С Решение № 406/07.11.2023 г. по наказателно дело № 877/2022 г. тричленен състав на Върховния касационен съд (ВКС) оставя в сила решение № 216 от 14.07.2022 г., постановено по внохд № 577/2021 г. по описа на Апелативен съд – София, 8 наказателен състав. Решението не подлежи на обжалване.
Касационното производство е второ поред, образувано по касационни жалби на подсъдимия Петко Еленков и двама негови защитници срещу въззивно решение № 216 от 14.07.2022 г. по внохд № 577/2021 г. по описа на Софийския апелативен съд.
С присъда № 19 от 18.01.2019 г. по НОХД 2292/2015 г. състав на Софийския градски съд – Наказателно отделение е признал подсъдимия Петко Еленков за виновен за умишленото убийство на Велин Д. по начин и със средства, опасни за живота на мнозина, и го е осъдил на наказание лишаване от свобода за срок от тринадесет години, като го оправдал по обвинението за това да е направил опит умишлено да умъртви повече от едно лице. С присъдата подсъдимият е признат за виновен и за това, че в условията на реална съвкупност, депо по начин и със средства, опасни за живота на мнозина, причинил на Камен Я. средна телесна повреда – постоянно разстройство на здравето, неопасно за живота, поради което съдът го осъдил на наказание лишаване от свобода за срок от една година и шест месеца. С тази присъда подсъдимият е признат за виновен и за това, че като държал огнестрелно оръжие и боеприпаси, не взел необходимите мерки за сигурност и особено мерките, предвидени в надлежни правилници, поради което съдът му наложил наказание глоба в размер на 300 (триста) лева. На основание чл. 23, ал.1 от НК съдът определил по отношение на подсъдимия общо и най-тежко наказание лишаване от свобода за срок от тринадесет години, което да бъде изтърпяно при първоначален строг режим и на основание чл. 23, ал.3 НК присъединил наложеното наказание глоба в размер на 300 лева. Уважени са изцяло и предявените от Елена Д. и Камен Я. граждански искове в размер, съответно от 125 000 лева и 20 000 лева.
С решение № 164 от 02.06.2020 г. по ВНОХД 1078/2019 г. състав на Софийския апелативен съд – Наказателно отделение, е изменил атакуваната пред него присъда, като е оправдал подс. Петко Еленков в частта да е осъществил деянията, квалифицирани като убийство и причиняване на средна телесна повреда със „средство, опасно за живота на мнозина“, и е намалил наложените наказания – за първото престъпление – от тринадесет на пет години лишаване от свобода, а за второто – от една година и шест месеца на една година лишаване от свобода, определяйки общо най-тежко наказание на подсъдимия лишаване от свобода за срок от пет години, което да бъде изтърпяно при първоначален общ режим. Потвърдил е присъдата в останалата й част.
С решение № 130 от 25.05.2021г. ВКС, III НО, е отменил въззивния съдебен акт и е върнал делото за ново разглеждане от друг съдебен състав на Софийския апелативен съд.
С обжалваното решение № 216 от 14.07.2022г. Апелативен съд – София е изменил първоинстанционната присъда в наказателно-осъдителната част, като е намалил наложените на подсъдимия наказания съответно от тринадесет на единадесет години лишаване от свобода и от една година и шест месеца на една година лишаване от свобода, определяйки общо най-тежко наказание на подсъдимия лишаване от свобода за срок от единадесет години, което да бъде изтърпяно при първоначален строг режим и присъединил наложеното му наказание „глоба“ в размер от 300 лв. Потвърдил е присъдата в останалата й част.
В касационните жалби се изтъкват доводи за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, нарушения на материалния закон и явна несправедливост на наложеното наказание. Отправя се алтернативно искане за оправдаване, налагане на по-леко наказание и намаляване размера на присъдените обезщетения или връщане на делото за ново разглеждане.
Според тричленния състав на ВКС не са допуснати твърдените съществени нарушения на процесуалните правила и на материалния закон. Не е налице и третото касационно основание – за явна несправедливост на наложеното наказание.
Върховните съдии сочат, че значителна част от аргументацията в жалбите са цитати от въззивното решение, собствен прочит на доказателствените средства, с акцента на тези, които според защитата са оневиняващи подзащитния им. Изложени са и доводи относими към проблематика, касаеща необоснованост на съдебния акт, които не попадат в обсега на касационния контрол, тъй като необосноваността не е сред предвидените в НПК касационни основания. Касационният състав констатира, че всички доводи, ведно с подкрепящата ги аргументация, са били релевирани и пред въззивния съд, който ги е отхвърлил, като неоснователни.
Върховните съдии приемат за неоснователни оплакванията за допуснати съществени процесуални нарушения, систематизирани в две насоки – за допуснато нарушение от категорията на абсолютните – липса на мотиви, както и нарушения при събирането и оценката на доказателствата.
Относно неоснователността на възраженията за липса на мотиви касационният състав сочи, че апелативната инстанция е изготвила съдебен акт, който е съответен откъм съдържание с изискванията на закона. Въззивният съд е анализирал доказателствената съвкупност, извел е фактически констатации, въз основа на които е направил съответните правни изводи, и е отговорил на доводите на страните. Неудовлетвореността на подсъдимия и защитниците му от дадените отговори не обосновава немотивираност на атакувания акт.
Касационният състав приема за неоснователни доводите във връзка със събирането и анализа на доказателствата от контролираната инстанция и по-точно на тези доказателствени източници, на които са базирани изводите й досежно авторството на подсъдимия и средството, използвано за осъществяване на престъплението „убийство“. Като изхождат от принципната позиция, че на проверка подлежи само правилността на процеса на формиране на вътрешното убеждение у решаващите съдебни състави и спазване на задължението за обективно, всестранно и пълно изясняване на обстоятелствата по делото, както и дали са предприети всички мерки за разкриване на обективната истина по делото, върховните съдии сочат, че апелативният съд не е допуснал недооценяване, подценяване или превратно тълкуване на доказателствата и доказателствените средства. Инстанциите по същество са събрали възможния обем от доказателства, като същите са оценили при спазване изискванията на НПК и не са допуснали нарушения на разпоредбите на НПК относно разкриването на обективната истина и събирането и проверката на доказателствата (чл. 13 и чл. 107 НПК). Тричленният състав на ВКС не констатира въззивната инстанция да е нарушила и принципа за обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото, закрепен в чл.14 от НПК. Въз основа на подробен анализ на дейността й върховните съдии правят извод, че делото не страда от доказателствен дефицит, който да е попречил на апелативния съд да установи по надлежен ред фактите, подлежащи на доказване. Приетата фактическа обстановка е резултат от вярна интерпретация на данните, установени с годни доказателствени средства, и използваните способи за доказване. За неоснователни са приети оплакванията на защитата, че не са събрани доказателства, относими към предмета на доказване, което е довело до направени от съда изводи, почиващи на предположения, както и твърденията, че не са обсъдени събраните от него в хода на проведеното въззивно съдебно следствие доказателства, тъй като мотивите на съдебното решение установяват противното. Върховните съдии отбелязват, че съдът е обсъдил с необходимата аналитичност и източниците на обвинителни доказателства, като е установил една непрекъсваща се верига от преки и косвени такива, досежно механизма на деянието и авторството на подсъдимия.
Тричленният състав на ВКС мотивира неоснователност и на оплакването на касаторите за нарушения по приложението на правото, подкрепено с доводи, сочещи на оспорване изводите на въззивния съд относно приетата съставомерност по чл. 116 от НК и в частност на субективната страна. Върховните съдии сочат, че въззивният съд е обсъдил всички обстоятелства, които имат значение относно преценката за субективната страна на престъплението по чл.116 от НК; приел е, че деянието е извършено при пряк умисъл предвид областите от тялото на починалия пострадал, в които се съдържат жизнено важни органи, разстоянието от което е произведен изстрелът, характеристиките на оръжието и боеприпасите, които са използвани.
Касационният състав не приема за основателно и оспорването на квалификацията на деянието по чл. 116 от НК по отношение на квалифициращия признак „ по начин и със средства, опасни за живота на мнозина“. Като изхождат от принципното разбиране, че под опасност за живота на мнозина се разбира създаване на опасност за живота на повече от едно лице, като не се изисква пораженията да са причинени на повече от едно лице, върховните съдии подчертават непосредствената близост, в която са се намирали двамата пострадали, както и вида на използваното от подсъдимия оръжие и боеприпаси със сачми, които са многобройни и при стрелба се разсейват на разстояние от мястото на стрелбата, респективно водят до множество поражения. В потвърждение на това е и броят на сачмите, проникнали в телата на двамата пострадали. Касационната инстанция намира, че при тези данни апелативният съд правилно е квалифицирал деянието като убийство, извършено по начин или със средства, опасни за живота на мнозина (чл. 116, ал. 1, т. 6, пр. 1 от НК), и прави обобщен извод за правилно приложение на материалния закон.
Тричленният състав на ВКС не приема за основателно и оплакването за явна несправедливост на наложеното наказание за престъплението по чл. 116 от НК, както и по отношение размера на уважения граждански иск за неимуществени вреди. Върховните съдии отхвърлят единствения аргумент на защитата в подкрепа на това оплакване, свързан с неотчитане на неправомерното поведение на пострадалите преди деянието (по извършване на кражба от обекта, охраняван от фирмата, чийто служител е бил подсъдимият). Според касационния състав поведението на пострадалите, макар и неправомерно не е изисквало или налагало употребата на сила и огнестрелно оръжие. Подсъдимият е следвало да предприеме допустимите законови мерки, при констатирано противоправно поведение в охранявания район.