Делото е образувано по протест на Военно-апелативната прокуратура и две касационни жалби на подсъдимия срещу решение от 24.07.2018 г. по в.н.о.х.д. № 0078/2016 г. на Военно-апелативния съд (ВнАС), с което частично е изменена присъдата по н.о.х.д. № 00160/2013 г. на Военен съд – София.
ВКС ще гледа делото за втори път, след като с решение от 07.11.2016 г. по к.н.д. № 776/2016 г. отменя решение от 19.05.2016 г. по в.н.о.х.д. № 0031/2015 г. на ВнАС и връща делото на въззивния съд за ново разглеждане от друг състав.
С присъда от 07.08.2015 г. по н.о.х.д. № 00160/2013 г. Военен съд – София признава подсъдимия Кирчо К. за виновен за извършено престъпление по чл. 203, ал. 1 вр. с чл. 202, ал. 1, т. 1 вр. с чл. 201 вр. чл. 26, ал. 1 от НК (длъжностно присвояване в особено големи размери, представляващо особено тежък случай, за улесняването на което е извършено и друго престъпление, за което по закон не се предвижда по-тежко наказание, като престъплението е продължавано) и го осъжда на 10 години „лишаване от свобода“ при първоначален строг режим на изтърпяване на наказанието в затворническо общежитие от закрит тип. Съдът лишава подсъдимия от право да заема длъжност „ръководител“ в държавно или обществено учреждение и лишаване от право да упражнява ръководна професия за срок от 15 години. Подсъдимият е осъден да заплати на конституирания по делото граждански ищец – Националната разузнавателна служба (сега – Държавна агенция „Разузнаване“), сумата от 4 720 196,53 лева за претърпени имуществени вреди.
С второто си решение от 24.07.2018 г. по в.н.о.х.д. № 0078/2016 г. въззивният съд частично изменя първоинстанционната присъда, като извършеното от подсъдимия е преквалифицирано в престъпление по чл. 203, ал. 1 вр. с чл. 201 вр. с чл. 26, ал. 1 от НК (длъжностно присвояване в особено големи размери, представляващо особено тежък случай, като престъплението е продължавано). Подсъдимият е оправдан по първоначалното му обвинение. Наложените наказания „лишаване от права“ също са намалени на по 13 години. Подсъдимият е признат за невиновен за длъжностно присвояване чрез посредствен извършител, като е оправдан в тази му част. В останалата ú част присъдата е потвърдена.
С касационния протест се иска отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд поради неправилно приложение на материалния закон и явна несправедливост на наложеното наказание и при условията на алтернативност – да бъде изменено въззивното решение в частта относно квалификацията на деянието, като се приложи закон за по-тежко наказуемо престъпление, за което е имало обвинение в първата инстанция.
С касационните жалби на защитниците на подсъдимия се изтъкват доводи за допуснати съществени процесуални нарушения, нарушения на материалния закон, както и явна несправедливост на наложените наказания. Правят се искания при условията на алтернативност въззивно решение да се отмени и подсъдимият да бъде оправдан или делото да се върне за ново разглеждане.
Делото е образувано по жалба от защитника на подсъдимия Фарук Б. срещу решението от 19.02.2019 г. по в.н.о.х.д. № 1632/2018 г. на Софийския апелативен съд (САС), с което е потвърдена присъдата от 04.05.2018 г. по н.о.х.д. № 686/2017 г. на Софийския окръжен съд. С нея подсъдимият е признат за виновен в извършването на престъпление по чл. 343, ал. 3, б. „б“ вр. ал. 1, б. „в“ вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК (при управление на моторно превозно средство нарушил правилата за движение по пътищата и по непредпазливост причинил смъртта на повече от едно лице).
С жалбата са развити доводи за допуснати от Апелативен съд – София съществени процесуални нарушения и явна несправедливост. Претендира се решението на САС да бъде изменено от касационната инстанция.
Делото е образувано по искане на осъдения Мирослав Писов за възобновяване на наказателното производство по к.н.д. № 1140/2018 г. на ВКС, по което е постановено Решение № 284/19.04.2019 г. С окончателния акт на ВКС изцяло е отменено решението по в.н.о.х.д. № 26/2016 г. на Военно-апелативния съд. С решението си върховните съдии изменят първоинстанционна присъда по н.о.х.д. № 33/02.10.2008 г. на Софийския военен съд, като оправдават подсъдимите Мирослав Писов, Иво Иванов, Борис Механджийски, Янко Граховски и Георги Калинков по квалифициращия признак на чл. 116, ал. 1, т. 6, пр. 3 от НК – убийството на Ангел Димитров да е извършено с особена жестокост. Тричленният състав на ВКС намалява наложеното на Писов наказание от 18 г. на 7 г. „лишаване от свобода“, намалява наложеното на Иво Иванов, Борис Механджийски, Янко Граховски и Георги Калинков наказание от 16 г. на 7 г. „лишаване от свобода“ и потвърждава първоинстанционната присъда в останалата част.
С определение от 29 май 2019 г. на петчленен състав на ВКС към наказателно дело № 513/2019 г. е присъединено и постъпило след образуването на делото искане от осъдените Иво Иванов, Борис Механджийски, Янко Граховски и Георги Калинков за възобновяване на наказателното производство по к.н.д. № 1140/2018 г. на ВКС.
С друго определение от 29 май 2019 г. на петчленен състав на ВКС са оставени без уважение исканията на петимата осъдени за спиране на изпълнението на влязлата в сила на 19.04.2019 г. присъда по н.о.х.д. № 33/2008 г. на Софийския военен съд, изменена с Решение № 284/19.04.2019 г. по к.н.д. № 1140/2018 г. на ВКС.
С определение от 3 юни 2019 г. петчленният състав на ВКС присъединява към наказателно дело № 513/2019 г. и постъпилото на 31 май 2019 г. искане на главния прокурор за възобновяване на к.н.д. № 1140/2018 г. на ВКС.
Делото е образувано по касационни жалби на подсъдимите Джоно М., Момчил М. и Иво Т. срещу въззивното решение от 28.01.2019 г. по в.н.о.х.д. № 1368/2018 г. на Софийския апелативен съд. С него е потвърдена присъдата от 14.06.2018 г. по н.о.х.д. № 3455/2014 г. на Софийския градски съд, с която подсъдимите са признати за виновни в извършването на престъпление в съучастие като съизвършители по чл. 116, ал. 1, т. 11 вр. чл. 115 вр. чл. 20, ал. 2 вр. чл. 18, ал. 1 НК (опит за убийство по хулигански подбуди, като деянието е останало недовършено поради независещи от дейците причини) и са осъдени. Наложени са им наказания „лишаване от свобода“ – на Джоно М. в размер на 16 години, на Момчил М. – 15 години, и на Иво Т. – 18 години. Подсъдимите са осъдени да заплатят солидарно на конституирания по делото частен обвинител и граждански ищец сумата от 200 000 лева, представляваща обезщетение за причинените от деянието вреди.
С касационните жалби на подсъдимите се заявяват всички касационни основания – нарушения на материалния закон, допуснати съществени процесуални нарушения и явна несправедливост на наложените наказания, като се иска от жалбоподателите при условията на алтернативност – връщане на делото за ново разглеждане от въззивната инстанция или намаляване на размерите на наложените наказания и присъденото обезщетение за вреди по гражданския иск.
Делото е образувано по касационна жалба на Иван И. срещу решението от 27.03.2019 г. по в.н.о.х.д. № 243/2018 г. на Апелативен съд – Бургас, с което е потвърдена присъда по н.о.х.д. № 255/2018 г. на Окръжен съд – Бургас.
С първоинстанционната присъда Иван И. е признат за виновен в извършването на престъпления по чл. 116, ал. 1, т. 4, пр. 2 и т. 6, пр. 2 вр. чл. 115 вр. чл. 63, ал. 1, т. 1 НК (убийство на малолетно лице и по особено мъчителен начин), за което му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 8 години. Подсъдимият е признат за невиновен в това, че убийството е извършено с особена жестокост. Иван И. е осъден да заплати на майката на убитото момиче, конституирана като граждански ищец, сумата от 150 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди.
В касационната жалба се посочват всички касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 – т. 3 от НПК, като се иска признаване за невиновен и оправдаване на Иван И. или отмяна на присъдата и решението и връщане на делото за ново разглеждане. Алтернативно се иска присъдата да бъде изменена с прилагане на закон за по-леко наказуемо престъпление или наказанието да бъде намалено, да бъде намалено и присъденото обезщетение за неимуществени вреди.
21.06.2019 г. 9.00 ч., зала № 22 – наказателно дело № 490/2019 г. (срещу 12 подсъдими, станало известно като делото „Килърите 3“), І-во наказателно отделение, докладчик: Бонка Янкова
Делото е образувано по касационен протест и касационни жалби от всички подсъдими – Милчо П., Иван Ц., Борислав Н., Калоян Т., Димитър Н., Васил В., Георги Г., Мартин Н., Йордан К., Евгени М., Марио А. и Мария В., срещу решението от 07.02.2019 г. по в.н.о.х.д. № 24/2018 г. на Апелативния специализиран наказателен съд (АСНС), с което е изменена присъдата по н.о.х.д. № 761/2014 г. на Специализирания наказателен съд.
С първоинстанционната присъда:
Милчо П. е признат за виновен по чл. 115, ал. 1 от НК (убийство) и по чл. 321, ал. 3, т. 1 вр. ал. 1 и т. 2 вр. ал. 2 от НК (ръководене на организирана престъпна група (ОПГ) и участие в нея, като групата е била въоръжена) и е осъден на 18 г. за първото и съответно на 7 г. „лишаване от свобода“ за второто престъпление. Съдът е определил едно общо най-тежко наказание – 18 г., увеличено на основание чл. 24 от НК на 20 г. „лишаване от свобода“. Милчо П. е признат за невиновен по част от обвинението – да е действал в съучастие като извършител на убийството и да е действал по поръчение или в изпълнение на решение на ОПГ;
Васил В. е признат за виновен по чл. 321, ал. 3, т. 1 вр. ал. 1 от НК (ръководене на ОПГ, като групата е била въоръжена) и по чл. 339, ал. 1 от НК (държане на огнестрелно оръжие без разрешение), като за първото престъпление е осъден на 7 г., а за второто на 2 г. „лишаване от свобода“. Съдът е определил едно общо най-тежко наказание в размер на 7 г. „лишаване от свобода“. Васил В. е признат за невиновен по част от обвинението – съучастие като подбудител в убийство, извършено от лице, което действа по поръчение или в изпълнение на решение на ОПГ;
Борислав Н. е признат за виновен по чл. 321, ал. 3, т. 2 вр. ал. 2 вр. чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК (участие в ОПГ, която е била въоръжена) и осъден на 2 г. „лишаване от свобода“, като е признат за невиновен по част от обвинението, свързано с това престъпление и по чл. 339а, ал. 1 от НК;
Иван Ц. е признат за виновен по чл. 321, ал. 3, т. 2 вр. ал. 2 от НК (участие в ОПГ, която е била въоръжена) и осъден на 3 г. „лишаване от свобода“, като е признат за невиновен по част от обвинението свързано с този престъпен състав;
Димитър Н. е признат за виновен по чл. 321, ал. 3, т. 2 вр. ал. 2 вр. чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК (участие в ОПГ, която е била въоръжена) и осъден на 1 г. „лишаване от свобода“, като е признат за невиновен по част от първоначално повдигнатото му обвинение по този престъпен състав;
Калоян Т. е признат за виновен по чл. 321, ал. 3, т. 2 вр. ал. 2 от НК (участие в ОПГ, която е била въоръжена) и осъден на 3 г. и 3 м. „лишаване от свобода“, като е признат за невиновен по част от първоначално повдигнатото му обвинение по този престъпен състав.
Йордан К., Георги Г., Евгени М., Марио А. и Мартин Н. са признати за невиновни и оправдани по чл. 321, ал. 3, т. 2, вр. ал. 2 от НК;
Мария В. е оправдана по повдигнатото и обвинение по чл. 339, ал. 1 от НК (държане на огнестрелно оръжие без разрешение).
С решението по в.н.о.х.д. № 24/2018 г. АСНС изменя първоинстанционната присъда, като подсъдимите Васил В., Милчо П., Иван Ц., Димитър Н. и Калоян Т. са признати за невинни и оправдани по обвинението престъплението по чл. 321, ал. 3 от НК да е извършено при квалифициращия признак групата да е създадена с користна цел. По отношение на Борислав Н., Йордан К. и Георги Г. за участието им в ОПГ наказателното производство е прекратено. Подсъдимият Васил В. е признат за невинен да е ръководил ОПГ съвместно с определено лице за определен период от време. Подсъдимите Милчо П., Иван Ц., Калоян Т. и Димитър Н. са признати за невиновни в това групата да е ръководена в периода 12.10.2005 г. – 23.09.2007 г. от подсъдимия Васил В. Подсъдимите Васил В., Милчо П., Иван Ц., Калоян Т. и Димитър Н. са признати за виновни в това в ОПГ да е участвал Георги Г.
С решението на въззивния съд е намален размерът на наказанието „лишаване от свобода“ на подсъдимите: на Васил В. – от 7 на 5 г.; на Милчо П. – от 18 на 10 г., като е отменено приложението на чл. 24 от НК; на Калоян Т. – от 3 г. и 3 м. на 3 г. Наложеното на Димитър Н. наказание от 1 г. „лишаване от свобода“ е отложено с изпитателен срок от 4 години.
С касационния протест се иска отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане от въззивния съд поради допуснати съществени процесуални нарушения, нарушения на материалния закон и явна несправедливост на наложените наказания.
В касационните жалби, подадени от Васил В., Иван Ц., Милчо П., Калоян Т. и Димитър Н. се сочат всички касационни основания, като алтернативно се претендира за отмяна на въззивното съдебно решение и оправдаване на подсъдимите, за връщане на делото за ново разглеждане или за изменение на решението и намаляване на наложените наказания.