С Тълкувателно решение № 4/2017 от 11.03.2019 г., постановено по Тълкувателно дело № 4/2017 г., Общото събрание на Гражданската и Търговската колегии (ОСГТК) на Върховния касационен съд (ВКС) реши:
Възлагането при публична продан на привиден кредитор не поражда вещнопрехвърлителен ефект.
Този, който е дал своя вещ в залог или ипотека за обезпечаване на чужд дълг в хипотезата, при която изпълнението е насочено върху това имущество, има процесуалното качество на длъжник в изпълнителното производство.
Недействителността на публичната продан по чл. 496, ал. 3 ГПК може да се релевира както чрез самостоятелен установителен иск, така и чрез позоваване от ищеца и възражение на ответника в други производства.
Искът за обявяване недействителност на извършено от длъжника разпореждане със запорирана вещ или вземане, респ. разпореждане с имот след вписване на възбрана, предявен от лицето, в чиято полза е наложен запорът или възбраната, не е допустим.
Лицето, платило трудовото възнаграждение на длъжника въпреки наложения запор, без да удържи сумата по запора, няма качеството на трето задължено лице, но отговаря лично пред кредитора наред с третото задължено лице (чл. 512, ал. 3 ГПК, сега със ЗИДГПК, ДВ, бр. 86/2017 г., чл. 512, ал. 4 ГПК).
По реда на чл. 245, ал. 3, изр. второ ГПК (редакцията преди ЗИДГПК ДВ, бр. 86/2017 г.) може да бъде издаден обратен изпълнителен лист за разноските, събрани в изпълнителното производство в полза на взискателя от длъжника, срещу когото е било допуснато предварително изпълнение.
Тълкувателно дело е образувано поради наличието на противоречива практика по въпроси, свързани с принудителното изпълнение. Първият въпрос е дали поражда вещнопрехвърлителен ефект постановлението за възлагане в хипотезата, при която имотът, обект на изпълнението, е възложен на привиден кредитор. В тълкувателното решение се посочва, че изпълнението върху недвижими вещи се извършва чрез публична продан. Тя е производство за принудително прехвърляне на собственост. Правото на принудително изпълнение на взискателя предпоставя съществуването на изпълняемото право. Липсата на изпълняемо право отнема материалноправната основа на принудителното изпълнение. „Тогава удовлетворяването на взискателя е лишено от правно основание и недължимо полученото подлежи на връщане“, категорични са върховните съдии. Те подчертават, че в никакъв случай привидният кредитор не може да запази правата, придобити в материалнонезаконосъобразния изпълнителен процес.
По въпроса има ли качеството на длъжник в изпълнителното производство или е трето за изпълнението лице този, който е дал своя вещ в залог или ипотека за обезпечаване на чужд дълг в хипотезата, при която изпълнението е насочено върху това имущество, също има противоречива съдебна практика. Върховните съдии подчертават, че принудителното изпълнение се изчерпва с прилаганите способи (вън от тях принудително изпълнение няма) и допълват, че страни в процеса са засегнатите от способа, а не „страните по делото“. Залогодателят и ипотекарният длъжник са обвързани от субективните предели на издадения срещу длъжника изпълнителен лист. Те имат идентични на длъжника в изпълнителното производство процесуално качество, съответно права и задължения. „Ако се приеме, че този, който е дал обезпечение за чужд дълг, се счита за трето лице, той би получил от закона неадекватна и недостатъчна правна защита за разлика от положението, при което той се признава за страна в изпълнителния процес“, се посочва в тълкувателното решение.
По въпроса по какъв процесуален ред може да се релевира недействителността на публичната продажба по чл. 496, ал. 3 от ГПК, върховните съдии пишат, че законодателят е уредил способа за защита срещу влязло в сила постановление за възлагане – исков ред, но не е ограничил формата на искова защита. Позоваването на недействителността по принцип се извършва от лице, чиито материални права са засегнати от принудителния характер на публичната продан. В хипотезите на чл. 496, ал. 3 от ГПК, т. е. когато имотът е купен от лице, което е нямало право да наддава, или при невнасяне на цената, публичната продан е недействителна, като на общо основание тази недействителност може да се релевира както чрез предявяване на нарочен установителен иск, така и в производството по предявен иск за собственост върху имота, обект на проданта, включително и чрез възражение на ответника.
Има противоречива съдебна практика и по въпроса допустим ли е иск за обявяване недействителност на извършено от длъжника разпореждане със запорирана вещ или вземане, респективно разпореждане с имот след вписване на възбрана, предявен от лицето, в чиято полза е наложен запорът или възбраната. Върховните съдии приемат, че разпоредителните действия на длъжника са непротивопоставими на лицето, в чиято полза е наложен запорът или възбраната. Това лице може да се позове на непротивопоставимостта на наложената обезпечителна мярка, без да е необходимо да води съдебен процес за обявяването на недействителността, ако е имало качеството взискател или качеството присъединен кредитор в изпълнителното производство. Поради тази непротивопоставимост лицето, в чиято полза е наложен запорът или възбраната, може да осъществи принудително изпълнение върху възбранения имот или запорираната движима вещ или вземане, но за него липсва правен интерес от иск за обявяване недействителност на извършено от длъжника разпореждане.
По въпроса дали има качеството на длъжник в изпълнителното производство или трето за изпълнението лице платилият трудовото възнаграждение на длъжника въпреки наложения запор, без да удържи сумата по запора, в тълкувателното решение се посочва, че съгласно чл. 507, ал. 3 от ГПК след получаването на запорното съобщение третото задължено лице има задълженията на пазач спрямо дължимите от него вещи или суми. В чл. 512, ал. 4 от ГПК се урежда видът отговорност – „солидарна“ – спрямо взискателя лично, за лицето, което плати трудовото възнаграждение на длъжника, заедно с третото задължено лице. Това обаче може да стане единствено след снабдяване с изпълнителен лист. Неизпълнението на задълженията за пазене не превръща лицето, платило трудовото възнаграждение на длъжника въпреки наложения запор, в по-задължено лице от „третото“. „Предвидената в закона солидарна отговорност на същото лице не му придава качеството на длъжник в изпълнителното производство, тъй като не е обхванато от субективните предели на издадения срещу длъжника изпълнителен лист“, категорични са върховните съдии.
Противоречива практика има и по въпроса дали може да бъде издаден по реда на чл. 245, ал. 3, изр. второ от ГПК обратен изпълнителен лист за разноските, събрани в изпълнителното производство в полза на взискателя от длъжника, срещу когото е било допуснато предварително изпълнение. В мотивите на тълкувателното решение пише, че съобразно чл. 245, ал. 3, изр. второ ГПК (в редакцията до 31.10.2017 г.), ако искът, по който е постановено решение, ползващо се с предварително изпълнение, бъде отхвърлен, в полза на длъжника се издава обратен изпълнителен лист за връщане на сумите или вещите, получени въз основа на допуснатото предварително изпълнение на отмененото решение. Длъжникът е освободен от необходимостта да води искове. За всички вземания на длъжника, които могат да бъдат несъмнено удостоверени от съдебния изпълнител, защото за тях има данни в изпълнителното дело, се издава обратен изпълнителен лист. За събраната от съдебния изпълнител окончателна такса също следва да се издаде обратен изпълнителен лист. Тя е била платена за „удовлетворение“ на взискателя в предизвикания от него материалнонезаконосъобразен изпълнителен процес. Съдебният изпълнител не я дължи обратно, тъй като това е неговото законно възнаграждение за надлежно свършена работа. С измененията на ГПК (ДВ, бр. 86/2017 г.) се дава отговор на поставения преди това за тълкуване въпрос, уточняват в мотивите си върховните съдии.
Пълният текст на тълкувателното решение е публикуван в страницата на ВКС в интернет – секция „Тълкувателни дела“.