Делото е образувано по жалба на Станислав Трифонов в качеството му на председател на политическа партия „Няма такава държава“ и по протест на Софийската градска прокуратура срещу решението от 06.12.2019 г. на Софийския градски съд (СГС) по охранително дело № 60/2019 г., с което съдът отхвърля молбата за вписване на партията в публичния регистър на политическите партии към СГС.
Делото е образувано по касационни жалби от защитниците на подсъдимите срещу решение от 09.08.2019 г. по в.н.о.х.д. № 37/2019 г. на Апелативен съд – Велико Търново.
С присъда от 16.12.2016 г. на Окръжен съд – Плевен по н.о.х.д. № 591/2015 г. подсъдимата Иванка М. е призната за виновна в това, че в условията на продължавано престъпление, с цел да набави за себе си имотна облага възбудила заблуждение у Салам М., Самар С. и Хадил Я. – и трите от гр. Рамала, че ще ги освободи от „проклятието“, което имат те и техните близки. Имотната вреда е в размер на 3 530 042,48 лв., като измамата е в особено големи размери и представлява особено тежък случай, поради което е осъдена на 8 г. лишаване от свобода. Призната е за виновна и за изпирането на пари, придобити от нея чрез измамата, като е осъдена на 10 г. лишаване от свобода и глоба от 30 000 лв. Осъдена е да заплати в полза на държавата сумата от 706 400,30 лв., представляваща равностойността на липсващия предмет на престъплението по обвинението за изпиране на пари. Определено ú е едно общо най-тежко наказание – 10 г. лишаване от свобода, като е присъединено наказанието глоба от 30 000 лева. Подсъдимият Иван М. е признат за виновен за изпирането на пари, придобити чрез престъплението, извършено от неговата съпруга Иванка М. Осъден е на 10 г. лишаване от свобода и глоба в размер на 30 000 лв., както и да заплати в полза на държавата сумата от 220 970,10 лв. Подсъдимата Елисавета М. е призната за виновна за изпирането на пари, придобити чрез престъплението, извършено от нейната майка Иванка М. Осъдена е на 3 г. лишаване от свобода, отложено с изпитателен срок от 5 г., и глоба в размер на 30 000 лв., както и да заплати в полза на държавата сумата от 110 539,61 лв. Подсъдимият Станьо М. е признат за виновен за изпирането на пари, придобити чрез престъплението, извършено от неговата майка Иванка М. Осъден е на 13 г. лишаване от свобода и глоба в размер на 30 000 лв., както и да заплати в полза на държавата сумата от 2 943 571,17 лв. Подсъдимият Горан С. е признат за виновен за изпирането на пари, придобити чрез престъплението, извършено от неговата майка Иванка М. Осъден е на 5 г. лишаване от свобода и глоба в размер на 30 000 лв., както и да заплати в полза на държавата сумата от 52 582,19 лв.
С решението на въззивния съд за подсъдимите Иванка М., Елисавета М., Станьо М. и Горан С. е изменена първоинстанционната присъда, като е намален размерът на наложеното наказание за всеки един от тях.
Настоящето касационно производство пред ВКС е второ по ред, след като с решение по к.н.о.х.д. № 1265/2017 г. на ВКС е отменено частично въззивното решение и делото е върнато на АС – Велико Търново за ново разглеждане в отменената част от друг състав от стадия на съдебното заседание.
В настоящите касационни жалби се твърдят процесуални нарушения, нарушения на материалния закон, както и явна несправедливост на наложените наказания и се иска отмяна на въззивното решение.
Делото е образувано по касационна жалба на защитника на трима от четиримата подсъдими – Калчо И., Динко С. и Стефан И., и жалби на Стефан И. и Калчо И. срещу решение от 07.08.2019 г. по в.н.о.х.д. № 203/2019 г. на Апелативен съд – Пловдив, с което е потвърдена изцяло присъда на Окръжен съд – Стара Загора по н.о.х.д. № 432/2017 г.
С първоинстанционната присъда подсъдимите Калчо И., Динко А., Антон И. и Стефан И. са признати за виновни в това, че на 02.05.2016 г. в Раднево, в съучастие са направили опит умишлено да умъртвят Георги Н., а Стефан И. сам направил опит умишлено да умъртви Живко Ж., като опитът за убийство е на повече от едно лице, извършен е по хулигански подбуди и спрямо Живко Ж. е довършен, но не са настъпили предвидените от закона и желани от дееца последици, а спрямо Георги Н. е останал недовършен по независещи от дейците причини. Стефан И. е осъден на 12 години „лишаване от свобода“, Калчо И. – на 8 години „лишаване от свобода“, Динко А. – на 5 години „лишаване от свобода“, а Антон И. – на 4 години „лишаване от свобода“.
В касационните жалби се посочват всички касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 – т. 3 НПК, като се правят искания при условията на алтернативност за връщане на делото за ново разглеждане от въззивния съд, при което подсъдимите да бъдат признати за невиновни, или да бъде извършена преквалификация на деянието в по-леко наказуемо престъпление и да им бъдат намалени наложените наказания.
Делото е инициирано по касационни жалби на подсъдимите Динчер Х. и Пламен Г. срещу решение от 19.06.2019 г. по в.н.о.х.д. № 110/2019 г. на Апелативен съд – Варна.
С присъда от 21.09.2018 г. по н.о.х.д. № 35/2015 г. на Окръжен съд – Добрич Динчер Х. е признат за виновен в това, че: в условията на продължавано престъпление в качеството на длъжностно лице, заемащо отговорно служебно положение – областен управител на Област Добрич, нарушил служебните си задължения, регламентирани в Правилника за прилагане на Закона за държавната собственост, с цел да набави облага за други лица, от което са настъпили значителни вредни имуществени последици за държавата в общ размер на 150 002,48 лева и престъплението е свързано с продажба на държавна собственост, поради което му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 2 години, както и наказание „глоба“ в размер на 2000 лева; в условията на продължавано престъпление, като извършител, в съучастие с Пламен Г., като помагач, превишил властта и правата си, като извършил действия от компетентността на СБР „Тузлата“ ЕООД в лицето на министъра на здравеопазването, с цел да набави облага за други лица и от това са настъпили значителни вредни имуществени последици за СБР „Тузлата“ ЕООД в общ размер на 665 743,44 лева, случаят е особено тежък и престъплението е свързано с продажба на собственост на юридическо лице, поради което му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 2 години и 6 месеца, както и наказание „глоба“ в размер на 2500 лева.
Със същата присъдата Пламен Г. е признат за виновен в това, че: в условията на продължавано престъпление, като извършител в качеството на длъжностно лице, заемащо отговорно служебно положение – директор на Дирекция „Административен контрол, регионално развитие и държавна собственост“ – гр. Добрич, в съучастие, като помагач на Динчер Х., улеснил последния да превиши властта и правата си, извършвайки действия от компетентността на СБР „Тузлата“ ЕООД в лицето на министъра на здравеопазването, с цел да набави облага за други лица и от това са настъпили значителни вредни имуществени последици за СБР „Тузлата“ ЕООД в общ размер на 665 743,44 лева, случаят е особено тежък и престъплението е свързано с продажба на собственост на юридическо лице, поради което му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 2 години и 6 месеца, както и наказание „глоба“ в размер на 2500 лева; в условията на продължавано престъпление, в съучастие, като помагач на Динчер Х., улеснил последния да наруши служебните си задължения, регламентирани Правилника за прилагане на Закона за държавната собственост, с цел да набави облага за други лица, от което са настъпили значителни вредни имуществени последици за държавата в общ размер на 135 102,48 лева и престъплението е свързано с продажба на държавна собственост, поради което му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 2 години и наказание „глоба“ в размер на 2000 лева.
На основание чл. 23, ал. 1 от НК на подсъдимите Динчер Х. и Пламен Г. е определено да изтърпят най-тежкото наказание „лишаване от свобода“ за срок от 2 години и 6 месеца, отложено с изпитателен срок от 5 години. Присъединено е наказанието „глоба“.
С решението по в.н.о.х.д. № 110/2019 г. на Апелативен съд – Варна присъдата на първоинстанционния съд в частта относно осъждането на подсъдимите Динчер Х. и Пламен Г. е изцяло потвърдена.
В касационните жалби се изтъкват доводи за допуснати нарушения на процесуалните правила и нарушения на материалния закон, като въз основа на това се правят искания за отмяна въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивната инстанция.
Делото е образувано по касационен протест срещу решение от 17.07.2019 г. по в.н.о.х.д. № 294/2017 г. на Апелативен съд – София (САС).
С присъда от 12.12.2016 г. по н.о.х.д. № 74/2014 г. на Окръжен съд – Благоевград подсъдимите Николай Й., Васил Г. и Александър А. са признати за невиновни в извършването на престъпление по чл. 116, ал. 1, т. 6 вр. чл. 115 вр. чл. 18, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 НК (опит за убийство, извършен в съучастие, по начин и със средства, опасни за живота на мнозина). Със същата присъда подсъдимите Николай Й, Васил Г., Александър А. и Стоян С. са признати за невиновни в извършването на престъпление по чл. 116, ал. 1, т. 6 и т. 11, предл. 2 вр. чл. 115 вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 НК (убийство, извършено в съучастие, по начин и със средства, опасни за живота на мнозина, по особено мъчителен начин и по расистки подбуди).
С въззивното решение присъдата на първоинстанционния съд е изцяло потвърдена.
С касационния протест се заявяват допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, както и нарушение на закона при постановяването на въззивния съдебен акт. Иска се отмяна на същия и връщане на делото за ново разглеждане.
Делото е образувано по касационен протест срещу решение от 06.11.2019 г. по в.н.о.х.д. № 622/2019 г. на Софийския апелативен съд.
С присъда от 07.03.2019 г. по н.о.х.д. №1477/2018 г. на Софийския градски съд Константин С. – повишен в длъжност „прокурор“ в Специализираната прокуратура, на която не е встъпил поради временното му отстраняване от длъжност, е оправдан изцяло по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл. 234в, ал. 1 от НК (манипулация на електромер), както и за престъпление по чл. 155, ал. 1, пр. 2 вр. чл. 26, ал. 1 от НК (за свождане на друго лице при условията на продължавано престъпление към съвкупления с трима мъже).
С въззивното решение от 06.11.2019 г. на САС присъдата на СГС е потвърдена.
В касационния протест се отправя искане за отмяна на въззивното решение и за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на САС в частта, свързана с обвинението за манипулиране на електромер.