С Решение № 319/03.06.2024 г. по наказателно дело № 973/2023 г. тричленен състав на Върховния касационен съд (ВКС) изменя въззивно решение № 257/03.07.2023 г. на Софийския апелативен съд, НО, 10-ти състав, постановено по в.н.о.х.д. № 864/2022 г., като намалява размера на наложеното на подсъдимия наказание лишаване от свобода от 7 (седем) на 5 (пет) години. Оставя в сила въззивното решение в останалата му част. Решението не подлежи на обжалване и протестиране.
Делото е образувано по касационни жалби на подсъдимия и на частните обвинители срещу решението по в.н.о.х.д. № 864/2022 г. на Софийския апелативен съд.
С присъда от 18.04.2022 г. на Окръжен съд – Враца подсъдимият е признат за виновен в това, че на 05.08.2020 г. на пътя Враца – Оряхово преди входа на село Баница при управление на лек автомобил, без да има необходимата правоспособност и в нарушение на чл. 21, ал. 1 от Закона за движението по пътищата, движейки с превишена скорост от 122 км/ч при разрешена 90 км/ч за конкретния пътен участък, е предизвикал пътнотранспортно произшествие, при което по непредпазливост е причинил смъртта на Нанси Т. и средни телесни повреди на Леонардо А. Наложено му е наказание „лишаване от свобода“ в размер на 5 години, което да изтърпи при първоначален общ режим.
С решението по в.н.о.х.д. № 864/2022 г. на САС първоинстанционната присъда е изменена, като е увеличено наложеното наказание „лишаване от свобода“ от 5 на 7 години. В останалата част присъдата е потвърдена.
В касационните жалби на подсъдимия се сочат касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от НПК – нарушение на закона, допуснато съществено процесуално нарушение и явна несправедливост на наложеното наказание, с искане за отмяна на атакувания съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, алтернативно – да се измени решението, като се намали размерът на наложеното наказание „лишаване от свобода“ в или под неговия минимум, предвиден в закона, и да се отложи неговото изтърпяване по реда на чл. 66 НК.
В касационната жалба на частните обвинители се релевира касационното основание по чл. 348, т. 3 НПК – явна несправедливост на наложеното наказание, с искане за увеличаване на неговия размер.
Подробно обосновано решаващият състав на ВКС приема за неоснователни възраженията за нарушение на процесуалния и материалния закон, изразяващи се, според защитата на подсъдимия, в липсата на обективен и пълен анализ на данните, съотносими към изясняване на пряката причина за настъпване на ПТП, както и в обстоятелството, че изводите на експертите са били противоречиви, а в аналитичната си дейност въззивният съд не е предложил убедителни съображения за кредитиране на тройната комплексна експертиза, нито е направил опит да ги разреши чрез назначаването на арбитражна експертиза, а също и в това, че не е изяснена причинно-следствената връзка между установените при пострадалите увреждания и липсата на поставени обезопасителни колани, свързвано с отказа за поставяне на допълнителна задача на експертите. Според върховните съдии неоснователен е и доводът за неоправдано игнориране показанията на свидетеля Денис Р. за знание на всички пътници в автомобила, че подсъдимият не е притежавал свидетелство за правоуправление, доколкото те са се познавали отдавна и са знаели, че не е имал завършено основно образование.
Касационният състав сочи, че въззивният съд е извършил цялостна проверка на оспорваната присъда и след собствен анализ на доказателствените източници и експертни констатации е достигнал до идентични на приетите от първата инстанция фактически заключения, обусловили и правните му изводи за съставомерност на поведението на подсъдимия по текста на чл. чл. 343, ал. 4, вр. ал. 3, пр. 4, б. „б”, вр. ал. 1, б. „в”, вр. чл. 342, ал. 1 от НК, което е в причинна връзка единствено с допуснато нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. В съгласие с изискването по чл. 339, ал. 2 от НПК е отговорил подробно на всички възражения във въззивната жалба, част от които са преповторени в касационната жалба.
Върховните съдии приемат, че същественият въпрос за пряката причинна връзка между допуснатото от подсъдимия нарушение на правилата за движение и съставомерния резултат е изяснен с нужната всестранност, пълнота и обективност, като са събрани достатъчно по обем и обективност данни, проверени и интерпретирани в експертните заключения, които въззивният съд е обсъдил и е заявил позиция относно причините да кредитира тройната комплексна автотехническа експертиза (КАТЕ) и да не стори това по отношение на единичната КАТЕ. В касационното решение се сочи, че загубата на контрол върху автомобила е била детерминирана от високата скорост от 122 км/ч, която не е била разрешена за този пътен участък, като е установено, че до този резултат не би се стигнало, ако водачът се е движил с позволената от 90 км/ч. Неразрешената скорост е винаги несъобразена и в случая водачът явно не е съобразил скоростта на движение с навлизането на автомобила в ляв завой на мокър път, като отделно от това по делото е фактически установено, че преди завоя той се е движил и с много по-висока скорост, за което пострадалата Нанси Б. му е направила забележка.
В мотивите си съдебният състав на ВКС приема за неоснователни и доводите за неположени усилия за изясняване на принос на пострадалите за увреждането им при пътния инцидент – поради съгласието им да се возят в автомобила, управляван от подсъдимия, за когото са знаели, че е неправоспособен водач, както и поради това, че не са поставили обезопасителни колани на задните седалки. Върховните съдии констатират, че тези възражения са били поставени на вниманието на въззивния съд, който е предложил изчерпателна аргументация, основно препращайки към мотивите на първата инстанция, където противоречията в показанията на свидетелите (за липсата на правоспособност) са били обсъдени и разрешени по надлежен процесуален ред. Същото е сторено и по въпроса за обезопасителните колани, като невъзприемането на тезата на защитата е мотивирана с особеностите на механизма на конкретното ПТП, при което коланите не биха предпазили пасажерите на задните седалки при установената високата скорост и получените деформации по автомобила.
Касационният състав намира, че с увеличаване на наказанието от 5 на 7 години лишаване от свобода въззивният съд е реализирал касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 от НК, като приема, че същото е явно несправедливо и по необходимост следва да бъде намалено до размера от 5 години лишаване от свобода, каквато е била преценката на първоинстанционния съд. В случая индивидуалната тежест на извършеното е обусловена от броя на квалифициращите обстоятелства, които са две, превишението на скоростта с 30 км/ч над разрешената и данните за предходно наказване по административен ред за такива нарушения. Върховните съдии не възприемат като валидно основание за утежняване на наказателната му отговорност изтъкнатите от контролираната инстанция аргументи. На първо място, това се отнася до приетото от въззивния съд, че подсъдимият няма критично отношение към извършеното и в частност към причините за ПТП, тъй като в обясненията си излагал защитна теза за механична причина за настъпване на инцидента. Съдебният състав на ВКС подчертава, че правото на защита има фундаментално значение за справедливостта на наказателния процес и начинът на осъществяване на линията на защита не може да служи като основание за отегчаване на наказателната отговорност на подсъдимия. На следващо място, върховните съдии намират оценката за поведението на подсъдимия на базата на общуването му с лица, склонни да извършват престъпление, за напълно лишена от валидност. Третия аргумент на въззивната инстанция за увеличаване на наказанието, а именно, че подсъдимият е управлявал МПС без правоспособност и с превишена скорост преди деянието, за което е бил наказван по административен ред, касационният състав приема за недостатъчен за такова утежняване на отговорността на подсъдимия, като сочи, че по същество това обстоятелство е било взето предвид от първата инстанция при преценката на обстоятелствата по чл. 54 от НК.
Съдебният състав на ВКС намира, че при правилна преценка на съотношението между отегчаващи и смекчаващи обстоятелства (сред които с основно значение се откроява твърде младата възраст на подсъдимия към момента на деянието), каквато обективно е била направена от първата инстанция, по необходимост наказанието от 7 години лишаване от свобода следва да бъде намалено на 5 години, като в този размер то съответства на тежестта на конкретно извършеното деяние и данните за личността на подсъдимия и се явява достатъчно за постигане на всички цели по чл. 36 от НК.