен, така и в професионален план, то тази му дейност не е престъпна.
По отношение на обвинението за държане на огнестрелно оръжие без необходимите мерки за сигурност в решението на ВКС пише: „На инкриминираната дата подсъдимият правомерно е осъществявал непосредствена фактическа власт върху огнестрелното оръжие, като го е носил за самоотбрана в съответствие на даденото му разрешение. Това изключва поведението му да изпълва съставомерния признак от състава на престъплението – „държи“ същото оръжие в нарушение изискванията на чл. 98, ал. 1 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия. В закона липсват разписани правила по какъв точно начин се осъществява носенето на огнестрелно оръжие от получилите разрешение за това. Преценката е предоставена на носителя на разрешението.“
Тричленният състав на ВКС не споделя и съображенията за доказаност на обвинението за държане на радиосредство – преносим заглушител, без писмено разрешение за това. Според върховните съдии тълкуването на законовите разпоредби, съотнесено към настоящия казус, води на извод, че с оглед техническите параметри и характеристики на държания от подсъдимия GSM-заглушител, за което техническо средство Законът за електронните съобщения не урежда надлежен ред за придобиване и държане, както и липсата на друга нормативна база, относима към бланкетната норма на чл. 348, 6. „а“ от НК, уреждаща както статута на това устройство, така и начините за неговото придобиване и държане, водят на извод, че така описаното в обвинителния акт деяние е несъставомерно.