С Тълкувателно постановление № 1/2016 г. от 16.01.2019 г. по Тълкувателно дело № 1/2016 г. Общото събрание на съдиите от Гражданската колегия на Върховния касационен съд (ВКС) и Първа и Втора колегии на Върховния административен съд (ВАС) реши:
Исковете с правна квалификация чл. 71, ал. 1, т. 1 и т. 2 от Закона за защита от дискриминация за установяване на нарушението по този закон, респективно за осъждане на ответника да преустанови нарушението и да възстанови положението преди нарушението, както и да се въздържа в бъдеще от по-нататъшни нарушения, са подсъдни на районния съд.
Искът с правна квалификация чл. 71, ал. 1, т. 3 от Закона за защита от дискриминация е подсъден на районния съд.
Обявява за изгубило актуалност Тълкувателно постановление № 2/2014 г. от 19.05.2015 г. по Тълкувателно дело № 2/2014 г. на ВКС и ВАС в частта му по т. 4.
Тълкувателното дело е образувано поради наличието на противоречива практика на смесени петчленни състави на ВКС и ВАС по въпроса „На кой съд са подсъдни делата, образувани по искове с правна квалификация чл. 71, ал. 1, т. 1 и т. 2 от Закона за защита от дискриминация (ЗЗДискр.), за установяването на нарушението по този закон, респективно за осъждане на ответника да преустанови нарушението и да възстанови положението преди нарушението, както и да се въздържа в бъдеще от по-нататъшни нарушения?“. Предметът по делото е допълнен с искането, ако при постановяване на тълкувателното постановление Общото събрание приеме, че исковете по чл. 71, ал. 1, т. 1 и т. 2 са родово подсъдни на районния съд, да се произнесе и по въпроса на кой съд са подсъдни делата, образувани по искове с правна квалификация чл. 71, ал. 1, т. 3, като обяви за изгубило актуалност Тълкувателно постановление № 2/2014 г. на ВКС и ВАС в частта му по т. 4.
Общото събрание на съдиите от Гражданската колегия на ВКС и Първа и Втора колегия на ВАС приема за правилно становището, че исковете с правно основание чл. 71, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗЗДискр. са родово подсъдни на районния съд. В мотивите е посочено, че законът определя изчерпателно способите за защита от нарушения на равенството в третирането – по административен и по съдебен ред. Глава ІV „Производство за защита от дискриминация“ съдържа Раздел I „Производство пред Комисията за защита от дискриминация“ и Раздел II „Съдебно производство“. При проведено производство по Раздел I решенията на Комисията за защита от дискриминация (КЗД) подлежат на обжалване по реда на АПК. Съгласно чл. 71, ал. 1, извън случаите по Раздел І, всяко лице, чиито права по този или по други закони, уреждащи равенството в третирането, са нарушени, може да предяви иск пред районния съд, с който може да поиска: 1. установяване на нарушението; 2. осъждане на ответника да преустанови нарушението и да възстанови положението преди нарушението, както и да се въздържа в бъдеще от по-нататъшни нарушения. „При буквалното тълкуване на нормата на чл. 71 от ЗЗДискр. се налага извод, че исковете с правно основание чл. 71, ал. 1, т. 1 и т. 2 са подсъдни на районен съд“, пишат върховните съдии. Те допълват, че производствата по Раздел І и Раздел ІІ се прилагат във всички случаи на неравноправно третиране срещу всички правни субекти без оглед на тяхното качество и положение.
В мотивите се подчертава, че ЗЗДискр. предвижда различна подсъдност само в случаите по Раздел І, когато се претендират вреди от нарушение на права по този или други закони, уреждащи равенство в третирането, в зависимост от органа, причинил неравенството, в хипотезата на чл. 74, ал. 2 от закона (нормата гласи: „В случаите, когато вредите са причинени на граждани от незаконни актове, действия или бездействия на държавни органи и длъжностни лица, искът за обезщетение се предявява по реда на Закона за отговорността на държавата за вреди, причинени на граждани“).
Върховните съдии пишат още, че съгласно чл. 14, ал. 1 от ГПК общата подведомственост по гражданските дела принадлежи на гражданските съдилища. АПК определя в отделни хипотези компетентност за административните съдилища да разглеждат искове за обезщетения за вреди – чл. 128, т. 5, чл. 203 и чл. 204 от АПК, но административните съдилища не притежават обща компетентност да се произнасят по установителни искове и осъдителни искове, различни от искове за обезщетения за вреди в посочените хипотези. Всички спорове, извън изброените в чл. 128 от АПК, подлежат на разглеждане от гражданските съдилища. „Да се приеме, че административният съд следва да разглежда исковете по чл. 71, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗЗДискр., когато е налице положение на подчинение и власт между ищеца и ответника, а районният съд е съдът, който следва да разглежда исковете за дискриминация между равнопоставени страни, е разширително тълкуване на законовите разпоредби, приравнено на изменение на закона в тази част, което е в правомощията единствено на законодателния орган, а не на правораздавателните органи“, категорични са съдиите.
По втория въпрос Общото събрание приема, че искът с правна квалификация чл. 71, ал. 1, т. 3 от ЗЗДискр. е подсъден на районния съд. В мотивите се казва: „След като е налице решение по настоящото дело, с което е прието по Въпрос № 1, че исковете по чл. 71, ал. 1, т. 1 и т. 2 са родово подсъдни на районния съд, същото разрешение следва да бъде възприето и по отношение на исковете с правна квалификация чл. 71, ал. 1, т. 3, тъй като няма основание за различното им третиране“.
С Тълкувателно постановление № 2/2014 г. на Общото събрание на съдиите от Гражданска колегия на ВКС и Първа и Втора колегии на ВАС е разрешен спорът за подсъдността на исковете за вреди, като е прието, че са подсъдни на административния съд. В т. 4 от мотивите е посочено, че чл. 71, ал. 1 от ЗЗДискр. определя общото правило за подсъдността на исковете по този закон, а само по отношение на исковете за вреди по чл. 71, ал. 1, т. 3 е приложима специалната разпоредба на чл. 74, ал. 2. Върховните съдии приемат, че взетото решение по подсъдността на исковете по чл. 71, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗЗДискр. предопределя и решението по подсъдността на иска по чл. 71, ал. 1, т. 3, което налага да отпадне приложимостта на т. 4 от Тълкувателно постановление № 2/2014 г.
Към тълкувателното постановление са депозирани особени мнения.
Пълният текст на тълкувателното постановление е публикуван в страницата на ВКС в интернет – секция „Тълкувателни дела“.