С Решение № 115/04.07.2018 г., постановено по наказателно дело № 487/2018 г., тричленен състав на Върховния касационен съд (ВКС) оставя в сила решение № 566/14.12.2017 г. по в.н.о.х.д. № 1102/ 2016 г. на Апелативен съд – София (САС). Решението не подлежи на обжалване.
Делото е образувано по касационни жалби на подсъдимите Петър Маринов – бивш главен счетоводител на клон „Централен“ на ТБ „Инвестбанк“ АД, и Владимир Владимиров – бивш изпълнителен директор и председател на УС на ТБ „Инвестбанк“ АД, срещу въззивното решение от 14.12.2017 г. по в.н.о.х.д. № 1102/2016 г. на САС, с което частично е изменена първоинстанционната присъда по н.о.х.д. № 5525/2014 г. на Софийския градски съд (СГС). С нея подсъдимият Маринов е признат за виновен за извършени престъпления по чл. 202, ал. 1, т. 1 вр. ал. 2, т. 1 вр. чл. 201 вр. чл. 26, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 от НК (длъжностно лице, което присвои чужди пари в големи размери, връчени в това му качество или поверени му да ги пази или управлява и за улесняване на присвояването е извършено друго престъпление), по чл. 316 вр. чл. 310, ал. 1 вр. чл. 308, ал. 1 от НК и по чл. 309 от НК (длъжностно лице, което в кръга на службата му състави неистински официален документ или преправи съдържанието на официален документ). Подсъдимият Владимиров е признат за виновен по обвинението за престъпление по чл. 202, ал. 2, т. 1 вр. чл. 201 вр. чл. 20, ал. 2 от НК (длъжностно лице, което присвои чужди пари в големи размери, връчени в това му качество или поверени му да ги пази или управлява). С присъдата на подсъдимия Маринов е наложено наказание от 5 години „лишаване от свобода“, а на подсъдимия Владимиров е наложено наказание от 3 години „лишаване от свобода“, чието изпълнение е отложено на основание чл. 66, ал. 1 от НК за срок от 4 години.
С въззивното решение спрямо подсъдимия Петър Маринов престъплението за длъжностно присвояване е преквалифицирано в такова по чл. 202, ал. 2, т. 1 вр. чл. 201 вр. чл. 26, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 от НК, като подсъдимият е оправдан по обвинението за престъплението по чл. 316 вр. чл. 310, ал. 1 вр. чл. 308, ал. 1 от НК и по чл. 309 от НК. Спрямо подсъдимия Владимир Владимиров въззивният съд преквалифицира извършеното от него престъпление, като променя качеството му от съизвършител в помагач. В гражданско-осъдителната част въззивната инстанция отменя присъдата, с която е отхвърлен предявеният от ТБ „Инвестбанк“ АД против Владимиров граждански иск и осъжда подсъдимия при условията на солидарност заедно с Маринов да заплатят сумата от 78 000 лв.
В касационните жалби на подсъдимите се изтъкват доводи за допуснати нарушения на процесуалните правила, нарушения на материалния закон и явна несправедливост на наложените наказания. Правят се искания да се отмени решението на Софийския апелативен съд и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. Алтернативно се правят искания за оправдаване на подсъдимите и изцяло отхвърляне на предявения граждански иск.
Тричленният състав на ВКС приема, че въззивният акт е изготвен в пълно съответствие с изискванията на чл. 339 НПК, поради което и възражението срещу процесуалната издържаност на съдебния акт е неоснователно. Обстойно и детайлно са обсъдени доводите на защитата относно правилността на първоинстанционната присъда, като на всяко от тях е даден пространен и убедителен отговор. Част от възраженията на защитата са уважени, което е намерило израз в мотивите на въззивния акт. В решението пише, че липсва нарушение на чл. 13 НПК, тъй като по делото е събран изобилен доказателствен материал, а въззивният съд е провел и съдебно следствие, при което е постигнато изискването за изясняване на делото обективно, всестранно и пълно. Неоснователно се оспорва процесуалната годност на проведения от САС доказателствен анализ. Въззивният съд е изразил несъгласие с незначителна част от доказателствените изводи на първата инстанция, за което подробно се е мотивирал. Върховните съдии намират, че наред със споделените съображения на първата инстанция, във въззивния акт се съдържат собствени аргументи по оценката на доказателствената съвкупност. По делото поначало не е налице съществено различие между гласните доказателствени източници, но и малките различия, които съществуват между тях, са обсъдени от въззивния съд. Според състава на ВКС САС обстойно се е спрял на обстоятелствата, довели до извършване на инкриминираните деяния, като е посочил, че в банката е била създадена порочна практика да се работи в нарушение на нормативно установените изисквания и на вътрешно-банковите правила.
„Правилно е становището, че двамата подсъдими са действали съгласувано, за да постигнат общ престъпен резултат, а именно: неправомерното разходване на чужди финансови средства, извършено чрез банкова операция на 1.09.2009 г, когато сумата 40 273, 97 евро е изтеглен от сметката на дружеството и е получена от подсъдимия Маринов. Не могат да бъдат споделени доводите на защитата, че при посочената банкова операция не е настъпила вреда за банката, поради следните съображения: Изплатената сума не съответства по размер на нито един от двата варианта на лихвен процент, което подкрепя извода, че документът, въз основа на който е изтеглена сумата, е създаден, за да послужи като привидно основание за плащане. На следващо място, допуснатата от САС счетоводна експертиза е дала заключение, че сумата 40 273, 97 евро реално е изплатена на каса в банкноти от евро и лева. Вещото лице е проверило и е установило, че тази банкова операция не е сторнирана“, пише в мотивите на решението, като се уточнява, че възражението на защитата, че липсва реално плащане, а паричните средства са останали в патримониума на банката, е направено и пред въззивната инстанция, която правилно е отговорила, че то не може да бъде споделено.
Според върховните съдии САС вярно е приел, че признаците от състава на квалифицираното длъжностно присвояване са налице, тъй като е извършено неправомерно прехвърляне на суми от сметки на клиенти без тяхно съгласие, което не е дадено нито предварително, нито последващо, осъществено е в грубо противоречие с реда за оперирани на парични средства, а разходът представлява разпореждане в чужд интерес, осъществено с 45 деяния, в едното от които подсъдимият Маринов е действал в съучастие с подсъдимия Владимиров, улеснил извършване на престъплението по този пункт.
ВКС приема още, че не е допуснато нарушение на материалния закон и при решаване на въпросите, касаещи гражданската отговорност на подсъдимите Маринов и Владимиров.