Делото е образувано по касационен протест на Апелативна прокуратура – Варна, касационна жалба на подсъдимата Анита Ж. и касационни жалби на частния обвинител и граждански ищец Петранка Д. против решение от 21.08.2018 г. по в.н.о.х.д. № 493/2017 г. на Апелативен съд – Варна.
С присъда от 23.10.2017 г. на Окръжен съд – Варна подсъдимата е призната за виновна в извършването на престъпление по чл. 122, ал. 1 от НК (причинила другиму смърт по непредпазливост) и по чл. 304а от НК (предложила подкуп на полицейски орган, за да не извърши действие по служба). С присъдата на подсъдимата е наложено наказание „лишаване от свобода“ в размер на 3 години и 6 месеца за първото престъпление и в размер на 4 години и 6 месеца и наказание „глоба“ в размер на 8 000 лв. за второто престъпление, като за двете деяния съдът е определил общо най-тежко наказание „лишаване от свобода“ в размер на 4 години и 6 месеца, към което е присъединил и глоба в размер на 8 000 лв. Подсъдимата е осъдена да заплати на гражданския ищец обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на престъплението по чл. 122, ал. 1 от НК – сума в размер на 150 000 лева.
С въззивното решение наказанието на подсъдимата за първото деяние е намалено на 3 години „лишаване от свобода“, а наказанието за деянието по чл. 304а от НК – на 2 години „лишаване от свобода“ и „глоба“. На основание чл. 23, ал. 1 и ал. 3 въззивният съд е определил едно общо най-тежко наказание за извършените две престъпления „лишаване от свобода“ за срок от 3 години, към което е присъединил наказанието „глоба“ в размер на 4 000 лева. Намалил е и размера на присъденото в полза на гражданския ищец обезщетение за неимуществени вреди на 100 000 лева. Въззивният съд е потвърдил присъдата в останалата част.
С касационния протест прокурорът прави искане за отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг въззивен състав.
В касационната жалба на подсъдимата се претендира нейното оправдаване изцяло или частично по повдигнатите ú обвинения. Алтернативно се иска намаляване на наложените ú наказания и прилагане на чл. 66 от НК, както и отхвърляне изцяло или намаляване на размера на присъденото обезщетение по гражданския иск, или връщане на делото за ново разглеждане от въззивния съд.
С касационните жалби от гражданския ищец и частен обвинител алтернативно се иска отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на АСВн или увеличаване на присъденото обезщетение за неимуществени вреди до максимално предявения размер.
Делото е образувано по касационна жалба на подсъдимите срещу въззивно решение от 16.08.2018 г. по в.н.о.х.д. № 1551/2017 г. на Апелативен съд – София (САС).
С присъда от 16.10.2017 г. на Окръжен съд – Благоевград подсъдимите Георги П. и Любен Д. – служители на „Юлен“ АД, са признати за виновни, при условията на независимо съпричиняване, в извършването на престъпление по чл. 123, ал. 1, пр. 2-ро от НК (причиняване другиму смърт поради немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност) заради смъртта на скиор на писта в Банско на 02.02.2014 г. Наложени са им наказания „лишаване от свобода“ в размер на по 1 година, изпълнението на които е отложено по реда на чл. 66, ал. 1 от НК за срок от по 3 години за всеки един от тях.
С въззивното решение присъдата е изменена по отношение на подсъдимия Георги П. в частта относно обвинението да е нарушил задълженията си по длъжностна характеристика и по отношение на двамата подсъдими в частта относно разноските по делото. В останалата ú част присъдата е била потвърдена.
В касационната жалба, подадена от упълномощените защитници на двамата подсъдими, се сочи наличието на всички касационни основания – нарушение на материалния закон, допуснати съществени процесуални нарушения и явна несправедливост на наложените наказания, като се иска отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд или признаване на подсъдимите за невиновни и тяхното оправдаване.
Делото е образувано по жалби на подсъдимите срещу въззивно решение от 17.09.2018 г. по в.н.о.х.д. № 126/2018 г. на Апелативния специализиран наказателен съд (АСНС), с което е изменена осъдителна присъда от 12.01.2018 г. по н.о.х.д. № 1777/2014 г. на Специализирания наказателен съд.
С първоинстанционната присъда четиримата подсъдими са признати за виновни за извършени в съвкупност престъпления по чл. 321, ал. 3, пр. 2, т. 2 вр. ал. 2 от НК (участвали в организирана престъпна група, създадена с користна цел). Валери С. и Севделин П. са осъдени и по чл. 234в, ал. 1 от НК вр. чл. 20, ал. 2 от НК (в съучастие, като съизвършители, осъществили неправомерно въздействие върху уред за търговско измерване на електрическа енергия). Мирослав П. е признат за виновен и по чл. 234в, ал. 1 от НК (осъществил неправомерно въздействие върху уред за търговско измерване на електрическа енергия). Атанас Л. е признат за виновен и по чл. 234в, ал.1 от НК вр. чл. 26, ал. 1 от НК (при условията на продължавано престъпление е осъществил неправомерно въздействие върху уреди за търговско измерване на електрическа енергия). На четиримата подсъдими са определени общи най-тежки наказания „лишаване от свобода“ за срок от по 3 години, изтърпяването на които е отложено с изпитателен срок от 5 години, през който е постановено да се прилага пробационна мярка по чл. 42а, ал. 2, т. 1 от НК. Към наказанията за всеки от тях е присъединено и наказание „глоба“ в размер на 10 000 лева.
Въззивният съд е изменил първоинстанционната присъда, като е отменил приложението на пробационната мярка по чл. 42а, ал. 2, т. 1 от НК в изпитателния срок за всеки от подсъдимите. В останалата част присъдата е потвърдена.
В касационните жалби са развити доводи за допуснати от АСНС съществени процесуални нарушения, нарушение на закона и явна несправедливост. При условията на алтернативност подсъдимите молят за оправдаването им, за намаляване на наложените им наказания, за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд.
Делото е образувано по протест на Апелативна прокуратура – Варна срещу присъда от 05.10.2018 г. на Апелативен съд – Варна, с която подсъдимия Митхат Т. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 282, ал. 2 във вр. с ал. 1 от НК (в качеството му на лице, заемащо отговорно служебно положение – кмет на Община Дулово, е извършил престъпление по служба, изразяващо се в нарушение на служебните му задължения по Закона за обществените поръчки (ЗОП) и Правилника за прилагане на ЗОП, с цел да набави за другиго облага и от това са могли да настъпят немаловажни вредни последици за „Публични инвестиционни проекти“ ЕАД в размер на 1 223 293,78 лева, както и за Община Дулово, изразяващи се в накърняване на авторитета и доверието в местната изпълнителна власт).
Със същата присъда е потвърдена присъда от 28.09.2017 г. на Окръжен съд – Силистра, с която подсъдимите Митхат Т., Гюнай С. и Росица М. са признати за невинни да са извършили престъпление по чл. 311, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 от НК (при условията на продължавано престъпление, в съучастие като съизвършители, в качеството си на длъжностни лица, в кръга на службата си, съставили официални документи, в които удостоверили неверни обстоятелства, с цел за бъдат използвани тези документи като доказателство за тези обстоятелства).
В протеста се сочат касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от НПК, като по отношение на оправдателната част на присъдата за деянието по чл. 311, ал. 1 от НК се твърдят допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и нарушения на материалния закон. По отношение на осъждането на Митхат Т. за престъплението по чл. 282, ал. 2 във вр. с ал. 1 от НК се твърди явна несправедливост на наложеното му наказание в размер на 6 месеца „лишаване от свобода“. Последното е групирано с наказания по влезли в сила по отношение на Митхат Т. присъди, като му е определено общо най-тежко наказание „лишаване от свобода“ за срок от 5 г., както и наказания „лишаване от право да заема държавна и обществена длъжност“ за срок от 6 години, „лишаване от право да упражнява дейност, свързана с управление и разпореждане с държавни и общински средства и активи“ за срок от 5 години, и „глоба“ в размер на 5 000 лв.
С протеста се иска отмяна на постановената от Апелативен съд – Варна присъда и връщане на делото на въззивния съд за ангажиране наказателната отговорност на тримата подсъдими за извършено деяние по чл. 311, ал. 1 от НК, както и за увеличаване на наложеното на подсъдимия Митхат Т. наказание за извършеното престъпление по чл. 282, ал. 2 във вр. с ал. 1 от НК.
Делото е образувано по жалба на подсъдимия срещу решението по в.н.о.х.д. № 371/2018 г. на Софийския апелативен съд, с което е изцяло потвърдена първоинстанционната присъда по н.о.х.д. № 3743/2016 г. на Софийския градски съд (СГС).
С присъдата на СГС подсъдимият е признат за виновен за извършени две престъпления по чл. 167, ал. 4, пр. 2 вр. ал. 2, пр. 2 вр. чл. 26, ал. 1 от НК и по чл. 167, ал. 2, пр. 2 вр. чл. 26, ал. 1 от НК (който организира предлагането или даването на другиго на имотна облага с цел да бъде склонен да упражни избирателното си право в полза на определен кандидат, политическа партия или коалиция или да гласува на референдум по определен начин).
С присъдата и по двете престъпления му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от по 2 години и „глоба“ от по 10 000 лева. На основание чл. 23 от НК му е наложил едно общо наказание от 2 години „лишаване от свобода“, чието изпълнение е отложено на основание чл. 66, ал. 1 от НК за срок от 4 години. Съдът присъединил на основание чл. 23, ал. 2 от НК към така наложеното наказание и „лишаване от правото да заема изборна държавна и обществена длъжност“ за срок от 4 години.
В касационната жалба се прави искане да се отмени решението на САС, като се оправдае подсъдимият Деян В. поради липса на извършено престъпление или алтернативно да се отмени въззивният съдебен акт и делото да се върне за ново разглеждане или да се намали наложеното наказание.