Делото е образувано по касационна жалба на подсъдимия Янко В. срещу решение от 22.08.2018 г. по в.н.о.х.д. № 275/2017 г. на Апелативния специализиран наказателен съд (АСНС).
С присъда от 05.05.2017 г. по н.о.х.д. № 3128/2016 г. на Специализирания наказателен съд (СНС) подсъдимият Янко В. е признат за виновен в това, че в съучастие като съизвършител с Марин Ч. с цел да набави имотна облага за себе си и за другиго принудил чрез сила трето лице да им даде сумата от 2 000 лв. и с това му причинили имотна вреда в размер на 2 000 лв., като деянието е придружено с причиняване на лека телесна повреда на пострадалия. Деянието е извършено от две лица, при условията на опасен рецидив за Янко В. – престъпление по чл. 214, ал. 2, т. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 213а, ал. З, т. 7, вр. чл. 213а, ал. 2, т. 2 и т. 4 вр. чл. 20, ал. 2 вр. чл. 29, ал.1, б. „а“ от НК, поради което и на това основание във вр. с чл. 54 от НК е осъден на 9 години „лишаване от свобода“ и „глоба“ в размер на 6 000 лв.
Присъдата е обжалвана от Янко В. пред АСНС. С решението по в.н.о.х.д. № 275/2017 г. присъдата е изменена, като подсъдимият е признат за невинен и оправдан по обвинението да е целял да набави за себе си имотна облага и наложеното му наказание е намалено на 6 години „лишаване от свобода“, както и глобата – на 5 000 лв.
В касационната жалба се съдържат твърдения за допуснати нарушения на закона, съществено нарушение на процесуалните правила и явна несправедливост на наложеното наказание, както и молба за отмяна на решението на АСНС и за постановяване на ново, с което подсъдимият да бъде изцяло оправдан по всички повдигнати му обвинения.
Делото е образувано по жалби на двамата защитници на подсъдимия Недрет Н. срещу въззивна присъда от 06.07.2018 г., по в.н.о.х.д. № 199/2017 г. на Апелативен съд – Варна, с която е отменена присъда по н.о.х.д. № 948/2015 г. на Окръжен съд – Варна, като подсъдимият е признат за виновен в извършването на престъпление по чл. 282, ал. 2, вр. ал. 1 от НК (в качеството си на длъжностно лице – публичен изпълнител при Регионална дирекция – Варна на Агенцията за държавни вземания, с цел да набави облага за търговско дружество е нарушил служебните си задължения, от което са настъпили значителни вредни последици), за което му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 1 година, изтърпяването на което е отложено с изпитателен срок от 3 години.
С жалбите са развити доводи за допуснати от въззивния съд съществени процесуални нарушения, нарушение на закона и явна несправедливост, като е направено искане и за преюдициално запитване. При условията на алтернативност защитниците претендират за оправдаване на подсъдимия, за намаляване на наложеното му наказание или за връщане на делото за ново разглеждане от Апелативен съд – Варна.
Делото е образувано по касационна жалба на частните обвинители и граждански ищци Д. К. и Ст. К. срещу въззивно решение от 14.05.2018 г. по в.н.о.х.д. № 1255/2017 г. на Софийския апелативен съд (САС), с което е потвърдена изцяло присъдата на Софийския градски съд (СГС) по н.о.х.д. № 165/2011 г.
С първоинстанционната присъда подсъдимите Божидар Пр. и Ирен В. са признати за невиновни и всеки един от тях е оправдан по повдигнатото им обвинение за извършване на престъпление по чл. 123, ал. 1, пр. 2 от НК в условията на независимо съпричиняване – причиняване на смъртта на трето лице поради немарливо изпълнение на правно регламентирана полицейска дейност, представляваща източник на повишена опасност – използване на помощни средства (белезници) и физическа сила от страна на служител на МВР по отношение на задържано под полицейски арест лице, регламентирана в чл. 72, ал. 1 и 2, чл. 73, ал. 2 и 3 от ЗМВР (в редакцията на „Държавен вестник“, бр. 98/2008 г.) и Наредба регламент № I – з – 1231/17.08.2006 г.
С присъдата на СГС подсъдимите на основание чл. 304 от НПК са оправдани и по повдигнатото им обвинение за извършване на престъпление по чл. 387, ал. 4 вр. ал. 2, пр. 1 вр. ал. 1, пр. 3 от НК (неизпълняване на задължения по служба, от които са произлезли вредни последици и същите са причинени по непредпазливост). С присъдата са отхвърлени предявените от наследниците на починалия граждански искове за сумата от по 100 000 лв. срещу всеки от подсъдимите, представляващи обезщетение за неимуществени вреди вследствие на престъплението по чл. 123, ал. 1, пр. 2 от НК.
В касационната жалба се съдържа молба за отмяна на решението на САС и присъдата на СГС поради нарушение на материалния закон и съществени процесуални нарушения и връщане на делото за ново разглеждане на СГС.
Делото е образувано по касационна жалба на подсъдимия срещу въззивно решение от 04.09.2018 г. по в.н.о.х.д. № 150/2018 г. на Апелативен съд – Бургас, с което е потвърдена присъда от 03.05.2018 г. по н.о.х.д. № 206/2018 г. на Окръжен съд – Бургас.
С първоинстанционната присъда подсъдимият Мехмед Ю. е признат за виновен и е осъден за извършване на престъпление по чл. 116, ал. 1, т. 5 и т. 9 вр. чл. 115 от НК (убийство на лице, което се е намирало в безпомощно състояние, извършено предумишлено). Наложено му е наказание „лишаване от свобода“ в размер на 18 години при първоначален строг режим на изтърпяване. Размерът на наказанието е определен след редукцията по реда на чл. 58а, ал. 2 и ал. 3 от НК на наказанието „доживотен затвор“ поради проведено съкратено съдебно следствие. Със същата присъда подсъдимият е признат за невиновен и оправдан в извършването на престъпление по чл. 170, ал. 2 вр. ал. 1 от НК (нарушаване неприкосновеността на жилище нощем). С присъдата са уважени частично предявените граждански искове от страна на конституираните по делото граждански ищци и частни обвинители.
С касационната жалба се иска намаляване на размера на наложеното наказание като явно несправедливо и намаляване на размера на присъдените обезщетения.
Делото е образувано по касационна жалба от подсъдимия Стефан Ст., както и по касационна жалба от частните обвините В. Н. и Р. Н., срещу въззивно решение от 28.03.2018 г. по в.н.о.х.д. № 139/2018 г. на Софийския апелативен съд, с което е изменена присъда по н.о.х.д. № 4822/2017 г. на СГС, като е намален размерът на наложеното на подсъдимия наказание „лишаване от свобода“ на 22 години и 6 месеца.
С присъдата на СГС подсъдимият Стефан С. е признат за виновен в извършено престъпление по чл. 116, ал. 1, т. 6, пр. 2 и пр. 3 вр. чл. 115 от НК (умишлено убийство по особено мъчителен начин и с особена жестокост), както и в извършено престъпление по 354а, ал. 3, пр. 2, т. 1 от НК (държане без надлежно разрешително на високорискови наркотични вещества), като му е определено едно общо най-тежко наказание в размер на 25 години „лишаване от свобода“ при първоначален строг режим, към което е присъединено и наказанието „глоба“ в размер на 2 000 лева.
В касационната жалба както на подсъдимия, така и на частните обвинители, се сочат всички касационни основания по чл. 348, ал. 1 от НПК – нарушение на материалния закон, съществени нарушения на процесуалните правила и явна несправедливост на наложеното наказание. Защитата отправя алтернативни искания за изменение на атакуваното решение и намаляване размера на наложеното наказание или за отмяна на съдебния акт и връщане на делото за ново разглеждане от САС. Частното обвинение претендира алтернативно отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане или увеличаване размера на наложеното на подсъдимия наказание.
Касационното производството е инициирано по жалба на подсъдимия срещу произнесена от Апелативен съд – Варна присъда от 19.07.2018 г., по в.н.о.х.д. № 188/2018 г. С нея е отменена в наказателно-осъдителната част първоинстанционната присъда по н.о.х.д. № 627/2016 г. на Окръжен съд – Варна, с която подсъдимият е признат за виновен за извършено престъпление по чл. 115 от НК (убийство) и му е наложено наказание от 15 години „лишаване от свобода“.
С въззивната присъда Апелативен съд – Варна преквалифицира извършеното от подсъдимия престъпление в такова по чл. 116, ал. 1, т. 6, пр. 3, т. 11, пр. 1 вр. чл. 115 от НК, като му налага наказание от 18 години „лишаване от свобода“.
В касационната жалба на подсъдимия се изтъкват доводи за неправилно квалифицирано деяние и несправедливо определено наказание. В условията на алтернативност се иска изменение на присъдата, като се преквалифицира престъплението в по-леко наказуемо, или изменение на същата, като се намали така наложеното наказание. В допълнение се прави искане за преразглеждане на присъдените обезщетения по предявените граждански искове относно принципа за справедливост.