Делото е образувано по касационна жалба на подсъдимия, касационна жалба на частните обвинители, ведно с допълнение към нея, от името на частните обвинители и граждански ищци, срещу нова присъда от 22.10.2018 г. по в.н.о.х.д. № 186/2018 г. на Апелативен съд – Бургас.
С присъда от 02.04.2018 г. по н.о.х.д. № 520/2017 г. на Окръжен съд – Сливен подсъдимият Николай Ф. е признат за виновен в извършването на престъпление по чл. 122, ал. 2, вр. чл. 54 НК (причиняване на смърт по непредпазливост на две лица) и осъден, като му е наложено наказание „лишаване от свобода“ в размер на 4 години. Подсъдимият е признат за невиновен и оправдан по първоначално повдигнатото обвинение за извършено престъпление по чл. 343, ал. 3, предл. 2-ро, алт. 2-ра, б. „б“, алт. 1-ва, вр. ал. 1, вр. чл. 342, ал. 1, предл. 3-то НК (причиняване при управление на МПС на смърт на повече от едно лице – на две лица, както и средна телесна повреда на трето лице). Със същата присъда подсъдимият Николай Ф. е осъден да заплати на гражданските ищци по делото сумата от по 200 000 лв. за всеки един от тях, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди.
С въззивната присъда от 22.10.2018 г. присъдата на първоинстанционния съд е отменена изцяло в наказателната ú част и подсъдимият е признат за виновен в извършването на престъпление по чл. 343, ал. 3, предл. 2-ро, алт. 2-ра, б. „б“, алт. 1-ва, вр. ал. 1, вр. чл. 342, ал. 1, предл. 3-то НК (причиняване при управление на МПС на смърт на повече от едно лице – на две лица, както и средна телесна повреда на трето лице) и осъден на 4 години „лишаване от свобода“. В гражданската ú част присъдата е потвърдена.
В касационната жалба на подсъдимия се посочват всички касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 – т. 3 НПК, а с допълнението към нея се излагат данни основно в подкрепа на заявените нарушение на материалния закон и явна несправедливост на наложеното наказание, като се иска изменение на въззивната присъда и прилагане на закон за по-леко наказуемо престъпление, респективно – намаляване на размера на наложеното наказание до такъв, позволяващ прилагане на института на т. нар. „условно осъждане“ и присъденото обезщетение.
Касационната жалба на частните обвинители и касационната жалба на частните обвинители и граждански ищци се позовават на основанието по чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК – явна несправедливост на наложеното наказание, като се иска отмяна на атакуваната присъдата и връщане на делото на друг състав на въззивната инстанция за увеличаване на наказанието.
Делото е образувано по касационна жалба на подсъдимия Петко П. против решение от 22.11.2018 г. по в.н.о.х.д. № 1032/2018 г. на Софийския апелативен съд (САС), с което е потвърдена присъда от 15.05.2018 г. по н.о.х.д. № 3501/2016 г. на Софийския градски съд (СГС). С нея подсъдимият е признат за виновен в извършването на престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „в“ вр. чл. 342, ал. 2 вр. ал. 1 от НК (в качеството си на работник по транспорта нарушил правилата за експлоатация на съоръжения – електрически, ръчно управляеми бариери, находящи се на ж.п. прелез „Обеля“, ж.п. трасе „Волуяк – София“, като не изпълнил своевременно служебните си задълженията в качеството си на ръководител движение на ж.п. гара „Волуяк“ и с бездействието си причинил смърт другиму).
С жалбата са развити доводи за допуснати от САС нарушения на закона, съществени процесуални нарушения и явна несправедливост. Претендира се отмяна на въззивното решението и връщане на делото за ново разглеждане, алтернативно се иска намаляване на наложените наказания и прилагане на чл. 66 от НК.
Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия Борислав Б., бивш футболист на ПФК „Славия“ и настоящ на ПФК „Дунав“ – Русе, срещу решение от 25.06.2018 г. по в.н.о.х.д. № 180/2018 г. на Софийския апелативен съд, с която частично е изменена първоинстанционната присъда от 16.09.2016 г. по н.о.х.д. № 2509/2014 г. на СГС. С нея подсъдимият е признат за виновен за извършено престъпление по чл. 124, ал. 1, пр. 1 вр. чл. 128, ал. 2 от НК (причиняване на смърт по непредпазливост вследствие на умишлено нанесена телесна повреда на Петър А., юрисконсулт на „Топлофикация“ ЕАД, пред казино „Милениум“ в ж.к. „Красно село“). На подсъдимия е наложено наказание в размер на 4 години „лишаване от свобода“ и е осъден да заплати 100 000 лв. обезщетение за причинени неимуществени вреди.
Настоящото касационно производство е второ поред, след като с решение от 06.02.2018 г. по к.н.д. № 1185/2017 г. ВКС отменя въззивното решение от 04.07.2017 г. по в.н.о.х.д. №275/2017 г. на САС и връща делото за ново разглеждане от друг съдебен състав на същия съд поради нарушение на чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК, свързано с начина на изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“.
В касационната жалба се изтъкват доводи за допуснати нарушения на процесуалните правила, нарушения на материалния закон и явна несправедливост на наложеното наказание, като се прави искане да се отмени в цялост обжалваното решение на САС. Правят се искания в условията на алтернативност за отмяна на въззивното решение и оправдаване на подсъдимия, намаляване размера на наложеното наказание или прилагане на условно осъждане по чл. 66 от НК, както за отмяна или намаляване на предявения граждански иск.
Делото е образувано по касационни жалби на подсъдимия Мехмед Х., както и от гражданските ищци и частни обвинители срещу решение № 7 от 15.01.2019 г. по в.н.о.х.д. № 556/2018 г. на Апелативен съд – Пловдив.
С присъда от 03.09.2018 г. по н.о.х.д. № 109/2018 г. на Окръжен съд – Кърджали подсъдимият е признат за виновен в това, че влязъл в чуждо жилище, като употребил за това специално техническо средство – ключ, и деянието е извършено нощем, поради което на основание чл. 170, ал. 2 във вр. с чл. 1 от НК е осъден на 1 година и 4 месеца „лишаване от свобода“. Със същата присъда Х. е признат за виновен, че умишлено умъртвил дете, намиращо се в безпомощно състояние, убийството е извършено по особено мъчителен за 7-годишното момиче начин и с цел да се прикрие другото престъпление, поради което и на основание чл. 116, ал. 1, т. 4 – 6, т. 8 вр. чл. 115 от НК е осъден на 22 години „лишаване от свобода“. Съдът определя едно общо наказание „лишаване от свобода“ за срок от 22 години, което на основание чл. 24 от НК увеличава на 23 години.
С решение от 15.01.2019 г. по в.н.о.х.д. № 556/2018 г. на Апелативен съд – Пловдив присъдата е изменена, като на подсъдимия е наложено наказание от 25 години „лишаване от свобода“.
В касационната жалба на подсъдимия се съдържа молба за намаляване на размера на наказанието „лишаване от свобода“, а в жалбите на частните обвинители и граждански ищци се иска увеличаване на наложеното наказание.