С Решение № 269/16.03.2021 г. по гр. д. № 1175/2020 г. тричленен състав на Върховния касационен съд (ВКС) отменя следните актове от 10.03.2020 г. на Висшия адвокатски съвет (ВАдвС):
- решението, с което е обявен за незаконосъобразен изборът на председател на адвокатския съвет при Софийската адвокатска колегия (САК) и е отменено решението от 03.02.2020 г. на избирателната комисия за избор на председател на Софийския адвокатски съвет (САдвС), като съдебният състав на ВКС отхвърля жалбата против решението на избирателната комисия;
- решението, с което е обявен за незаконосъобразен изборът на членове на Софийския адвокатски съвет и е отменено решението от 03.02.2020 г. на избирателната комисия за избор на членове на САдвС, като ВКС отхвърля жалбата против решението на избирателната комисия;
- решението, с което е обявен за незаконосъобразен изборът на членове на контролния съвет при Софийската адвокатска колегия и е отменено решението от 03.02.2020 г. на избирателната комисия за избор на членове на контролния съвет, като съдебният състав на ВКС отхвърля жалбата против решението на избирателната комисия;
- решението, с което е обявен за незаконосъобразен изборът на председател на дисциплинарния съд при САК и е отменено решението от 03.02.2020 г. на избирателната комисия за избор на председател на дисциплинарния съд, като съдебният състав на ВКС отхвърля жалбата против решението на избирателната комисия;
- решението, с което е обявен за незаконосъобразен изборът на членове на дисциплинарния съд при САК и е отменено решението от 03.02.2020 г. на избирателната комисия за избор на членове на дисциплинарния съд, като ВКС отхвърля жалбата против решението на избирателната комисия.
Съдебният състав приема за основателно оплакването за неправилно тълкуване от страна на ВАдвС на разпоредбата на чл. 49, ал. 2 от Закона за адвокатурата (ЗА). Съгласно чл. 49, ал. 1 адвокатът е длъжен ежемесечно да заплаща дължимите вноски към адвокатския съвет и към ВАдвС. Според ал. 2 последица от неизпълнението на това задължение за месеца, предхождащ изборите за органи на адвокатурата, е недопускането на адвокат с неизплатено задължение да избира и да бъде избиран в тези органи. За проведения допълнителен избор ВАдвС приема, че избирателното си право в него може да осъществи само адвокат, издължил членския си внос до 31.12.2019 г. В решението на ВКС се казва: „Специфичното за адвокатурата ограничение по чл. 49 ЗА на професионални и членствени права е тълкувано стеснително от ВАдвС, тъй като законът не урежда изрично пречка за член на колегията, издължил се към деня на съответния избор, да участва в него. Изискването на закона предпоставка за упражняването на правото за гласуване да е заплащане на дължимите вноски, платими ежемесечно, не поставя срок за плащане на вноските. Необходимо и достатъчно условие за упражняване на активното и пасивно избирателно право е плащането да е направено за месеца, предхождащ изборите, като преценката за наличието на условието се извършва към датата на избора.“ Върховните съдии допълват, че след като допълнителният избор се провежда по изискванията за редовния, а изискването за участие в редовния избор е да е заплатен членският внос за съответния адвокат за месеца, предхождащ провеждането на избора, то до допълнителния избор следва да се допуснат до участие и адвокатите, които са изпълнили задълженията си по чл. 49, ал. 1 ЗА през месеца, предхождащ допълнителния избор.
Според съдебния състав на ВКС е основателно и оплакването за неправилно тълкуване от страна на ВАдвС на разпоредбата на чл. 81, ал. 7 от ЗА. Съгласно тази норма един адвокат-пълномощник не може да представлява повече от един член на колегията; пълномощното се представя от упълномощителя в адвокатския съвет в деня преди събранието или от упълномощения при регистрацията му в деня на събранието; списъкът на упълномощителите и на упълномощените се обявява на мястото на общото събрание. Върховните съдии са категорични, че тъй като допълнителният избор е продължение на редовния, то не е необходимо в пълномощните, регистрирани до края на редовния избор, изрично да е записано, че важат и за гласуване на допълнителния избор. Законът не поставя пречка избирателят да осъществи правото си на глас чрез пълномощник само и единствено за допълнителния избор. Той не предвижда и правило пълномощното за участие в допълнителния избор да бъде представено по друго време или място, освен при регистрирането за допълнителния избор. За допълнителния избор може да се извърши регистрация на нови пълномощни и това е възможно във всеки момент, докато от името на съответния адвокат не е гласувано на този избор.
Основателно е оплакването за неправилно тълкуване от страна на ВАдвС за нарушение на изборните правила във връзка с липсата на отбелязване в списъците на част от избирателните бюра на гласуването чрез пълномощник с посочване кой е гласувал от името на члена на колегията, и за констатираното несъответствие между броя на регистрираните пълномощни и действителния брой регистрирани пълномощни за допълнителния избор. За изборите в САК са използвани хартиени избирателни списъци по азбучен ред, в които се полага подпис от избирателя, и електронни списъци, в които член на избирателната комисия отразява гласуването – лично или чрез пълномощник. Разликата в двата списъка се състои в елементите, които съответният списък съдържа. В хартиените списъци гласуването чрез пълномощник не е предвидено за отразяване в отделна колона на реда срещу името на съответния гласоподавател, поради което в мнозинството от избирателните хартиени списъци гласуването по пълномощие е отразявано с различни писмени означения, без да е записано кой е гласувалият пълномощник. Електронните списъци са допълнителна гаранция за правилното осъществяване на изборния процес. Дори да се приеме, че липсата на отбелязване в хартиените списъци на гласуването чрез пълномощник, е нарушение на правилата по провеждане на избора, то нарушението е формално и резултатите са лесно установими чрез насрещна проверка в електронните избирателни списъци съобразно тяхната спомагателна роля.
Върховните съдии са категорични, че констатираните от ВАдвС действително извършени нарушения на изборния процес при избора на органи за САК не са съществени, нито могат да се отразят на резултата от проведените избори. Дори и при недопускането им, резултатът не би бил различен, поради което обжалваните решения като незаконосъобразни следва да бъдат отменени, а жалбите срещу решенията на избирателната комисия – отхвърлени.