С Решение № 331/02.10.2023 г. по наказателно дело № 230/2023 г. тричленен състав на Върховния касационен съд (ВКС) отменя решението по в.н.о.х.д. № 222/2022 г. на Апелативен съд – Велико Търново и връща делото за ново разглеждане от друг състав на съда от стадия на съдебното заседание. Решението не подлежи на обжалване.
Делото е образувано по касационен протест и по касационни жалби от подсъдимия Александър К. и от частните обвинители срещу въззивното решение.
С присъда на Окръжен съд – Ловеч Александър К. е признат за виновен в това, че на 18.11.2020 г. в землището на с. Български извор, обл. Ловеч, при управление на моторно превозно средство нарушил правилата за движение и по непредпазливост причинил смъртта на повече от едно лице: на В. Н. В. от гр. София, на Г. Н. М. от гр. Етрополе и на С. М. Ц. от с. Джурово, както и средна телесна повреда на повече от едно лице: на А. И. Д. и И. П. П. от гр. Етрополе, като деянието представлява особено тежък случай. Наложено му е наказание „лишаване от свобода“ за срок от 12 години, като на основание чл. 58а, ал. 1 от НК размерът е намален с 1/3 на 8 години. На подсъдимия е наложено и наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 9 години.
С въззивното решение присъдата е изменена, като Александър К. е оправдан в частта на повдигнатото му обвинение относно квалифициращия признак „особено тежък случай“ и извършеното от него деяние е преквалифицирано. Намален е размерът на наказанието „лишаване от свобода“ от 8 на 4 години, а на наказанието „лишаване от право да управлява МПС“ – от 9 на 6 години.
Съдебният състав на ВКС приема, че доводите в протеста и жалбите на частните обвинители относно нарушението на закона и явната несправедливост на наказанието са основателни. Неправилното приложение на закона е довело до неправилно определяне на наказанието, което е довело до неоправданото му занижаване. Посоченото обстоятелство обуславя отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.
Нормата на чл. 93, т. 8 от НК дава легална дефиниция за особено тежък случай – това е този случай, при който извършеното престъпление с оглед настъпилите вредни последици и на други отегчаващи обстоятелства разкрива изключително висока степен на обществена опасност на деянието и дееца. „Вън от съмнение е, че в конкретния случай деянието с оглед настъпилия резултат – смърт на три лица и средни телесни повреди на две лица, разкрива изключително висока степен на обществена опасност в сравнение с обикновените и квалифицирани случаи на транспортни престъпления“, пишат върховните съдии. Те не се съгласяват с констатацията на въззивния съд, че по отношение на подсъдимия липсва втората изисквана от закона предпоставка, а именно високата степен на обществена опасност на дееца.
В мотивите на въззивното решение е отправен упрек към първоинстанционния съд, че не уважил възражението на защитата, че при издаването на 5 броя от електронните фишове не подсъдимият, а баща му управлявал автомобила. Изложил е доводи, че представената от свидетеля нотариално заверена декларация и дадените от него показания в посочения смисъл са неопровергани от други доказателства, поради което приел, че подсъдимият не е извършил посочените в електронните фишове нарушения на правилата за движение. Според тричленния състав на ВКС съображенията на въззивния съд, че в рамките на наказателното производство е допустимо подсъдимият да ангажира доказателства, че друго лице е извършило административното нарушение, за което е санкциониран с влязъл в сила административен акт, не могат да бъдат споделени. „Изключването на петте електронни фиша като обстоятелства от значение за определяне на наказателната отговорност в този смисъл е незаконосъобразно“, категорични са върховните съдии. Според тях санкционирането на подсъдимия за административни нарушения с 4 наказателни постановления и 12 електронни фиша като водач на МПС за период от 9 години сочи на системно неглижиране на правилата за движение по пътищата.
Тричленният състав на ВКС посочва още, че при преценката на обществената опасност на дееца, осъществил престъпление по транспорта, следва да се вземат предвид не само данните за личността му като член на обществото, но преди всичко като водач на МПС – неговата дисциплина при управлението на моторното превозно средство, допуснатите предишни нарушения на правилата за движение, формата на вината и тежестта на конкретните нарушения, които са в пряка причинна връзка с настъпилия резултат. „В този контекст преценката на въззивната съдебна инстанция, че подсъдимият е действал при форма на вината небрежност, тъй като не е могъл да предвиди загубата на напречна устойчивост и навлизането в насрещното платно, е незаконосъобразна“, пише в решението на ВКС. Касационният състав счита, че осъщественото от подсъдимия Александър К. престъпление представлява „особено тежък случай“ по смисъла на чл. 93, т. 8 от НК, поради което с оправдаването му по отношение на това квалифициращо обстоятелство законът е приложен неправилно.
Съдебният състав на ВКС приема жалбата на подсъдимия за неоснователна. Несъстоятелна е тезата, че е налице случайно деяние по смисъла на чл. 15 от НК. При случайното деяние деецът не е бил длъжен и не е могъл да предвиди настъпването на общественоопасните му последици, каквато хипотеза не е налице в конкретния случай. Управлението със скорост, надвишаваща повече от два пъти разрешената за движение на автомобила в населено място, при усложнена пътна обстановка сочи на проявена престъпна самонадеяност при осъществяване на деянието. Според върховните съдии са неоснователни твърденията, че няма доказателства подсъдимият да се е движил в насрещната лента, а само е навлязъл в нея. Не могат да бъдат приети и доводите за смекчаващи отговорността обстоятелства, които не са взети предвид от апелативния съд. Лишени от основание са и съображенията за неразумен срок на провеждане на производството.