Делото във ВКС е образувано по жалба на подсъдимия К. Г. срещу въззивно решение от 13.02.2018 г. на Софийския апелативен съд по в.н.о.х.д. № 1508/2017 г., с което частично е изменена присъда от 23.10.2017 г. на Софийския градски съд и му е определено наказание „доживотен затвор без замяна“.
С първоинстанционната присъда по н.о.х.д. № 4768/2017 г. подсъдимият Г. е бил признат за виновен за извършени престъпления по чл. 116, ал. 1, т. 3, т. 4, т. 6 вр. с чл. 115 от НК вр. с чл. 373, ал. 2 от НПК (умишлено убийство на майка и дядо по особено мъчителен начин за убитите и с особена жестокост) и по чл. 354а, ал. 3, пр. 2, т. 1 от НК вр. с чл. 373, ал. 2 от НПК (без надлежно разрешително е държал високорискови наркотични вещества). Наложено му е наказание от 30 години „лишаване от свобода“ по първото обвинение и наказание от 8 месеца „лишаване от свобода“ заедно с глоба от 2 000 лева по второто обвинение. На основание чл. 23, ал. 1 от НК е определено подсъдимият да изтърпи най-тежкото от двете наказания, а именно 30 години „лишаване от свобода“.
В касационната жалба се изтъква довод за явна несправедливост на наложеното общо наказание, като се прави искане то да се намали с оглед здравословното състояние на подсъдимия Г.
Делото е образувано по касационен протест на Апелативна прокуратура – Велико Търново и касационна жалба на подсъдимите Т., К. и Е. Х. срещу присъда от 06.11.2017 г. на Апелативен съд – Велико Търново, с която е отменена частично присъдата по н.о.х.д. № 37/2016 г. на Окръжен съд – Габрово, като подсъдимият Т. Х. е признат за невиновен по две от обвиненията срещу него и е намален размерът на наложения му изпитателен срок от 5 на 3 години. В останалата част първоинстанционната присъда е потвърдена.
Касационният протест е насочен срещу присъдата в оправдателната й част, като са релевирани касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК – нарушение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.
В жалбата са посочени касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК и е насочена изцяло към постановения съдебен акт. Не е депозирано конкретно искане.
С първоинстанционната присъда подсъдимият Т. Х. е признат за виновен по три от четирите обвинения по чл. 255 от НК за това, че: от септември 2010 г. до декември 2013 г. включително, в Габрово, като управител на ДКЦ „Акта Медика“ ЕООД – Севлиево, при условията на продължавано престъпление, избегнал установяване и плащането на данъчни задължения в особено големи размери – общо 107 872,24 лева, като не подал декларация съгласно чл. 96, ал. 1 от ЗДДС по данъчни периоди и е осъществил счетоводство в нарушение на изискванията на счетоводното законодателство; от началото на юни 2010 г. до юли 2013 г., в Габрово, като собственик на ЕТ „Акта – Т. Х.“, при условията на продължавано престъпление, избегнал установяване и плащането на данъчни задължения в особено големи размери – общо сумата от 24 029,11 лева, като затаил истина в подадени декларации пред ТД НАП офис Габрово, като не отразил в тях облагаеми доставки за съответни данъчни периоди и на конкретна стойност, подробно посочени в обстоятелствената част на обвинителния акт; от 28.04.2011 до 24.04.2013 г. в Габрово, при условията на продължавано престъпление, избегнал установяване и плащане на данъчни задължения в големи размери.
С присъдата подсъдимият Т. Х. е оправдан по обвинението за това, че през периода от февруари 2012 г. до август 2012 г. е укрил данъчни задължения в общ размер от 55 045,96 лева. На основание чл. 23, ал. 1 от НК на подсъдимия е определено общо наказание в размер на 3 години „лишаване от свобода“, отложено с 5 години изпитателен срок, както и глоба в размер на 1 000 лв. в полза на държавата.
С първоинстанционната присъда за виновна по чл. 201 и чл. 202 от НК е призната подсъдимата К. Х. за това, че: на 22.08.2011 г. в Севлиево, като длъжностно лице – член на Съвета на директорите на „Акта Медика“ АД – Севлиево, акционерно дружество 100% собственик на ДКЦ „Акта Медика“ ЕООД – Севлиево, присвоила чужди пари – общо 77 000 лева, собственост на дружеството, връчени в това й качество, като изтеглила от банковата сметка на ДКЦ суми в размер на 44 000 лева и в размер на 33 000 лева от банковата сметка на дружеството и с вносна бележка на същата дата ги внесла в личната си банкова сметка; от 28.03.2013 г. до 07.05.2013 г. в Севлиево, като длъжностно лице – член на Съвета на директорите на „Акта Медика“ АД – Севлиево, при условията на продължавано престъпление, присвоила чужди пари – общо сумата от 13 000 лева, собственост на „Акта Медика“ АД, връчени в това й качество и поверени й да ги управлява. Подсъдимата К. Х. е призната за виновна и за извършено престъпление по чл. 313, ал. 2 във вр. с ал. 1 във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК. Определено й е общо наказание в размер на 3 години „лишаване от свобода“, отложено с изпитателен срок от 5 години, както и „лишаване от право да упражнява професия или дейност, свързана с управление или отчитане на парични и материални ценности“ за срок от 3 години.
Третата подсъдима Е. Х. е призната за виновна по чл. 201 и чл. 313 от НК за това, че: от 02.10.2013 г. до 30.10.2013 г. в Севлиево, като длъжностно лице – ръководител на звено за изследване и развитие клинични проучвания в ДКЦ „Акта Медика“, при условията на продължавано престъпление, присвоила чужди пари – общо сумата от 10 000 лв., собственост на ДКЦ, връчени й в това й качество и поверени й да ги управлява; от 25.04.2012 г. до 05.03.2013 г. в Габрово, при условията на продължавано престъпление, с цел да избегне заплащане на дължими данъци общо в размер на 2 185 лева, затаила истина в писмена декларация. На подсъдимата е определено общо наказание в размер на 1 година „лишаване от свобода“ с 3 години изпитателен срок.
Делото е образувано по протест на Апелативна прокуратура – Варна срещу определение от 16.03.2018 г. на Апелативен съд – Варна, с което е прекратено производство по в.н.о.х.д. № 16/2018 г. срещу М. Т., Г. С. и Р. М. Делото е прекратено, тъй като протестът, въз основа на който е образувано въззивното производство, е подаден от прокурор, който не е легитимиран да инициира проверка на първоинстанционната присъда.
В протеста се сочат касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК – допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и нарушения на материалния закон. Прави се искане за отмяна на атакуваното определение.
С присъда от 28.09.2017 г. по н.о.х.д. № 14 от 2017 г. Окръжен съд – Силистра е признал за невиновни и тримата подсъдими по обвинението по чл. 311, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 от НК, поради което и на основание чл. 304 от НПК ги е оправдал за това, че при условията на продължавано престъпление, в съучастие като съизвършители, в качеството си на длъжностни лица, в кръга на службата си, съставили официални документи, в които удостоверили неверни обстоятелства, с цел за бъдат използвани тези документи като доказателство за тези обстоятелства. Подсъдимият М. Т. е оправдан и по обвинението за това, че в качеството му на лице, заемащо отговорно служебно положение – кмет на Община Дулово, е извършил престъпление по служба, изразяващо се в нарушение на служебните му задължения по Закона за местното самоуправление и местната администрация, Закона за обществените поръчки (ЗОП) и Правилника за прилагане на ЗОП, с цел да набави за другиго облага и от това са могли да настъпят немаловажни вредни последици за „Публични инвестиционни проекти“ ЕАД в размер на 1 223 293,78 лева, както и за Община Дулово, изразяващи се в накърняване на авторитета и доверието в местната изпълнителна власт – престъпление по чл. 282, ал. 2, вр. ал. 1 от НК.
Делото във ВКС е образувано по касационни жалби на Г. Г. и Й. Г. срещу решение от 30.01.2018 г. по в.н.о.х.д. № 481/2017 г. на Апелативен съд – Варна. Двамата – бивши служители на Държавен фонд „Земеделие“ – Варна, са подсъдими за извършено от тях същинско корупционно престъпление (подкуп, извършен от лица, които заемат отговорно служебно положение, чрез изнудване посредством злоупотреба със служебно положение, в големи размери).
Делото е за трети път пред касационния съд след две предходни отменителни решения на Върховния касационен съд и подлежи на разглеждане по реда на чл. 354, ал. 5, изр. 2-ро от НПК – ВКС решава делото, без да го връща за ново разглеждане, като има и правомощията на въззивната инстанция.
С касационните жалби се иска намаляване на размера на увеличените от въззивния съд наказания като явно несправедливи. Подсъдимата Н. В. не е подала касационна жалба.
С въззивното решение е изменена присъдата от 04.11.2015 г. по н.о.х.д. № 1270/2015 г. на Окръжен съд – Варна, с която подсъдимите Г. Г., Й. Г. и Н. В. са признати за виновни. Присъдата е изменена в частта относно наложените наказания, като техният размер е увеличен.
Наказанието на подсъдимия Г. за подкуп е увеличено на 5 години и 6 месеца „лишаване от свобода“, което след приложението на чл. 58а от НК (намаляване на наказанието с една трета, когато производството е протекло по реда на съкратено съдебно следствие след признаване от подсъдимия на фактите по обвинителния акт) е определено на 3 години и 8 месеца. Потвърдено е наказанието „лишаване от права да заема длъжност в сферата на държавната и общинската администрация и да упражнява дейност, свързана с материална отговорност“ за срок от 3 години. Наказанието за измама е увеличено на 4 години „лишаване от свобода“, което след приложението на чл. 58а от НК е определено на 2 години и 8 месеца. На подсъдимия Г. е определено общо най-тежко наказание в размер на 3 години и 8 месеца „лишаване от свобода“, като са присъединени наказанията „лишаване от права“ и „глоба“, увеличена на 10 000 лева.
Наказанието на подсъдимата Й. Г. за подкуп е увеличено на 5 години „лишаване от свобода“, което след приложението на чл. 58а от НК е определено на 3 години и 4 месеца, както и „глоба“, увеличена на 10 000 лева, а наложеното наказание „лишаване от права да заема длъжност в сферата на държавната и общинската администрация и да упражнява дейност, свързана с материална отговорност“ за срок от 3 години е потвърдено.
На подсъдимата Н. В. наказанието за подкуп е увеличено на 4 години „лишаване от свобода“, което след приложението на чл. 58а от НК е определено на 2 години и 7 месеца. Потвърдени са наложените наказания „глоба“ в размер на 2 000 лева и „лишаване от права да заема длъжност в сферата на държавната и общинската администрация и да упражнява дейност, свързана с материална отговорност“ за срок от 3 години.