С Решение № 28/11.01.2024 г. по наказателно дело № 635/2023 г. тричленен състав на Върховния касационен съд (ВКС) оставя в сила решението от 20.04.2023 г. по в.н.о.х.д. № 540/2022 г. на Апелативен съд – Пловдив. Решението не подлежи на обжалване.
Делото е образувано по жалби на подсъдимия и на частните обвинители срещу решението на Апелативен съд – Пловдив, с което е потвърдена присъда на Окръжен съд – Пловдив. С нея Иво Даскалов е признат за виновен в това, че на 02.05.2021 г. на главния път Пловдив – Смолян при управление на моторно превозно средство нарушил правилата за движение по пътищата, вследствие на което по непредпазливост причинил смъртта на Николай И., Георги К. и Радослав У., като деянието е извършено в пияно състояние – с концентрация на алкохол в кръвта 2,17 промила, настъпила е смъртта на повече от едно лице и случаят е особено тежък. Наложени са му наказанията „лишаване от свобода“ в размер на 10 години и „лишаване от право да управлява моторно превозно средство“ за срок от 12 години.
Тричленният състав на ВКС намира касационните жалби за неоснователни. По отношение на жалбата на Иво Даскалов в мотивите на ВКС пише, че подсъдимият е признал изцяло фактите по обвинението, които нито са противоречиви, нито взаимноизключващи се, като е сторил и нарочно волеизявление, че е наясно относно последиците на направените от него самопризнания за доказването, а именно, че те заедно със събраните доказателства от досъдебното производство ще се ползват при постановяване на присъдата. Отделно изрично е изразил съгласие да не се събират доказателства за признатите факти, с които е обосновано обвинението срещу него. Първоинстанционният съд законосъобразно е допуснал разглеждането на делото по реда на съкратено съдебно следствие по чл. 371, т. 2 от НПК и след като е направил извод, че самопризнанията на подсъдимия се подкрепят от събраните в досъдебното производство доказателства, при постановяване на присъдата закономерно е ползвал тези самопризнания, без да събира доказателства за фактите, изложени в обвинителния акт. Апелативен съд – Пловдив законосъобразно е достигнал до извода, че е налице надлежно извършено от страна на подсъдимия признание на съставомерните факти от обвинителния акт, а твърдението в касационната жалба, че въззивният съд не е анализирал събраните по делото доказателства съобразно разпоредбите на чл. 14, чл. 107, ал. 5 и чл. 305, ал. 3 от НПК, се явява декларативно и неуместно с оглед приложените по искане на подсъдимия и защитниците му особени правила на съкратеното съдебно следствие, които имат своето проявление и при мотивирането на въззивния съдебен акт.
В решението на ВКС се посочва, че не е налице и нарушение на материалния закон, тъй като оспорването на възприетата квалификация на деянието като „особено тежък случай“ не може да се възприеме като основателно. Съобразно легалната дефиниция в нормата на чл. 93, т. 8 от НК „особено тежък случай“ е налице, когато с оглед на настъпилите вредни последици и на други отегчаващи отговорността обстоятелства се разкрива изключително висока степен на обществена опасност на деянието и дееца. Преценката за изключително висока степен на обществена опасност на деянието правилно е мотивирана от решаващите съдилища по фактите с броя на квалифициращите обстоятелства, едно от които е броят на жертвите. Загинали са трима млади мъже, единият от които е бил водач на насрещно движещото се МПС, което управлявал с разрешена скорост и по никакъв начин не е предизвикал опасност за ПТП, включително за движението на управлявания от подсъдимия лек автомобил. Същевременно подсъдимият е допуснал изключително грубо нарушение на правилата за изпреварване, което не е оставило никакъв шанс за спасителна реакция от страна на пострадалите. Макар същият да е оправдан по обвинението за управление с превишена скорост поради липса на причинна връзка със съставомерния резултат, установеното от заключенията на комплексната автотехническа и съдебномедицинска експертиза превишаване на скоростта е отегчаващо обстоятелство, което правилно е отнесено към преценката за наличие на „особено тежък случай“. „Без съмнение, обсъдени съвкупно, това са обстоятелства, които удовлетворяват критериите за изключително висока степен на обществена опасност на деянието“, категорични са върховните съдии. Според тях е неоснователно и възражението, свързано с невярна преценка за изключително висока степен на лична обществена опасност и на дееца. Предходните съдебни инстанции убедително са аргументирали наличието на този признак, като правилно са отклонили искането за възприемане на по-благоприятна правна квалификация с оглед данните по делото, характеризиращи негативно личността на подсъдимия като водач на МПС предвид многократно налаганите му административни наказания за други нарушения на ЗДвП и факта, че последно е бил административно наказан само два месеца преди инцидента.
Според съдебния състав на ВКС не се констатира и наличието на касационното основание за „явна несправедливост“ на наложеното наказание. „В касационната жалба намаляване на наказанието се претендира основно във връзка с искането за прилагане на закон за по-леко наказуемо престъпление, а както вече се посочи, не са налице основания за преквалифициране на деянието, а оттам – и за нова преценка на размера на наказанието“, се казва в мотивите. Чистото съдебно минало на подсъдимия, трудовата ангажираност, изразеното съжаление за настъпилия резултат и влошеният му здравен статус не могат да изключат нито превеса на отегчаващите обстоятелства, нито значителната тежест на всяко от тях поотделно спрямо смекчаващите такива. Доводите в касационната жалба, че подсъдимият е водач без наказания и има издаден „златен талон“ се опровергават от приложената справка от Пътна полиция, която го характеризира изключително негативно като водач на МПС, тъй като установява, че и преди това той е бил санкциониран за управление след употреба на алкохол, за несъобразяване на пътни знаци, за създаване опасност за движението, за преминаване на сигнал на светофара, който забранява преминаването, както и за управление на МПС с превишена скорост повече от 30 км/ч и то в населено място. Видно е от същата справка, че освен многократни, извършените нарушения на правилата за движение по пътищата са тежки и самостоятелно завишават степента на обществена опасност на личността на дееца, независимо от факта, че подсъдимият е санкциониран за част от тях назад във времето.
Върховните съдии не приемат за основателни и жалбите на частните обвинители, в които се твърди явна несправедливост на наложените наказания. Искането за връщане на делото на въззивния съд за увеличаване на наказанието до установения в закона максимум не държи сметка за правилата за индивидуализация на наказанието в чл. 54 от НК, които изключват ангажиране на максимална отговорност на дееца при отчетени и неоспорени от частните обвинители смекчаващи обстоятелства, каквито са чистото съдебно минало на дееца, трудовата ангажираност и влошеното му здравословно състояние в резултат на същото ПТП. Наложеното наказание от 10 години „лишаване от свобода“ в съчетание с „лишаване от правоуправление“ за срок от 12 години е достатъчно строго наказание при конкретните обстоятелства по делото и влошеното здравословно състояние на дееца. Не е вярно, че съдилищата са подценили санкционирането на подсъдимия за други нарушения на правилата за движението по пътищата, тъй като именно този факт е надделял при преценката за превес на отегчаващите обстоятелства и като последица от това наказанията са определени над средния размер.