С разпореждане на председателя на Върховния касационен съд (ВКС) бе образувано Тълкувателно дело № 2/2023 г. за приемане от Общото събрание на Гражданската колегия (ОСГК) на ВКС на тълкувателно решение по следните въпроси:
„Нищожно ли е на основание чл. 42, б. „в“ ЗН завещание, което е направено както заради вече положени грижи за завещателя, така и с оглед на бъдещи грижи, които ще бъдат полагани за него до края на живота му; може ли в такъв случай, при тълкуване волята на завещателя, да се приеме, че единственият мотив за съставяне на завещанието противоречи на закона, тъй като нарушава принципа за безвъзмездност на завещателното разпореждане ?“
Тълкувателното дело е образувано, след като с определение № 50042 от 06.06.2023 г. по гр. д. № 3267/2022 г. състав на II-ро гражданско отделение на ВКС е приел, че е налице хипотеза по чл. 292 ГПК и е предложил на ОСГК да постанови тълкувателно решение по поставените въпроси поради наличието на противоречива практика на състави на ВКС.
Разпоредбата на чл. 42, б. „в“ от Закона за наследството (ЗН) предвижда нищожност на завещателното разпореждане, когато то или единственият мотив, поради който е направено, са противни на закона, на обществения ред и на добрите нрави.
В решение № 117/10.11.2015 г. по гр. д. № 710/2015 г. на II г. о. е прието, че предвид едностранния и безвъзмезден характер на завещанието като акт на разпореждане с имущество за след смъртта, мотивите на този акт имат важно значение за разкриване волята на завещателя и за преценка дали разпореждането е в границите на закона. Във всеки отделен случай мотивът произтича от конкретните условия на живот, отразява моралните и материални потребности на личността на завещателя, и може да бъде различен – да се отблагодари, да се възнагради, да се въздаде справедливост, да се поощри, да се прояви щедрост, да се осигури нуждаещият се, да се накаже безотговорният – това са съображения, които разкриват моралния интерес на завещателя от съставяне на завещанието, неговите цели и подбуди. Безвъзмездният характер обаче не означава, че завещанието не може да има възнаградителен характер. Напротив, обичайният мотив за съставяне на завещание е именно благодарствен и той съответства на закона и на добрите нрави. Едно завещание може да е обусловено от няколко свързани или отделни мотива, които заедно предопределят волята на завещателя. При буквално тълкуване на нормата на чл. 42, б. „в“ ЗН е видно, че хипотезата изисква завещанието да е съставено поради един (единствен) мотив и този мотив да противоречи на закона, морала или обществения ред. Ако в завещанието са изразени няколко мотива, достатъчно е един от тях да съответства на закона и морала, за да породи завещанието действие. Пороците в нерешаващите, допълнителни мотиви не се отразяват на действителността на завещанието. Затова, когато в завещанието, наред с благодарствен мотив за положени добри грижи към завещателя, е изразено и очакване за в бъдеще тези грижи да продължават, това не означава, че завещанието има възмезден характер и че по тази причина противоречи на закона, съответно, че е нищожно на основание чл. 42, б. „в“ ЗН.
В противоречие с тази практика в решение № 246/17.12.2014 г. по гр. д. № 1073/2014 г. на І г. о. и решение № 25/16.05.2016 г. по гр. д. № 5043/2015 г. на ІІ г. о. е възприето обратното становище. Касационното обжалване по тези дела е допуснато по сходни въпроси относно тълкуването на завещанието, предвид установяването дали е налице възмездна клауза в него. И при двата казуса завещанието е било мотивирано с полагани от заветника грижи към завещателя до момента на съставянето му, както и с получаване на бъдещи грижи, като съдебните състави приемат, че очакванията на завещателя за бъдеща възмездна престация (полагане на грижи за в бъдеще, след съставяне на завещанието), води до нищожност на завещанието, тъй като наличието на подобен мотив противоречи на безвъзмездния му характер.