Делото е образувано по касационна жалба на подсъдимия Николай Шанков срещу решение № 418/13.10.2017 г. по в.н.о.х.д. № 981/2017 г. на Софийския апелативен съд, с което е изменена присъда от 13.07.2017 г. по н.о.х.д. № 186/2017 г. на Окръжен съд – Видин.
С присъда, постановена по реда на съкратеното съдебно следствие, подсъдимият Николай Шанков е признат за виновен в това, че на 07.05.2017 г. в село Слана бара, област Видин, в стая на постройка в стопанския двор, чрез нанасяне на побой – удари с крака, ръце и метална тръба по тялото и главата, умишлено е умъртвил малолетната тригодишна Аксиния Димитранова – престъпление по чл. 116, ал. 1, т. 4, пр. 2, вр. чл. 115 от НК, вр. чл. 373, ал. 2 от НПК вр. чл. 58а, ал. 2 от НК, за което му е определено наказание „доживотен затвор“, което съдът е заменил с „лишаване от свобода“ от двадесет до тридесет години и му е наложил наказание за срок от двадесет и пет години при първоначален строг режим на изтърпяване.
С присъдата подсъдимият е осъден да заплати на частния обвинител и граждански ищец сумата от 80 000 лева, представляваща обезщетение за причинените в резултат от престъплението неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 07.05.2017 г.
С въззивното решение присъдата е изменена, като при условията на чл. 58а, ал. 2 и ал. 3 от НК наложеното на подсъдимия наказание е намалено на двадесет и две години „лишаване от свобода“.
В жалбата си подсъдимият сочи касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК за допусната явна несправедливост на наказанието и иска намаляване на размера му на двадесет години, атакува и присъденото обезщетение като иска намаляването му.
Делото срещу Борислав Балджийски – бивш футболист на ПФК „Славия“, за причиняването по непредпазливост на смъртта на Петър Алексов – юрисконсулт на „Топлофикация“ ЕАД, пред казино „Милениум“ в ж.к. „Красно село“ в София е образувано по касационна жалба на подсъдимия и касационна жалба на частния обвинител и граждански ищец Виолета Алексова, срещу решение № 313/04.07.2017 г. по в.н.о.х.д. № 275/2017 г. на Апелативен съд – София.
С присъда от 16.09.2016 г. по н.о.х.д. № 2509/2014 г. на Софийския градски съд подсъдимият Борислав Балджийски е признат за виновен в извършването на престъпление по чл. 124, ал. 1, предл. 1 вр. чл. 128, ал. 2 от НК (причиняване на смърт по непредпазливост вследствие на нанесена умишлено тежка телесна повреда) и му е наложено наказание „лишаване от свобода“ в размер на четири години. Подсъдимият е осъден да заплати и 100 000 лева обезщетение за причинени неимуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на деянието.
С въззивното решение от 04.07.2017 г. наказанието на подсъдимия Балджийски е намалено на три години и изтърпяването му е отложено с изпитателен срок от пет години.
С касационната жалба на подсъдимия се иска отмяна на решението на Апелативен съд – София и оправдаването му поради липсата на виновно извършено от него деяние, което да съставлява престъпление – нарушение на материалния закон, или връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд поради допуснати съществени процесуални нарушения, или намаляване на наложеното наказание поради явна несправедливост на размера му.
С касационна жалба от частния обвинител и граждански ищец се иска отмяна на решението на Апелативен съд – София и връщане на делото за ново разглеждане от въззивния съд, който да увеличи размера на наложеното наказание и да присъди пълния размер на предявения граждански иск.
Делото е образувано по касационни жалби на подсъдимите срещу решение № 254 от 07.06.2017 г. по в.н.о.х.д. № 405/2017 г. на Апелативен съд – София.
С присъда № 40/10.02.2017 г. по н.о.х.д. 4862/2016 г. на Софийския градски съд подсъдимите Александър Донов и Патрик Първев са признати за виновни в това, че на 20.07.2015 г. за времето между 18:00 ч. и 21.20 ч. в гр. София в съучастие (съизвършителство) са причинили на малолетния Христо Татеосян тежка телесна повреда – престъпление по 131, ал. 1, т. 4 вр. чл. 128, ал. 2 вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 от НК, поради което и на основание чл. 54 от НК им е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от шест години при първоначален строг режим в затвор от закрит тип. На основание чл. 304 от НПК са оправдани по първоначалната квалификация по чл. 116, ал. 1, т. 4, 5 и 6 вр. чл. 115 вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 18, ал. 1 от НК. Подсъдимите са осъдени да заплатят на гражданския ищец Христо Татеосян, чрез неговия законен представител, сумата от 60 000 лв. – обезщетение за причинените с деянието неимуществени вреди, както и държавната такса върху уважената част от граждански иск и направените по делото разноски.
С решение на Апелативен съд – София първоинстанционната присъда е изменена единствено във връзка с определеното мястото за изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“.
С касационната жалба Александър Донов иска отмяна на присъдата и въззивното решение и оправдаването му или алтернативно връщане на делото за ново разглеждане. С касационната жалба на Патрик Първев се иска отмяна на присъдата и възивното решение и оправдаването му.
Делото е образувано по касационни жалби на подсъдимия Любомир Трайков и на частните обвинители Корнелия Петкова (представляваща и трите си деца), Петя Вълчева, Мария Караиванова, Петър Богунски (представляващ и дъщеря си) и Здравко Стоянов срещу въззивно решение № 172 от 21.07.2017 г. по в.н.о.х.д. № 297/2017 г. на Апелативен съд – Пловдив, с което е изменена присъда от 15.03.2017 г. по н.о.х.д. № 243/2017 г. на Окръжен съд – Пловдив.
С присъдата подсъдимият е признат за виновен да е извършил престъпление по чл. 343, ал. 3, пр. 1 и 5, б. „б“ вр. ал. 1, б. „в“ вр. чл. 342, ал. 1 от НК (причиняване на смърт в транспорта в пияно състояние на три лица), за което му е наложено наказание от четири години „лишаване от свобода“ при първоначален общ режим, както и наказание „лишаване от право на управление на МПС“ за срок от шест години.
С въззивното решение Апелативен съд – Пловдив е увеличил наказанието „лишаване от свобода“ на шест години, а наказанието „лишаване от право на управление на МПС“ – на седем години. В останалата й част първоинстанционната присъда е потвърдена.
С касационната жалба подсъдимият иска намаляване на наложените му наказания.
С касационните жалби на частните обвинители се иска връщане на делото за ново разглеждане от въззивния съд с указания на касационната инстанция за увеличаване на наложените на подсъдимия наказания.
Делото е образувано по касационен протест срещу решение № 464 от 01.11.2017 г. по в.н.о.х.д. № 693/2017 г. на Апелативен съд – София, с което първоинстанционната присъда на Светлозар Георгиев (съдия в Окръжния съд – Варна) е изцяло потвърдена.
С присъдата от 12.04.2017 г. по н.о.х.д. 1205/2017 г. на Софийския градски съд подсъдимият Светлозар Георгиев е признат за невиновен за това, че на 02.12.2016 г. в гр. Варна, в сградата на Съдебната палата, склонявал длъжностно лице от прокурорските органи – Здравка Задгорска – прокурор при Районна прокуратура – Варна, да наруши свои служебни задължения във връзка с правораздаването, като я подбуждал, в качеството й на наблюдаващ разследването по досъдебно производство № 1828/2016 г. по описа на 1-во Районно управление на МВР – Варна, водено срещу лицето Николай Добрев, да вземе решение за прекратяване на досъдебното производство срещу Добрев с мотива, че деянието му е било малозначително по смисъла на чл. 9, ал. 2 от НК. Подсъдимият Георгиев е оправдан по повдигнатото му обвинение по чл. 289, пр. 2 от НК.
С касационния протест пред ВКС прокуратурата иска отмяна на решението на Апелативен съд – София и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивната инстанция.
Делото е образувано по касационна жалба на подсъдимия Артур Мхоян срещу решение № 331/12.07.2017 г. по в.н.о.х.д. № 800/2016 г. на Софийския апелативен съд, с което изцяло е потвърдена присъда от 14.06.2016 г. по н.о.х.д. № 369/2015 г. на Окръжен съд – Перник.
С присъдата подсъдимият Артур Мхоян е признат за виновен в това, че на 01.02.2015 г. в гр. Перник, механа „Стотинката“, умишлено е умъртвил Драгомир Кирилов – престъпление по чл. 115 от НК вр. чл. 54 от НК, за което му е определено наказание „лишаване от свобода“ за срок от петнадесет години при първоначален строг режим. Подсъдимият е осъден да заплати на частния обвинител и граждански ищец Антоанета Методиева сумата от 25 000 лева, представляваща обезщетение за причинените в резултат от престъплението неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 01.02.2015 г.
В жалбата пред ВКС се сочат всички касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 – т. 3 от НПК и се иска при условията на алтернативност отмяна на присъдата и оправдаване на подсъдимия или отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане, или намаляване на размера на наложеното наказание.
Делото е образувано по касационна жалба на подсъдимите Васил Гергински и Ивайло Митков и по касационна жалба на гражданския ищец и частен обвинител Мария Александрова срещу произнесено от Апелативен съд – Варна въззивно решение от 22.08.2017 г. по в.н.о.х.д. № 123/2017 г., с което е изменена първоинстанционната присъда от 22.07.2014 г. по н.о.х.д. № 151/2013 г. на Окръжен съд – Добрич в гражданско-осъдителната част относно размера на обезщетението за претърпени неимуществени вреди и е потвърдена в останалата й част. С тази присъда двамата подсъдими са признати за виновни за извършено престъпление по чл. 124, ал. 1, пр. 1 във вр. с чл. 128, ал. 1 от НК (причиняване на смърт по непредпазливост вследствие на умишлено нанесена телесна повреда). С присъдата им е наложено наказание от по 3 години „лишаване от свобода“, чието изпълнение е отложено на основание чл. 66, ал. 1 от НК за срок от 5 години.
В касационните жалби на подсъдимите се изтъкват доводи за допуснати нарушения на процесуалните правила, нарушения на материалния закон и явна несправедливост на наложените наказания, като се прави искане да се отмени решението на Апелативен съд – Варна и първоинстанционната присъда. Вследствие на това подсъдимите да бъдат оправдани и да бъдат отхвърлени предявените гражданските искове срещу тях като недопустими или алтернативно делото да се върне за ново разглеждане, размерът на наложените им наказания да бъде намален и съответно да се намали размерът на присъдените обезщетения.
В постъпилата касационната жалба от гражданския ищец и частен обвинител се сочат доводи за явна несправедливост на наложените наказания на подсъдимите относно размера и начина на изпълнението им, както и възражение по отношение на размера на уважените граждански искове. Прави се искане съответно за ефективно изтърпяване на наложените наказания и увеличение на размера на гражданските искове срещу подсъдимите.
Настоящото касационно производство е трето поред, като с Решение № 52/18.04.2016 г. по н.д. № 1653/2015 г. на ВКС и с Решение № 48/28.03.2017 г. по н.д. № 1270/2016 г. на ВКС последователно са отменени въззивни решения на Апелативен съд – Варна, съответно по в.н.о.х.д. № 324/2014 г. и по в.н.о.х.д. № 180/2016 г. С тези въззивни съдебни актове на два пъти съдебните състави са отменяли солидарността между двамата подсъдими относно уважения граждански иск и са потвърждавали първоинстанционната присъда в останалата й част.