С Решение № 428/18.07.2024 г. по наказателно дело № 294/2024 г. тричленен състав на Върховния касационен съд отменя решението от 20.02.2024 г. на Апелативен съд – Бургас по в.н.о.х.д. № 212/2023 г. и връща делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. Решението не подлежи на обжалване.
Делото е образувано по касационен протест срещу решението по в.н.о.х.д. № 212/2023 г. на Апелативен съд – Бургас, което е постановено при второ по ред въззивно производство. С присъда на Окръжен съд – Бургас подсъдимият Тотко К. е признат за виновен по предявеното му обвинение по чл. 282, ал. 2 от НК (длъжностно престъпление, извършено от лице, заемащо отговорно служебно положение, от което са настъпили значителни вредни последици) и му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за 1 година и 6 месеца, отложено за срок от 3 години. С решение по в.н.о.х.д. № 199/2021 г. на Апелативен съд – Бургас присъдата е отменена и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на окръжния съд.
При новото разглеждане на делото е постановена присъда по н.о.х.д. № 237/2022 г., с която Тотко К. е признат за невиновен и оправдан по обвинението в това, че в периода от 11.12.2007 г. – 14.05.2008 г. в гр. Бургас в качеството на длъжностно лице, заемащо отговорно служебно положение – частен съдебен изпълнител (ЧСИ), с цел да набави имотна облага за взискателя Илия И. нарушил служебните си задължения при извършване на действия по изпълнително дело и на 14.05.2008 г. издал постановление за възлагане на Илия И. на недвижим имот в землището на с. Емона (собственост на Община Несебър), като от това са настъпили значителни вредни последици – неимуществени и имуществени в размер на 98 800 лева.
Със сега атакуваното въззивно решение оправдателната присъда е потвърдена изцяло.
Съдебният състав на ВКС приема касационния протест за основателен. От съдържанието на обвинението се изяснява, че то е формирано на базата на две групи фактически обстоятелства, от една страна, относно липсата на изпълнително основание за образуване на процесното изпълнително дело поради фиктивно документално оформени финансови взаимоотношения между свидетелите Илия И. и Бисер Б., а от друга, поради възлагане на процесния недвижим имот на взискателя Илия И., без да е установен собственикът на имота от страна на Тотко К. в хода на образуваното изпълнително дело, което възлагане е осъществено в нарушение на служебните му задължения по чл. 387 ГПК (отм.) като ЧСИ.
Според върховните съдии фактическите изводи на въззивния съд за поведението на Илия И. и Бисер Б. в качеството им на взискател и длъжник по изпълнителното дело, образувано от подсъдимия, нямат изискуемата от процесуалния закон доказателствена основа, необходима за правилното им формиране. Основателен е доводът в протеста, че свидетелите Илия И. и Бисер Б. са депозирали последователно еднопосочни и взаимно кореспондиращи си показания в хода на цялостното наказателно производство, съгласно които двамата не са имали неуредени парични задължения и подписаните от тях документи в обратна насока, представени по изпълнителното дело, предмет на обвинението, нямат вярно съдържание. Свидетелите са били последователни и по въпроса за посещението им в кантората на подсъдимия – че то е осъществено по инициатива на техния работодател (Георги В.) и със съдействието на свидетеля Л., който през този период е работел като негов адвокат. Двамата свидетели са еднопосочни в свидетелстването си, че не са получавали финансова изгода от участието си в изпълнителното производство и са били ангажирани по настояване на свидетелите Г. и В. В същата посока са депозирани и показанията на свидетеля Л., които в тази им част също са последователни и еднопосочни. По делото не са налични други преки доказателства, че Бисер Б. и Илия И. самостоятелно и по друго време и повод са посещавали кантората на подсъдимия.
Фактическият извод на апелативния съд, че Илия И. е посетил кантората на Тотко К. три пъти на посочени в решението дати е напълно произволен и в противоречие с приетите за обективни показания на двамата свидетели в останалите им части, че нямат личен интерес от процесното изпълнително дело и след посещението им в кантората на подсъдимия не са извършвали самостоятелни действия по делото, категоричен е тричленният състав на ВКС. Оспореният като доказателствен подход фактически извод е пряко свързан с предявеното обвинение и в частност със субективната страна на деянието, тъй като прокуратурата поддържа тезата, че подсъдимият е бил наясно с привидността на изпълнителното основание и това е дало пряко отражение върху изпълнението на задълженията му по изпълнителното дело, за които се твърди, че той многократно е нарушавал. Включително и чрез прилагане на предварително подписани от страните по изпълнителното дело документи в нарушение на установената от закона времева поредност и това негово поведение е било с предвидената от закона специална цел, елемент от състава на престъплението по чл. 282 от НК.
Основателни са и възраженията от протеста по отношение на втората група обстоятелства – относно проверката за собствеността на възложения недвижим имот. Въззивният съд е приел, че подсъдимият е установил чрез надлежна (документална и друга) проверка, че собствеността на процесния имот към датата на образуване на изпълнителното дело принадлежи на Бисер Б. – от решение на Районен съд – Несебър и скица на Агенцията по кадастъра – Бургас. Върховните съдии подчертават, че посочените документи не се съдържат в материалите по делото, а от приложените справки от Районен съд – Несебър и от Агенцията по кадастъра – Бургас се установява, че същите са неистински, тъй като не са издадени от органите, които са посочени за техни автори. По изпълнителното дело не се съдържа информация за издаване на документи с подобна индивидуализация или отговор на изискани от подсъдимия справки от районния съд или Агенцията по кадастъра за собствеността на имота, както и други данни за събрана по друг начин информация за това кой е собственик на процесния недвижим имот към датата на насочване на изпълнението върху имота (подсъдимият не е наложил възбрана върху имота, за да се изследва владението му към тази дата).
В заключение в мотивите на ВКС пише, че при липсата на доказателства за извършена от подсъдимия проверка за собствеността на недвижимия имот като част от задълженията му по чл. 373 от ГПК (отм.) изводът на съда в обратна посока е формиран при превратна интерпретация на съдържанието на доказателствените източници, респективно формирането на вътрешното му убеждение по фактите на обвинението страда от процесуални пороци. Нарушението е съществено, тъй като засяга релевантни за състава на обвинението факти и обстоятелства. Този съществен процесуален пропуск в доказателствената дейност на въззивния съд има за последица упражняване на правомощията на ВКС по чл. 354, ал. 3, т. 2 от НПК за отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.