С Решение № 226/11.04.2024 г. по наказателно дело № 141/2024 г. тричленен състав на Върховния касационен съд (ВКС) оставя в сила решението от 08.12.2023 г. по в.н.о.х.д. № 82/2023 г. на Апелативен съд – Бургас. Решението е окончателно.
Делото е образувано по жалба на Хюсеин Хюсменов срещу решението на Апелативен съд – Бургас, с което е изменена присъдата по н.о.х.д. № 350/2022 г. на Окръжен съд – Сливен. С нея подсъдимият е признат за виновен в това, че на 21.11.2021 г. в с. Крушаре, общ. Сливен, при управление на лек автомобил нарушил чл. 21, ал. 1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), като при максимално разрешена скорост от 50 км/ч управлявал автомобила със скорост 85 км/ч, и чл. 23, ал. 1 от ЗДвП, като се движел с технически несъобразена дистанция зад лек автомобил, в който били пострадалите, и умишлено причинил смъртта на Петър Д. и средни телесни повреди на Десислав Д., поради което са му наложени наказанията „лишаване от свобода“ за срок от 7 години и „лишаване от право да управлява МПС“ завинаги. С въззивното решение присъдата е изменена, като е увеличен размерът на наложеното наказание „лишаване от свобода“ от 7 години на 14 години.
Според тричленния състав на ВКС жалбата на подсъдимия е неоснователна. Пред касационната инстанция са поставени на обсъждане оплаквания, възражения и аргументи за допуснати от апелативния съд съществени нарушения на процесуалните правила, които според защитата се изразяват в необсъждане в пълнота на доказателствената съвкупност, довело до неправилно приемане, че подсъдимият е целял саморазправа със загиналия пострадал, както и незаконосъобразен отказ да бъде допусната съдебно-психиатрична и психологична експертиза. Касационният съдебен състав сочи, че не се констатира въззивният съд при установяване на фактите да е извършил превратно тълкуване на доказателствената съвкупност или игнориране на доказателствени източници. Върховните съдии са категорични, че всички гласни доказателства относно началото на конфликта между подсъдимия и загиналия Петър Д. са подложени на внимателен и задълбочен анализ, като съдържанието им е интерпретирано правилно и според действителния му смисъл. Въззивната инстанция подробно е анализирала доказателствените източници и въз основа на тях е достигнала до правилното заключение, че Хюсеин Хюсменов е преследвал автомобила на пострадалите с цел да се саморазправи с тях, а не обратното, както несъстоятелно се твърди в жалбата. Върховните съдии приемат за неоснователно възражението за нарушаване на правото на защита на Хюсеин Хюсменов с отказа да бъде изследвано неговото психично състояние към момента на извършване на деянието, като излагат съображения за липсата на основание за съмнение в психичната годност на подсъдимия, както и за това, че законодателят не е предвидил смекчена отговорност за извършителя при установяване, че същият е бил в афектно състояние (както се настоява от защитата), което да налага изследването от съда на този въпрос чрез използване на експертни знания. Касационната инстанция споделя изцяло съображенията на контролирания съд, че от събраните по делото доказателства се установява добрата ориентация на подсъдимия в обстановката, подредеността на поведението му и липсата на основание да се приеме, че е бил дезориентиран или повлиян от емоции, контролиращи действията му, което да налага допускането на експертиза за изясняване на психичното му състояние към онзи момент.
Съдебният състав на ВКС не споделя доводите за неправилност на становището на въззивния съд, че произшествието е резултат единствено от допуснатите умишлени нарушения на правилата за движение от страна на подсъдимия, както и възражението, че не е съобразено извършеното от Денислав Д. нарушение на разпоредбата на чл. 42, ал. 3 от ЗДвП, според която водачът е длъжен при изпреварване на автомобила му да не увеличава скоростта и да не пречи на изпреварването. В мотивите си върховните съдии сочат, че контролираният съд е основал изводите си относно механизма на произшествието на показанията на преките очевидци, видеозаписите от разположените по пътя камери и заключението на тройната автотехническа експертиза. Според ВКС установеният от експертите механизъм на произшествието категорично опровергава твърдението на касатора, че ударът е настъпил при опит на подсъдимия да изпревари със своя автомобил този на пострадалите, чийто водач неправомерно му попречил, увеличавайки скоростта си. Експертното становище, възприето от контролираната инстанция при отсъствие на основания за съмнения в компетентността и обективността на вещите лица, сочи, че ударът е настъпил в дясната лента, в която се е движел автомобилът на пострадалите, след страничен напречен удар с предната дясна част на автомобила, управляван от Хюсеин Хюсменов, в задната лява част на лекия автомобил на пострадалите. Според върховните съдии въззивната инстанция е приела обосновано заключението на вещите лица за това, че произшествието е резултат на умишлените действия на подсъдимия, който съзнателно е предизвикал ударен процес при неспазване на дистанция между двата автомобила, като след този удар водачът на автомобила на пострадалите не е имал възможност да осъществява какъвто и да било контрол върху движението му и да съхрани устойчивостта му.
Касационният състав приема за законосъобразна преценката на въззивния съд, че в действията на подсъдимия е обективиран евентуалният умисъл, при който е осъществил деянието. Върховните съдии сочат, че е налице интелектуалният момент на евентуалния умисъл – като вменяем, психично здрав човек и професионален шофьор подсъдимият е предвиждал общественоопасните последици на деянието, както и волевият момент – деецът е допускал (съгласил се е с) тяхното настъпване. Решаващият състав на ВКС възприема като правилни и законосъобразни, съответстващи на обективно установените факти и основани на закона и трайно установената съдебна практика, подробните аргументи във въззивното решение, с които е отхвърлено искането за преквалифициране на деянието в такова, извършено по непредпазливост – престъпна самонадеяност, и правните изводи в посочения смисъл, което според ВКС мотивира неоснователност на твърденията за допуснати нарушения на материалния закон при квалифицирането на деянието като осъществено при форма на вината евентуален умисъл.
Неоснователни са и твърденията за явна несправедливост на наложеното наказание. Върховните съдии приемат, че при законосъобразно определената правна квалификация на престъпната проява въззивната инстанция е наложила справедливи санкции, като изцяло се е съобразила с вида и размера на предвидените от законодателя наказания, обществената опасност на деянието и дееца, както и на всички смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства.