Делото е образувано по касационен протест по отношение на подсъдимите Методи П. и Асен П. и касационни жалби от Методи П. и неговия защитник срещу решението от 19.02.2019 г. по в.н.о.х.д. № 388/2018 г. на Апелативен съд – Велико Търново, с което е потвърдена присъда по н.о.х.д. № 508/2017 г. на Окръжен съд – Плевен.
С първоинстанционната присъда Методи П. е признат за невиновен и оправдан по повдигнатите му обвинения за грабеж, придружен със средна телесна повреда, извършен като извършител в съучастие с други лица, включително и Асен П., и за хулиганство, извършено като извършител в съучастие с други лица, включително и Асен П. Признат е за виновен в извършването на престъпления по чл. 213а, ал. 1 от НК (изнудване), като му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 4 години и „глоба“ в размер на 2000 лв., по чл. 143, ал. 1 от НК (принуда), за което е осъден на 2 години и 6 месеца „лишаване от свобода“, и по чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК (причиняване другиму средна телесна повреда, извършено в съучастие като извършител), за което му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 1 година и 6 месеца. На подсъдимия е определено едно общо най-тежко наказание „лишаване от свобода“ в размер на 4 години, към което е присъединена глобата от 2000 лв.
Със същата присъда подсъдимият Асен П. е признат за невиновен и оправдан по повдигнатите обвинения.
С решение № 299/19.02.2019 г. по в.н.о.х.д. № 388/2018 г. на Апелативен съд –Велико Търново присъдата на първоинстанционния съд е изцяло потвърдена.
С касационния протест се атакува съдебният акт на апелативния съд по отношение на двамата подсъдими и се иска отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане от въззивния съд поради допуснати съществени процесуални нарушения, нарушения на материалния закон и явна несправедливост на наложените наказания.
В касационните жалби се посочват всички касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 – т. 3 от НПК, като се иска признаване за невиновен и оправдаване на Методи П. или отмяна на присъдата и решението и връщане на делото за ново разглеждане.
Делото е образувано по касационни жалби на подсъдимия Марин П. и на частния обвинител Януш С. срещу въззивната присъда на Софийския апелативен съд (САС) по в.н.о.х.д. № 397/2018 г.
С присъда по н.о.х.д. № 3132/2017 г. на Софийския градски съд (СГС) Марин П. е признат за виновен в това, че на 02.05.2015 г. в гр. София, в съучастие като извършител с Георги П. (подбудител), направил опит умишлено да умъртви Януш С., прострелял го, при което, макар и да е довършено изпълнителното деяние, не настъпили предвидените в закона и искани от Марин П. и Георги П. общественоопасни последици (престъпление по чл. 116, ал. 1, т. 6, пр. 1, алт. 1 вр. чл. 115 вр. чл. 18, ал. 1, пр. 2 вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 от НК). Съдът го оправдава по обвинението да е извършил деянието със средства, опасни за живота на мнозина. На Марин П. е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 9 години. Подсъдимият е признат за виновен и за държане на огнестрелно оръжие без надлежно разрешение, като му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 3 години. Определено е едно общо наказание „лишаване от свобода“ за срок от 9 години.
С присъдата на СГС Георги П. е признат за виновен в това, че на 02.05.2015 г. в гр. София, в съучастие като подбудител, склонил съучастника си Марин П. умишлено да умъртви Януш С., като в резултат на това въздействие Марин П. направил опит умишлено да умъртви Януш С. Оправдан е по обвинението умишлено да е склонил съучастника си да умъртви Януш С. със средства, опасни за живота на мнозина. На подсъдимия Георги П. е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 3 години, чието изпълнение е отложено за изпитателен срок от 4 години.
С въззивната присъда на САС е отменена частично първоинстанционната, като Георги П. е оправдан, а Марин П. е признат за невинен да е извършил престъплението в съучастие с Георги П.
В касационната жалба на Марин П. се сочат всички касационни основания – нарушения на процесуалните правила и на материалния закон, явна несправедливост на наложеното наказание. Прави се искане да се отмени въззивната присъда, като Марин П. бъде оправдан, алтернативно се иска отмяна на присъдата на САС и връщане на делото за ново разглеждане.
С касационната жалба на частния обвинител се прави искане за отмяна на въззивната присъда и връщане на делото за разглеждане на друг състав на САС, като се настоява ВКС да даде указания по прилагането на закона за увеличаване на определеното на Марин П. наказание и за отстраняване на нарушенията на материалния закон, допуснати при постановяване на оправдателен диспозитив по отношение на Георги П.
Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия Борислав Б., бивш футболист на ПФК „Славия“, срещу решение от 25.06.2018 г. по в.н.о.х.д. № 180/2018 г. на Софийския апелативен съд, с която частично е изменена първоинстанционната присъда от 16.09.2016 г. по н.о.х.д. № 2509/2014 г. на СГС. С нея подсъдимият е признат за виновен за извършено престъпление по чл. 124, ал. 1, пр. 1 вр. чл. 128, ал. 2 от НК (причиняване на смърт по непредпазливост вследствие на умишлено нанесена телесна повреда на Петър А., юрисконсулт на „Топлофикация“ ЕАД, пред казино „Милениум“ в ж.к. „Красно село“). На подсъдимия е наложено наказание в размер на 4 години „лишаване от свобода“ и е осъден да заплати 100 000 лв. обезщетение за причинени неимуществени вреди.
Настоящото касационно производство е второ поред, след като с решение от 06.02.2018 г. по к.н.д. № 1185/2017 г. ВКС отменя въззивното решение от 04.07.2017 г. по в.н.о.х.д. №275/2017 г. на САС и връща делото за ново разглеждане от друг съдебен състав на същия съд поради нарушение на чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК, свързано с начина на изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“ .
В касационната жалба се изтъкват доводи за допуснати нарушения на процесуалните правила, нарушения на материалния закон и явна несправедливост на наложеното наказание, като се прави искане да се отмени в цялост обжалваното решение на САС. Правят се искания в условията на алтернативност за отмяна на въззивното решение и оправдаване на подсъдимия, намаляване размера на наложеното наказание или прилагане на условно осъждане по чл. 66 от НК, както за отмяна или намаляване на предявения граждански иск.
Делото е образувано по касационен протест и касационна жалба от Петко Д. срещу въззивното решение по в.н.о.х.д. № 290/2019 г. на Апелативен съд – Пловдив, с което е изменена присъдата по н.о.х.д. № 380/2014 г. на Окръжен съд – Пловдив.
С първоинстанционната присъда:
Светлозар В. е признат за невиновен и оправдан по обвинение за престъпление по служба от лице, заемащо отговорно служебно положение – директор на областна дирекция по безопасност на храните (ОДБХ), извършено при условията на продължавано престъпление и в съучастие като извършител с Петко Д. като подбудител и помагач, и за приготовление към престъпление против митническия режим, извършено при условията на продължавано престъпление и в съучастие като извършител с Петко Д., Йордан Й. и Васил Д. като съизвършители. Признат е за виновен в извършването на престъпление по чл. 311, ал. 1 от НК (документно престъпление) и осъден, поради което са му наложени наказания „лишаване от свобода“ в размер на 1 година, изпълнението на което е отложено за 3 години, и „лишаване от право да заема отговорна служебна длъжност в системата на БАБХ“ за срок от 2 години;
Йордан Й. е признат за невиновен и оправдан по повдигнатото му обвинение за престъпление по служба от лице, заемащо отговорно служебно положение – главен инспектор в Община Садово, Отдел „Здравеопазване на животните“ при на ОДБХ – Пловдив, извършено при условията на продължавано престъпление, и за приготовление към престъпление против митническия режим. Признат е за виновен по обвинение за маловажен случай на документно престъпление в съучастие като извършител с Васил Д. като помагач, като на основание чл. 78а, ал. 1 от НК е освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 2000 лв.;
Васил Д. е оправдан по обвинението за приготовление към престъпление против митническия режим. Признат е за виновен за маловажен случай на документно престъпление в съучастие като помагач с Йордан Й. като извършител, като на основание чл. 78а, ал. 1 от НК е освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 5000 лв.;
Петко Д. е признат за невиновен по повдигнатото му обвинение за извършване на престъпление по служба в съучастие като подбудител и помагач със Светлозар В. като извършител. Признат е за виновен за приготовление към престъпление против митническия режим, като е оправдан да го е извършил в съучастие и при условията на продължавано престъпление, поради което му е наложено наказание „лишаване от свобода“ в размер на 2 години. Наложено му е едно общо най-тежко наказание измежду наказанията по настоящото дело и по н.о.х.д. № 1709/2011 г. на РС –Пловдив, а именно 3 години „лишаване от свобода“.
С въззивното решение присъдата е изменена в наказателно-осъдителната част по отношение на Светлозар В., като извършеното документно престъпление е преквалифицирано в маловажен случай и на основание изтекла давност наказателното производство е прекратено. Отменена е присъдата и по отношение на подсъдимите Йордан Й. и Васил Д. за маловажен случай на документно престъпление, като на основание изтеклата давност наказателното производство също е прекратено. Изменена е присъдата по отношение на Петко Д. за приготовление към престъпление против митническия режим, като е признат за виновен да е осъществил престъплението с предмет на стойност 109 900,80 лв. и е признат за невиновен и оправдан за разликата до 184 654, 60 лв. Изпълнението на наложеното наказание „лишаване от свобода“ от 2 години е отложено с изпитателен срок от 5 години.
С касационния протест се иска отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане от въззивния съд поради допуснати съществени процесуални нарушения, нарушения на материалния закон и явна несправедливост на наложените наказания.
С касационната жалба се ангажират всички касационни основания, като се иска отмяна на въззивното решение и първоинстанционната присъда и оправдаване на Петко Д. или налагането на по-леко наказание – пробация.