С Решение № 467/07.12.2023 г. по наказателно дело № 710/2023 г. тричленен състав на Върховния касационен съд (ВКС) отменя решението по в.н.о.х.д. № 141/2023 г. на Апелативен съд – Пловдив и връща делото на въззивния съд за ново разглеждане от друг съдебен състав от стадия на съдебното заседание. Решението е окончателно.
Делото е образувано по касационни жалби на подсъдимия Ваклин Х. и на частните обвинители срещу въззивното решение на Апелативен съд – Пловдив.
По внесения срещу Ваклин Х. обвинителен акт е проведено съкратено съдебно следствие и е постановена присъда на Окръжен съд – Пловдив, която е отменена с решение на Апелативен съд – Пловдив и делото е върнато за ново разглеждане.
След повторното разглеждане на делото с присъда на Окръжен съд – Пловдив Ваклин Х. е признат за виновен в това, че на 13.05.2019 г. на пътя Пловдив – Пазарджик при управление на влекач с ремарке (движение назад на кръстовище при маневра „обратен завой“) е нарушил правилата по чл. 38, ал. 4, чл. 40, ал. 1 и ал. 2 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) и по непредпазливост е причинил смъртта на повече от едно лице. Наложено му е наказание „лишаване от свобода“ за 5 години. Лишен е от правото да управлява МПС за срок от 5 години и 6 месеца. Признат е за невинен в това да е нарушил разпоредбата на чл. 25, ал. 1 от ЗДвП и в това случаят да е особено тежък.
С решението от 05.06.2023 г. на Апелативен съд – Пловдив присъдата е изменена, като деянието е преквалифицирано по по-лек престъпен състав и подсъдимият е оправдан по обвинението за нарушаване на правилата за движение по чл. 40, ал. 1 и ал. 2 от ЗДвП. Намалени са срокът на наказанието „лишаване от свобода“ на 4 години и срокът на наказанието „лишаване от право да управлява МПС“ на 5 години.
Според тричленния състав на ВКС изложените от частните обвинители твърдения за нарушения на материалния закон са частично основателни. Върховните съдии приемат за основателни възраженията за незаконосъобразното оправдаване на Ваклин Х. по обвинението относно квалифициращия признак „особено тежък случай“. Легалната дефиниция за „особено тежък случай“ предполага положителна констатация за висока степен на обществена опасност както на самия деец, така и на деянието, осъществено от него. И двете предходни съдебни инстанции са оценили конкретното деяние като такова със завишена степен на обществена опасност. В недостатъчно пълна степен обаче са обсъдили и оценили обстоятелствата, имащи значение за определянето на степента на обществената опасност на Ваклин Х. като участник в движението и най-вече като водач на пътно превозно средство – товарен автомобил с ремарке. Апелативният съд не е отделил необходимото внимание на справката за допуснатите от подсъдимия нарушения на правилата за движение по пътищата, за които е санкциониран по административен ред. Не е отчел обстоятелството, че за период от една година преди деянието той е санкциониран с три фиша за превишаване на скоростта на движение, което говори за една системност в поведението му като водач на МПС, насочена към нарушаване на правилата за движение. „Осъществяването на забранената маневра в тъмната част на денонощието, с тежко и огромно по размери (сравнено с лекия автомобил) товарно превозно средство, при отсъствието на видимост към платното за движение, по което се е движел автомобилът на пострадалите, с пълното съзнание за липсата на такава характеризират подсъдимия като безразсъден и изключително опасен водач, а оттам и като деец с висока степен на обществена опасност“, категорични са върховните съдии.
Според тях е основателно и твърдението на частните обвинители, че въззивният съд е допуснал нарушение на материалния закон, като е преквалифицирал деянието по привилегирования състав. Принципно верни са доводите на Апелативен съд – Пловдив, че за да се реализира по-лекият престъпен състав е достатъчно да е оказана помощ на живо лице и че бързият темп на настъпване на смъртта му не е основание да се откаже приложението на привилегирования състав. „Освен критиката към отказа на първоинстанционния съд да извърши посочената преквалификация обаче контролираният съд не е изложил доводи, с които да аргументира собственото си решение да приложи привилегирования състав. Иначе казано, не е мотивирал заключението си за това, че обаждането на подсъдимия на тел. 112, с което е съобщил за произшествието, е достатъчно, за да се приеме, че е направил всичко, зависещо от него, за оказване помощ на пострадалите. По този начин, освен че е допуснал нарушение на материалния закон, въззивният съд е нарушил и задължението си да мотивира взетото от него решение“, пишат върховните съдии, а липсата на мотиви е самостоятелно основание за отмяна на въззивното решение. Съдебният състав на ВКС допълва, че в конкретния случай, освен обаждането на тел. 112, подсъдимият не е извършил други действия, които са били в неговите възможности, като например да разбере поне колко са пострадалите и в какво състояние са, за да даде информация с цел подсигуряване на необходимата медицинска помощ. Следователно, не може да се приеме, че действията му – обаждането на тел. 112, са били насочени обективно и субективно към спасяване на живота на пострадалите и че той е направил всичко, зависещо от него, за това.
Тричленният състав на ВКС намира, че въззивният съд е допуснал нарушение на материалния закон, като е преквалифицирал деянието по привилегирования състав на чл. 343а от НК. Неправилното квалифициране на престъплението е довело и до налагане на несправедливи санкции. В този смисъл касационната жалба на частните обвинители е основателна и следва да бъде уважена. Въззивният съдебен акт следва да бъде отменен, а делото върнато за ново разглеждане от друг съдебен състав на въззивния съд, при което да се отстранят допуснатите нарушения на материалния закон, като се наложат санкции съобразно правилната квалификация на деянието по съответния престъпен състав.