С Решение № 299/15.08.2023 г. по наказателно дело № 329/2023 г. тричленен състав на Върховния касационен съд (ВКС) оставя в сила решението от 20.12.2022 г. по в.н.о.х.д. № 840/2022 г. на Софийския апелативен съд. Решението е окончателно.
Делото е образувано по касационна жалба на подсъдимия Георги Георгиев срещу въззивното решение, с което е потвърдена присъдата по н.о.х.д. № 117/2022 г. на Софийския окръжен съд. С нея Георгиев е признат за виновен в това, че на 18.05.2018 г. около 21.45 ч. пред хранителен магазин в гр. Ботевград при управление на моторно превозно средство нарушил правилото за движение по пътищата, визирано в чл. 77, ал. 1, пр. 2 от Правилника за прилагане на Закона за движение по пътищата, според което „водач, който има намерение да извърши маневра, е длъжен да се убеди, ...че няма да застраши останалите участници в движението“, като по непредпазливост причинил смъртта на тригодишно момиче. Деянието е осъществено след употреба на наркотично вещество и подсъдимият е избягал от местопроизшествието. Наложено му е наказание „лишаване от свобода“ за срок от 6 години. Лишен е и от правоуправление за 6 години.
Първата инстанция е провела съкратено съдебно следствие, като Георги Георгиев е признал изцяло фактите по обвинителния акт. Върховните съдии посочват в мотивите си, че първоинстанционният съд е изпълнил задължението си да се убеди, че подсъдимият е запознат с процесуалните последици от изявлението си и че признанието се подкрепя от надлежно събрани доказателства, след което е одобрил съгласието да не се събират доказателства за признатите факти.
Пред ВКС се прави оплакване, че отхвърляйки представените документи и възраженията на защитата, апелативният съд е приложил незаконосъобразно особените правила на съкратеното съдебно следствие. Подобно процесуално нарушение не се установява, категорични са върховните съдии.
Според тричленния състав на ВКС следва да бъде отхвърлена претенцията за отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане. Тя се основава на твърдението, че съществени обстоятелства, относими към обществената опасност на деянието и дееца, не са изяснени или правилно оценени. „Внимателната съпоставка между твърденията на жалбоподателя и въззивното решение сочи, че липсва противоречие между изводите на съда и на жалбоподателя за фактите от обективната действителност. Точно както твърдят защитниците, по делото е установено, че като е напуснал местопроизшествието Георгиев е бил уплашен. Това обстоятелство фигурира в обстоятелствената част на обвинителния акт и е сред признатите от подсъдимия и възприети от съда. Допълнително е съобразено, че пред полицаите от І РУ на МВР в гр. София е съобщил, че се страхува от физическа саморазправа, възприето е становището на съдебнопсихиатричната експертиза, че е бил притеснен да не бъде нападнат от множество хора“, констатират върховните съдии. Според тях искането за отчитане на съпричиняване касае правилното приложение на материалния закон, но фактите, на които подсъдимият базира тезата си, категорично са изведени в решението – прието е, че докато е била под надзора на баща си, малката Крисия е излязла на пътното платно и е застанала пред автомобила, без той да ѝ попречи или да се опита да я върне обратно на тротоара.
Съдебният състав на ВКС посочва, че правилно въззивният съд не е приел наличие на съпричиняване от страна на бащата на детето. В качеството си на пешеходец тригодишната Крисия неправомерно е излязла на пътното платно, а баща ѝ не се е погрижил да предотврати или да преустанови нарушението. Въпреки това, неговото бездействие не би могло да се квалифицира като съпричиняване, тъй като не е в причинна връзка с настъпилия резултат. Като е застанало в близост до тротоара пред паркиран автомобил и докато е стояло там по време на конфликта на подсъдимия с баща му, детето не е застрашило нито себе си, нито други участници в движението, още по-малко е причинило вреда. Опасността е възникнала по-късно, едва когато подсъдимият е решил рязко да потегли, но в този момент единственият, който е могъл да предотврати произшествието, е бил самият той. Детето не е изскочило внезапно на пътя, а е стояло неподвижно пред него. Според установеното по делото, бащата се е намирал до задната част на автомобила, а Крисия е била на около метър пред него и обективно не е било възможно да я издърпа на тротоара.
Върховните съдии приемат, че обстоятелствата, които имат отношение към размера на наказанието, са индивидуализирани точно. Като смекчаващи обстоятелства са отчетени добрите характеристични данни, чистото съдебно минало, трудовата ангажираност, понесената психична травма и съжалението за извършеното. За отегчаващи са приети миналите нарушения на правилата за движение, наличието на два отделни квалифициращи признака, неразумното шофиране непосредствено преди инцидента, дало повод на бащата на детето да направи забележка, както и пропускът на Георгиев да прояви завишено внимание при деца на пътя. „Видно е, че изводът за баланс между смекчаващите и отегчаващи обстоятелства е правилен, което от своя страна обуславя налагането на наказание около средния размер, в случая 9 години. Настоящият съдебен състав намира така отмерената санкция за справедлива. Законосъобразно е приложена и редукцията с 1/3 с оглед проведеното съкратено съдебно следствие“, пише в мотивите на тричленния състав на ВКС.