С Решение № 73/26.07.2021 г. по наказателно дело № 259/2021 г. тричленен състав на Върховния касационен съд (ВКС) оставя в сила присъдата от 12.10.2020 г. на Софийския градски съд (СГС) по в.н.о.х.д. № 2843/2020 г. Решението не подлежи на обжалване.
Делото е образувано по касационен протест срещу въззивната присъда.
С присъда на Софийския районен съд подсъдимият Траян Димитров е признат за виновен в извършването на 15.11.2018 г. на престъпление по чл. 325, ал. 1 от НК (хулиганство – извършване на непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото), като на основание чл. 78а от НК е освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание – „глоба“ в размер на 2000 лв. Оправдан е по първоначално внесеното обвинение по чл. 325, ал. 2 от НК (хулиганство, отличаващо се с изключителен цинизъм). Производството пред първа инстанция е протекло по реда на съкратеното съдебно следствие. С присъдата на СГС първоинстанционната е отменена в частта за осъждането на подсъдимия, като той е признат за невиновен.
В съдебното заседание пред ВКС прокурорът от Върховната касационна прокуратура не поддържа протеста срещу въззивната присъда, като я намира за правилна и законосъобразна и счита, че следва да бъде оставена в сила. Оценява поведението на подсъдимия по поставяне на надпис върху паметник като писмена реч, с която свободно е изразил гражданската си позиция срещу посещението в България на френски политик и отношението си към емигрантската криза.
Тричленният състав на ВКС приема, че касационният протест е неоснователен. С присъдата си СГС е дал нова правна оценка на инкриминираните от обвинението действия на подсъдимия по поставяне със спрей на надпис върху паметник, като от една страна е възприел становището на районния съд, че представляват „използване на писмена реч според основното ú предназначение, за изразяване на мисъл и позиция“, но не и тезата, че тази позиция е изразена по неправомерен начин. Оценил е описаното поведение не като „хулигански действия, които засягат добрите нрави в обществото“, а като право на изразяване на мнение, закрепено в чл. 10 от Европейската конвенция за защита правата на човека (ЕКПЧ) и чл. 39 от Конституцията.
Върховните съдии намират изразеното становище на градския съд относно приложението на закона за принципно правилно и съобразено с практиката на Европейския съд по правата на човека по чл. 10 от ЕКПЧ относно съдържанието на защитеното от този текст право. В чл. 10, пар. 1 от ЕКПЧ е закрепено правото на лицата на свободно изразяване на мнение, което е едно от основните гарантирани от Конвенцията права, като в чл. 10, пар. 2 са посочени допустимите ограничения за това. В мотивите на решението на ВКС се подчертава, че съдебната практика на ЕСПЧ е последователна в становището си за разширително тълкуване на обхвата на правото на свободно изразяване на мнение, което означава, че защитата по този текст обхваща не само информация и идеи, но и други форми на изразяване, например разпространение на листовки, сатирично куклено шоу, картина на изложба и др., в това число и поставяне на боя или надписи върху обществени културни паметници, какъвто е настоящият случай. „Поведението на подсъдимия Димитров по поставяне на процесните надписи върху културния паметник като израз на свободното му мнение попада под защитата на чл. 10 от Конвенцията, което налага преценка на обхвата на дължимата защита“, категорични са върховните съдии. Според тях инкриминираната проява на подсъдимия следва да се разглежда като изразяване на гражданско мнение с политически характер, независимо че от фактите по делото не се установява Димитров да е активист или член на политическа партия. Поставените от подсъдимия надписи нямат характер на художествено произведение, но представляват съдържателно послание на възгледи и идеи по обществено значими актуални теми чрез художествени средства, поради което изразената чрез тях позиция на подсъдимия правилно е определена от въззивния съд като заявено право на гражданско мнение по политически теми, което попада под защитата на чл. 10 от Конвенцията.
От фактите по делото е установено, че поставянето на надписите не уврежда целостта на паметника и е отстранимо, поради което действията на подсъдимия не изискват като необходима намеса налагане на административно наказание по реда на чл. 78а от НК, респективно не могат да бъдат квалифицирани като хулиганство по чл. 325 от НК, включително и по смисъла на Указа за борба с дребното хулиганство. С поставянето на надписите не е извършено посегателство върху идейното послание на паметника, доколкото той е използван като средство за изразяване на мнение с цел съдържанието на изразеното послание да достигне до по-широк кръг от хора, а не за да се засегне самият паметник като носител на идеи и послания, за които ЕСПЧ отчита, че също представляват важни съображения при преценката за пропорционалността на извършената намеса.