С Решение № 120/19.02.2024 г. по наказателно дело № 1119/2023 г. тричленен състав на Върховния касационен съд (ВКС) отменя решението по в.н.о.х.д. № 769/2021 г. на Софийския апелативен съд (САС) в частта, с която е намалено наложеното на Кристиян З. наказание „лишаване от свобода“ на 3 години и е приложена разпоредбата на чл. 66 НК, в частта с която на основание чл. 67, ал. 3 НК са определени пробационни мерки за период от две години, в частта относно отмяната на чл. 57, ал. 1, т. 3 ЗИНЗС, както и в частта, в която е намалено наложеното наказание „лишаване от право“ да управлява МПС на 6 години. Оставя в сила решението в останалата му част. Връща делото за ново разглеждане в тази част от друг състав на апелативния съд. Решението не подлежи на обжалване.
Делото пред ВКС е образувано по касационни жалби на частните обвинители. С присъда на Софийския градски съд Кристиян З. е признат за виновен в това, че на 18.06.2018 г. в с. Железница при управление на МПС нарушил правила за движение по пътищата и по непредпазливост причинил смъртта на Божидар Б., настъпила на 11.07.2018 г., и средна телесна повреда на Владимир М. Определено му е наказание „лишаване от свобода“ за 6 години. Лишен е и от право да управлява МПС за срок от 9 години. С решението на САС е преквалифицирано нарушението на правилата за движение по пътищата, намалено е наказанието „лишаване от свобода“ на 3 години, като изпълнението е отложено за 5 години. Намален е размерът на наказанието „лишаване от право да се управлява МПС“ на 6 години. Определени са пробационни мерки, които да се изпълняват в изпитателния срок. Присъдата е потвърдена в останалата част.
Съдебният състав на ВКС не приема за основателни твърденията, че САС неправилно е преквалифицирал нарушението на правилата за движение по пътищата от чл. 16 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) в такова по чл. 25 от ЗДвП. Нормата на чл. 16 от ЗДвП забранява навлизането и движението на пътните превозни средства в насрещната лента за движение на пътно платно с двупосочно движение, но от забраната са допуснати две изключения – при извършване на изпреварване или заобикаляне. „Въззивният съд законосъобразно е достигнал до извода, че подсъдимият не е нарушил тази забрана, тъй като е заобикалял отклонилия се в отбивката автомобил в момент, в който не е бил изцяло ситуиран на мястото на уширението. Виновно извършеното нарушение на правилата за движение, което е довело и до настъпване на съставомерните последици (заедно с нарушението на чл. 21 ЗДвП) е това, че подсъдимият не е извършил маневрата по заобикаляне според изискванията на чл. 25, ал. 1 ЗДвП – още преди предприемането ѝ не се е убедил, че няма да създаде опасност за участниците в движението и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение“, пишат върховните съдии.
Основният въпрос, който се поставя на вниманието на касационната инстанция, е този за справедливостта на наказанието. Въззивният съд е подходил изключително старателно към въпроса за индивидуализиране на наказателната отговорност на подсъдимия. „На внимателна преценка са подложени всички обстоятелства, имащи отношение към отмерването на наказанието, но тежестта и значимостта им не са адекватно преценени, като в тази връзка недоволството на касаторите е оправдано“, констатира тричленният състав на ВКС.
Не е лишено от основание възражението относно начина, по който САС е избрал да интерпретира множеството административни нарушения на ЗДвП, за които подсъдимият е бил санкциониран. Като е изложил аргументи за тяхната голяма давност, въззивният съд е обърнал внимание само на последните две – от 2016 и 2017 г. (и двете за шофиране с превишена скорост), и е направил заключението, че „значението на тези минали наказания е значително отслабено, до степен да се игнорира“. Според върховните съдии административните наказания, наложени на подсъдимия, илюстрират повтарящо се, еднотипно поведение на Кристиян З. като водач на МПС, демонстриращ явно несъобразяване с правилата за движение, игнориращ задълженията си, произтичащи от ЗДвП и ППЗДвП. В мотивите на ВКС се казва, че отделянето на последните две административни нарушения от множеството предхождащи ги други такива не мотивира правилен подход на съда към преценка на цялостното поведение на подсъдимия и определянето му като водач с невисока степен на опасност.
От въззивния съд с особено голяма тежест сред смекчаващите отговорността обстоятелства се е ползвало здравословното състояние на подсъдимия и по-точно данните за психическото му здраве и този факт е оценен като основен, мотивирал извода за значително занижаване на наказанието. Според касационната инстанция оценените от съда „хуманни съображения за силно смекчаване на наказателния отговор за извършеното“ не са поставени в адекватно съотношение с иначе отчетените факти, че заболяването на подсъдимия датира от 2012 г., същият е наясно с него и се е лекувал нееднократно, като очевидно е преценил, че може да е пълноценен и безопасен участник в движението, управлявайки автомобил. Съдебният състав на ВКС обръща внимание на обстоятелството, убягнало от вниманието на въззивния съд, че подсъдимият използва заболяването си за оправдание на постъпките си, тенденциозно преекспонира този факт, за да се достигне до проявата на такава неоправдана снизходителност.
Изложените в касационното решение мотиви обосновават извода, че въззивният съд несправедливо е индивидуализирал наказанието на подсъдимия и е намалил наказанието „лишаване от свобода“ в минимално предвиден размер, респективно – намален е и срокът на лишаването от право да управлява МПС. Според върховните съдии е основателно и недоволството на частните обвинители от решението на въззивния съд да отложи изпълнението на наказанието по реда на чл. 66 от НК. В мотивите на въззивното решение липсват съображения, обосноваващи извода на съда, че за постигане целите на наказанието не е наложително неговото ефективно изтърпяване от подсъдимия, дори и в минимално предвидения размер, както и аргументи относно обезпечаване на генералната цел на наказанието.