Делото е образувано по касационни жалби на подсъдимия Живко Димов (бивш общински съветник от политическа партия „Атака“ в Общински съвет – Силистра) и на неговия защитник срещу решение от 28.11.2017 г. по в.н.о.х.д. № 447/2016 г. на Апелативен съд – Варна, с което е изменена присъда от 08.04.2016 г. по н.о.х.д. № 182/2015 г. на Окръжен съд – Силистра.
Делото постъпва за втори път във Върховния касационен съд (ВКС), след като с Решение № 206/02.11.2016 г. по к.н.д. № 857/2016 г. ВКС отменя решението от 07.07.2016 г. на Апелативен съд – Варна по в.н.о.х.д. № 204/2016 г. и връща делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд от стадия на съдебното заседание.
С присъдата подсъдимият Живко Димов е признат за виновен в това, че в периода 1998 – 2009 г. в гр. Силистра, без съответното разрешение извършвал банкови сделки, за които се изисква такова по закон, като е предоставял парични заеми на различни лица, обезпечени с ипотеки на недвижими имоти, записи на заповеди или залози на вещи, срещу получаване на лихви и задължения за връщането им и от дейността си е получил значителни неправомерни доходи в размер на 106 496 лв. – престъпление по чл. 252, ал. 2 вр. ал. 1 от НК. Наложено му е наказание „лишаване от свобода“ за срок от пет години и глоба в размер на 8 000 лв. Живко Димов е осъден да заплати сумата от 106 496 лв. в полза на държавата. Със същата присъда подсъдимият е признат за невиновен в това, че на 27.04.2011 г. в гр. Силистра е укривал материали – копие от оригинален детайл от банкомат и свързани към него електронни компоненти, за което е знаел, че са предназначени за подправка на платежни инструменти, поради което е оправдан по повдигнатото обвинение да е извършил престъпление по чл. 246, ал. 3 от НК.
С новото въззивно решение присъдата е изменена, като е отменен определеният вид на затворническо общежитие за изтърпяване на наложеното на подсъдимия наказание. В останалата й част присъдата е потвърдена.
В жалбите се сочат касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от НПК – нарушение на материалния закон, съществени нарушения на процесуалните правила и явна несправедливост на наложените наказания. И двамата жалбоподатели отправят алтернативни искания за отмяна на въззивното решение и оправдаване на подсъдимия или за връщане на делото за ново разглеждане на съответната фаза, или за изменение на решението и намаляване на размера на наложеното наказание.
Делото е образувано по касационен протест на Военно-апелативната прокуратура по отношение на подсъдимите Венислав Цанов (бивш директор на дирекция към Министерството на отбраната) и Николай Ненчев (бивш министър на отбраната) срещу въззивно решение от 11.12.2017 г. по в.н.о.х.д. № П-51/2017 г. на Военно-апелативния съд, с което първоинстанционната оправдателна присъда е изцяло потвърдена.
С присъда от 16.06.2017 г. по н.о.х.д. № П-328/2016 г. Софийският военен съд е признал подсъдимите за невиновни за това, че в качеството им на лица, заемащи отговорно служебно положение и длъжностни лица – директор на Дирекция „Инвестиции в отбраната“ към Министерството на отбраната и министър на отбраната, Цанов като извършител и Ненчев като подбудител, са извършили в съизвършителство престъпление по служба, изразяващо се в неизпълнение на служебни задължения, произтичащи от Закона за обществените поръчки, в резултат на което са настъпили значителни вредни последици за Министерството на отбраната на Република България – престъпление по чл. 282, ал. 3, вр. ал. 2, вр. ал. 1 от НК, поради което и на основание чл. 304 от НПК ги е оправдал.
В касационния протест се сочат касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК – допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и нарушения на материалния закон. Прави се искане за отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.