Смесен петчленен състав от трима съдии от Върховния касационен съд (ВКС) и двама съдии от Върховния административен съд (ВАС) отхвърли жалбите на Атанас Атанасов, Татяна Жилова, Владимир Вълков – кандидати за членове на Висшия съдебен съвет (ВСС) от квотата на съдиите, срещу Решение от 26.06.2022 г. по чл. 29н, ал. 3 от Закона за съдебната власт (ЗСВ) на Избирателната комисия за избор на членове на Висшия съдебен съвет от квотата на съдиите.
Върховните съдии от смесения състав оставят без разглеждане жалбата на Владислава Цариградска – съдия в Районен съд – Луковит. Жалбоподателката не е кандидат за член на ВСС и поради това за нея не е налице пряк и непосредствен правен интерес от обжалване.
В този смисъл от крайния резултат за нея не са настъпили неблагоприятни последици от неизбиране за определена длъжност – изборен член на ВСС от квотата на съдиите. Липсата на правен интерес от обжалване е абсолютна отрицателна процесуална предпоставка, обуславяща недопустимост на съдебното производство.
Върховните магистрати приемат, че изборната процедурата е проведена при спазване на правила, приети от Пленума на ВСС, съобразно изричната законова делегация на чл. 29б, ал. 1 от ЗСВ. В хода на производството по оспорване на решението на Избирателната комисия, с което са обявени получените от кандидатите изборни резултати и са определени избраните кандидати за изборни членове на ВСС от квотата на съдиите, не се установиха съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които да дават основание за анулиране на получения изборен резултат. За да са налице такива нарушения следва да са налице две кумулативни предпоставки: съществени нарушения на изборния процес, чиято тежест да е от такова естество, че да не е възможно да се установи действителната воля на избирателите. По делото не се установи да са допуснати нарушения от такова естество. Не се установи по безспорен начин Информационната система за електронен избор на членове на Висшия съдебен съвет от квотата на съдебната власт да допуска пряко разкриване на тайната на вота в хода на изборния ден, не е налична и административна функционалност, която да позволи нерегламентирано добавяне, изтриване или модифициране на гласове.
Не е налице и твърдяното несъобразяване с целта на закона. В мотивите към проекта на Закона за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт (№ 602-01-10 от 07.03.2016 г.) изрично е посочено, че с цел максимално гарантиране на широка представителност се създава нов Раздел І към Глава втора на ЗСВ, уреждащ подробно прекия избор на членове на ВСС от професионалната квота. Чрез тази процедура се прилага принципът „един магистрат – един глас“. Преследваната от закона цел в най-пълна степен се гарантира чрез дадената възможност изборът да бъде проведен чрез дистанционно електронно гласуване, посредством внедрена от ВСС система, която гарантира тайната на гласуването и свободното волеизявление. Изборът е проведен чрез информационна система, която преди това е одитирана от външен одитор и не са установени уязвимости, които да нарушават законовите изисквания. Именно в съответствие с целта на закона изборът е проведен чрез информационната система, като по този начин е дадена възможност на по-голям брой магистрати да участват пряко в избора за избиране на членове на ВСС от професионалната квота.
Върховните съдии от смесения състав приемат, че не е нарушена тайната на вота. Внедрената от ВСС система и начинът на организация на проведения избор са гарантирали тайната на вота на всеки един гласоподавател, избрал да упражни правото си на глас чрез електронно гласуване.
От приетия по делото одитен доклад, заключението на назначената съдебно-компютърна експертиза и приетите заключения на тройната съдебно-компютърна експертиза съдебният състав приема, че внедрената от ВСС Информационна система за електронен избор гарантира тайната на гласуването, в това число и по отношение на конкретно проведения избор. Този извод се подкрепя от заключението на вещите лица, които са установили, че Системата дава възможност за идентифициране на това с кой талон е гласувано електронно, в колко часа, от кой IP адрес и от какъв тип устройство, но вещите лица не са открили информация в системата относно това какъв е резултатът от гласуването със съответен талон. Системата позволява да бъде установено кога е гласувано с определен талон, откъде е гласувано със съответния талон, но не съхранява данни за това как е гласувано. Гаранция за липсата на възможност за проследяване на това по какъв начин е гласувано с конкретен талон е фактът, че изключените по подразбиране одитни логове (журнали) на базата данни на системата не са били включвани и съответно не са записвани данни в реално време относно конкретно подаден вот, от който евентуално след проверка на номера на този талон, точния час на гласуване и настъпилата промяна в резултатите, да бъде установен подателят на вота.
Аргумент в посока, че тайната на вота в конкретно проведения избор не е нарушена, е и фактът, че вещите лица, разполагайки с пълен достъп до системата и работейки по експертизата в период от 3 месеца, не са успели да установят по какъв начин е гласувано с отделните талони. В тази връзка вещите лица са заявили, че е възможно теоретично да бъде създаден алгоритъм, който по определен начин да реконструира в каква последователност е гласувано и при налични включени логове да бъде установено от тези записи как е гласувано с конкретен талон. Тази теоретична възможност обаче предполага пълен достъп до системата на едно лице, както и наличието на включени логове, които да записват датата и часа на конкретно подаден вот.
Неоснователни са и релевираните от страните възражения, че в изборния процес е констатирана аномалия, свързана с гласуването на множество потребители от един IP адрес.
Съдът, установявайки, че IP адресите, от които е осъществено гласуване на повече от един потребител, са публични IP адреси на съдилища и съобразявайки посоченото от вещите лица, че обичайна практика е всеки съд да разполага само с един външен IP адрес, макар в него да са налични множество свързани с интернет компютри, счита, че не става въпрос за аномалия в изборния процес. В тази връзка, отчитайки заключението на вещите лица, съдът приема, че гласовете на всички съдии, които са избрали да упражнят правото си на глас в сградата на съда, в който работят, са отчетени като подадени от един IP адрес, независимо от факта, че всеки е гласувал през служебния си компютър. Отчитани са и достъпванията до системата през IP адреса на определен съд и при неуспешно гласуване (неточен URL адрес, неточна парола и други затруднения), поради което те са повече от броя на гласоподавателите. По тези съображения съдът намира, че отчитането на гласуване от множество потребители от единствения публичен IP адрес на даден съд не представлява аномалия и не рефлектира върху достоверността на получените резултати.