Делото е образувано по касационна жалба на Иван И. срещу решението от 27.03.2019 г. по в.н.о.х.д. № 243/2018 г. на Апелативен съд – Бургас, с което е потвърдена присъда по н.о.х.д. № 255/2018 г. на Окръжен съд – Бургас.
С първоинстанционната присъда Иван И. е признат за виновен в извършването на престъпления по чл. 116, ал. 1, т. 4, пр. 2 и т. 6, пр. 2 вр. чл. 115 вр. чл. 63, ал. 1, т. 1 НК (убийство на малолетно лице и по особено мъчителен начин), за което му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 8 години. Подсъдимият е признат за невиновен в това, че убийството е извършено с особена жестокост. Иван И. е осъден да заплати на майката на убитото момиче, конституирана като граждански ищец, сумата от 150 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди.
В касационната жалба се посочват всички касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 – т. 3 от НПК, като се иска признаване за невиновен и оправдаване на Иван И. или отмяна на присъдата и решението и връщане на делото за ново разглеждане. Алтернативно се иска присъдата да бъде изменена с прилагане на закон за по-леко наказуемо престъпление или наказанието да бъде намалено, да бъде намалено и присъденото обезщетение за неимуществени вреди.
Делото е образувано по касационни жалби на подсъдимата и на нейния защитник срещу присъда от 17.07.2018 г. по в.н.о.х.д. № 1345/2017 г. на Софийския апелативен съд (САС), с която е отменена в наказателната ú част присъдата от 24.11.2016 г. по н.о.х.д. № 140/2015 г. на Окръжен съд – Монтана.
С първоинстанционната присъда подсъдимата е призната за виновна за извършено престъпление по чл. 219, ал. 4 вр. ал. 1 от НК (за това, че не е осъществила представителството на общинската служба пред съда по образувано гражданско дело, свързано с възстановяване на земеделски земи). Осъдена е на 6 месеца „лишаване от свобода“, като изтърпяването на наказанието е отложено за срок от 3 години. Призната е за невиновна и е оправдана по обвинението за престъпление по чл. 219, ал. 4 вр. ал. 3 вр. ал. 1 от НК. Съдът отхвърля изцяло гражданския иск на Министерството на земеделието и храните (МЗХ) като погасен по давност.
С въззивната присъда подсъдимата е призната за виновна за извършено престъпление по чл. 219, ал. 4 вр. ал. 3 вр. ал. 1 от НК (длъжностно лице, което не положи достатъчно грижи за възложената му работа и от това са последвали значителни щети на стопанството – на МЗХ – Държавно лесничейство – Берковица и Община Берковица, като деянието е извършено умишлено, в особено големи размери и представлява особено тежък случай – 4 640 000 лева). САС осъжда подсъдимата Юлия П. на 6 месеца „лишаване от свобода“, отлага наказанието за срок от 3 години и потвърждава присъдата в останалата ú част.
В касационните жалби се изтъкват доводи за допуснати нарушения на процесуалните правила, нарушения на материалния закон и явна несправедливост на наложените наказания. Прави се искане за оправдаване на подсъдимата или за отмяна на въззивната присъда и връщане на делото за ново разглеждане от въззивния съд.
Делото е образувано по касационен протест на прокурор при Апелативната специализирана прокуратура и касационна жалба на подсъдимата Цветелина С. срещу решение от 19.04.2019 г. по в.н.о.х.д. № 97/2018 г. на Апелативния специализиран наказателен съд (АСНС), с което е потвърдена присъдата на Специализирания наказателен съд (СНС) по н.о.х.д. № 1707/2015 г.
С присъдата на СНС Цветелина С. е призната за виновна в извършването на две престъпления по чл. 159а, ал. 3 вр. ал. 1 и ал. 2 от НК (набиране чрез обещаване на облага на бременни жени с цел продажба на децата), за което са ú наложени наказания в размер на по три години и шест месеца „лишаване от свобода“ и „глоба“ в размер на по 25 000 лева. Със същата присъда съдът признава подсъдимата за невиновна и я оправдава по повдигнатите ú обвинения за извършени престъпления по чл. 321, ал. 1 от НК (ръководене на ОПГ), по чл. 159г вр. чл. 20, ал. 2 от НК (да е осъществила в съучастие като съизвършител едното гореописано престъпление в изпълнение на решение на ОПГ) и по чл. 182а, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 вр. чл. 18, ал. 1 от НК (в съучастие като съизвършител с цел имотна облага направила опит да склони родител чрез обещание за имотна облага да даде съгласие за осиновяване на детето му).
Със същата присъда Снежина С. и Тотка Г. са признати за невиновни и оправдани по повдигнатите им обвинения за извършени престъпления по чл. 321, ал. 2 от НК (участие в ОПГ) и чл. 159г вр. чл. 159а, ал. 3, вр. ал. 1 и ал. 2 вр. чл. 20, ал. 2 от НК (осъществяване в съучастие като съизвършител на набиране чрез обещаване на облага и приемане, извършено спрямо бременна жена с цел продажба на детето), а за Тотка Г. и по чл. 182а, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 вр. чл. 18, ал. 1 от НК (в съучастие като съизвършител с цел имотна облага направила опит да склони родител чрез обещание за имотна облага да даде съгласие за осиновяване на детето му).
Подаденият касационен протест е по отношение и на трите подсъдими, като с него се ангажират основанията по чл. 348, ал. 1, т. 1 – 3 от НПК, като се иска отмяна на въззивното решение на апелативния съд и връщане на делото за ново разглеждане.
В касационната жалба на Цветелина С. се посочват всички касационни основания и се иска при условията на алтернативност отмяна на решението на АСНС и оправдаване на подсъдимата, връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд или намаляване на размера на наказанието и приложение на института на условното осъждане.
Делото е образувано по касационни жалби, подадени лично от подсъдимите и защитниците им, срещу решение от 29.01.2019 г. по в.н.о.х.д. № 198/2018 г. на Апелативен съд – Пловдив, с което е потвърдена присъдата по н.о.х.д. № 520/2016 г. на Окръжен съд – Пловдив.
С първоинстанционната присъда подсъдимият Мартин П. е признат за виновен в извършването на престъпления по: чл. 330, ал. 3 вр. ал. 2, т. 1 и т. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 и ал. 3 от НК (при условията на продължавано престъпление, в съучастие като извършител със Светлин С. и Петьо П. и с подсъдимите Владимир Е. и Радослав К. като подбудители, запалил имущество със значителна стойност, като пожарът е представлявал опасност за живота на пострадалите и е имало опасност пожарът да се разпростре и се е разпространил върху други имоти на значителна стойност, а от деянието са последвали значителни вреди) и е осъден на 7 години и шест месеца лишаване от свобода; чл. 216, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 от НК (продължавано противозаконно повреждане на чужди движими вещи в съучастие като извършител със Светлин С.) и е осъден на 2 години лишаване от свобода; чл. 216, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 от НК (противозаконно повреждане на чужда движима вещ в съучастие като извършител със Светлин С. и с подсъдимия Владимир Е. като подбудител) и е осъден на 6 месеца лишаване от свобода; чл. 195, ал. 2 вр. ал. 1, т. 3 и т. 4 вр. чл. 194, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 от НК (при условията на продължавано престъпление, като извършител в съучастие със Светлин С. и Петьо П., чрез разрушаване на прегради, здраво направени за защита на имот, и чрез използване на техническо средство е отнел чужди движими вещи без съгласието на собственика им и с намерение противозаконно да ги присвои, като кражбата е в големи размери) и е осъден на 4 години лишаване от свобода; чл. 199, ал. 1, т. 3 вр. чл. 198, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 НК (в съучастие като извършител със Светлин С. извършил грабеж на чужди движими вещи с употреба на сила и придружен с причиняване на средна телесна повреда на пострадалия) и е осъден на 6 години лишаване от свобода. Съдът е определил едно общо най-тежко наказание за посочените престъпления в размер на 7 години и 6 месеца лишаване от свобода.
Със същата присъда подсъдимият Светлин С. е признат за виновен в извършването на престъпления по: чл. 330, ал. 3 вр. ал. 2, т. 1 и т. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 и ал. 3 от НК (при условията на продължавано престъпление, в съучастие като извършител с Мартин П. и с подсъдимите Владимир Е. и Радослав К. като подбудители, запалил имущество със значителна стойност, като пожарът е представлявал опасност за живота на три лица и е имало опасност пожарът да се разпростре и се е разпространил върху други имоти на значителна стойност, а от деянието са последвали значителни вреди) и е осъден на 6 години лишаване от свобода; чл. 216, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 от НК (продължавано противозаконно повреждане на чужди движими вещи в съучастие като извършител с Мартин П.) и е осъден на 2 години лишаване от свобода; чл. 216, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 от НК (противозаконно повреждане на чужда движима вещ в съучастие като извършител с Мартин П. и с подсъдимия Владимир Е. като подбудител) и е осъден на 6 месеца лишаване от свобода; чл. 195, ал. 2 вр. ал. 1, т. 3 и т. 4 вр. чл. 194, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 от НК (при условията на продължавано престъпление, като извършител в съучастие с Мартин П. и Петьо П., чрез разрушаване на прегради, здраво направени за защита на имот, и чрез използване на техническо средство е отнел чужди движими вещи без съгласието на собственика им и с намерение противозаконно да ги присвои, като кражбата е в големи размери) и е осъден на 3 години и 6 месеца лишаване от свобода; чл. 199, ал. 1, т. 3 вр. чл. 198, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 НК (в съучастие като извършител с Мартин П. извършил грабеж на чужди движими вещи с употреба на сила и придружен с причиняване на средна телесна повреда на пострадалия) и е осъден на 6 години лишаване от свобода. Съдът е определил едно общо най-тежко наказание за посочените престъпления в размер на 6 години лишаване от свобода.
Подсъдимият Владимир Е. е признат за виновен в извършването на престъпления по: чл. 117, ал. 2 вр. чл. 20, ал. 2 от НК ( като извършител в съучастие с Радослав К. е подбуждал другиго – Мартин П., към извършване на убийство) и е осъден на 3 години лишаване от свобода; чл. 330, ал. 3 вр. ал. 2, т. 1 и т. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 20, ал. 3 вр. ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 и ал. 3 от НК (при условията на продължавано престъпление, като подбудител в съучастие с Радослав К. умишлено склонил Мартин П., Светлин С. и Петьо П. – последните трима като извършители, да запалят имущество на значителна стойност, като пожарът е представлявал опасност за живота на пострадалите, като е имало опасност пожарът да се разпростре и се е разпространил върху други имоти на значителна стойност, а от деянието са последвали значителни вреди) и осъден на 7 години и 6 месеца лишаване от свобода; чл. 216, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 3 вр. ал. 1 от НК (умишлено склонил Светлин С. и Мартин П. противозаконно да повредят чужда движима вещ) и е осъден на 6 месеца лишаване от свобода. Съдът е определил едно общо най-тежко наказание за посочените престъпления в размер на 7 години и 6 месеца лишаване от свобода.
Подсъдимият Радослав К. е признат за виновен в извършването на престъпления по: чл. 117, ал. 2 вр. чл. 20, ал. 2 от НК (като извършител в съучастие с Владимир Е. е подбуждал другиго – Мартин П., към извършване на убийство) и е осъден на 3 години лишаване от свобода; чл. 330, ал. 3 вр. ал. 2, т. 1 и т. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 20, ал. 3 вр. ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 и ал. 3 от НК (при условията на продължавано престъпление, като подбудител в съучастие с Владимир Е. умишлено склонил Мартин П., Светлин С. и Петьо П. като извършители, да запалят имущество на значителна стойност, като пожарът е представлявал опасност за живота на пострадалите, като е имало опасност пожарът да се разпростре и се е разпространил върху други имоти на значителна стойност, а от деянието са последвали значителни вреди) и осъден на 7 години лишаване от свобода; чл. 330, ал. 2, т. 1 вр. ал. 1 вр. чл. 20, ал. 3 от НК (като подбудител в съучастие с Милко Д. – извършител, умишлено е склонил последния да запали сграда на значителна стойност, като пожарът е представлявал опасност за живота на намиращото се към момента на деянието в нея лице) и осъден на 3 години лишаване от свобода. Съдът е определил едно общо най-тежко наказание за посочените престъпления в размер на 7 години лишаване от свобода.
Подсъдимият Милко Д. е признат за виновен за извършване на престъпление по чл. 330, ал. 2, т. 1 вр. ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 от НК (като извършител в съучастие с Радослав К. – подбудител, е запалил сграда на значителна стойност, като пожарът е представлявал опасност за живота на намиращото се към момента на деянието в нея лице) и е осъден на 4 години лишаване от свобода.
Подсъдимият Петьо П. е признат за виновен в извършването на престъпления по: чл. 330, ал. 3 вр. ал. 2, т. 1 вр. ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 от НК (като извършител в съучастие с Мартин П. и с Владимир Е. и Радослав К. – последните двама като подбудители, запалил имущество на значителна стойност, като пожарът е представлявал опасност за живота на четири лица и от деянието са последвали значителни вреди) и осъден на 4 години лишаване от свобода; чл. 195, ал. 2 вр. ал. 1, т. 3 и т. 4 вр. чл. 194, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 от НК (при условията на продължавано престъпление, като извършител в съучастие с Мартин П. и Светлин С., чрез разрушаване на прегради, здраво направени за защита на имот, и чрез използване на техническо средство е отнел чужди движими вещи без съгласието на собственика им и с намерение противозаконно да ги присвои, като кражбата е в големи размери) и осъден на 4 години лишаване от свобода. Съдът е определил едно общо най-тежко наказание за посочените престъпления в размер на 4 години лишаване от свобода.
Подсъдимият Валери Б. е признат за невиновен по повдигнатото обвинение по чл. 330, ал. 3 вр. ал. 2, т. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 от НК – като извършител в съучастие с Мартин П. и с Владимир Е. и Радослав К. – последните двама като подбудители, да е запалил имущество на значителна стойност, като от деянието са последвали значителни вреди и е имало опасност пожарът да се разпростре върху други имоти на значителна стойност.
С касационните жалби на Мартин П. и на защитника му се претендира намаляване на наложеното му наказание.
В касационните жалби на Светлин С. и на защитника му се твърди наличието на допуснати съществени процесуални нарушения и явна несправедливост на наложеното наказание, като се иска намаляването му.
В касационните жалби на Владимир Е. и защитниците му са развити доводи за наличието на нарушение на закона, съществени процесуални нарушения и явна несправедливост на наказанието, като при условията на алтернативност е направено искане за оправдаването му или за отмяна на присъдата и въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане от Окръжен съд – Пловдив.
С касационната жалба на Радослав К. се ангажират трите касационни основания. Алтернативно се иска отмяна на въззивното съдебно решение и оправдаване на подсъдимия, връщане на делото за ново разглеждане от втората инстанция или изменение на решението с намаляване на наложеното му наказание.
В касационната жалба, подадена от защитника на Милко Д., се твърди допуснато нарушение на закона, като алтернативно се претендира за приложение на закон за по-леко наказуемо престъпление или за намаляване на наложеното наказание.
С касационната жалба от защитника на Петьо П. се ангажират всички касационни основания, като при условията на алтернативност се иска приложение на закон за по-леко престъпление по отношение на едно от деянията или намаляване на наказанията за всяко от извършените престъпления, респективно на общо определеното наказание, чието изтърпяване да бъде отложено с изпитателен срок по реда на чл. 66, ал. 1 от НК.
Делото е образувано по протест на Апелативна прокуратура – Пловдив и жалба на гражданските ищци и частни обвинители Ангел В., Павлина В. и Николай В. против присъда от 15.10.2018 г. по в.н.о.х.д. № 118/2017 г. на Апелативен съд – Пловдив.
С въззивната присъда е отменена присъда от 26.01.2015 г. по н.о.х.д. № 473/2014 г. на Окръжен съд – Пловдив, като подсъдимите д-р Борис К. и д-р Христо К. са признати за невинни по повдигнатото им обвинение за извършено престъпление по чл. 123, ал. 1, пр. 2-ро от НК (причиняване на смърт поради немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност). С въззивната присъда са отхвърлени и предявените срещу подсъдимите и гражданския ответник – СБАЛАГ „Торакс д-р Сава Бояджиев“ ЕООД – гр. Пловдив, граждански искове.
В подадените касационен протест и жалба се твърди наличието на основанията по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК – допуснато от Апелативен съд – Пловдив нарушение на закона и съществени процесуални нарушения. В протеста е отправено искане за отмяна на обжалваната присъда и връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав на въззивната инстанция. Идентично е и искането на частното обвинение.